Решение № 18961 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18961 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110117927 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявен от „Д.-О.З.“ ЕАД с ЕИК *********, чрез адв. Д. И., срещу И.

С. З. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 3 от КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати сумата от 14 100 лева частично от 61 906,04 лева, ведно със законната лихва считано от завеждането на исковата молба.

Ищецът твърди, че сумата е изплатена като застрахователно обезщетение на „ККХ К.К.“ Германия, на което дружество бил издаден Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д. 20178710400345 по описа на ч.с.и. Г. Д. с рег. № 781 при СГС, като същото е във връзка с установено от ответника виновно поведение вследствие на ПТП на 27.08.2008г. в к.к. Слънчев бряг. Инцидентът бил причинен от ответницата като водач на МПС Сузуки Гранд Витара с рег. № ****** като същата ударила М.Т.Т. – Ф. – германска гражданка и й причинила по непредпазливост средна телесна повреда: кожни охлузвания и травма на левия крак – счупване на пръст със засягане на прилежащата става. От съставения Протокол за ПТП № 673/29.08.2008г. с пострадали лица било установено, че ответницата е отказала тестване с техническо средство за алкохол и е отказала кръвна проба за алкохол. По случая е образувано ДП – 14 – 1764/2008г. на РУ – гр. Несебър, пр.пр. 2443/2008г., а впоследствие и постановено Решение № 207/18.05.2013г. но НАХД 800/2012г., с което ответницата е призната за виновна на нанасяне на средна телесна повреда по непредпазливост, освободена е от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба 1000 лева и е лишена от право да управлява МПС за 7 месеца. По силата на валидно здравноосигурително правоотношение между „ККХ К.К.“ /която институция е заплатила медицинските разноски на пострадалата Ф./ същото е осъдило ищеца в настоящия процес с Решение по т.д. 4901/2013г. на СГС, VІ – 3 състав и с Решение по т.д. 6237/2016г. на САС, ТК, 13 състав, да му заплати сумите: 17 794,49 евро /левова равностойност 34 1

803,00 лева/ ведно със законната лихва от 22.08.2013г. до окончателното изплащане, 2 712,58 лева разноски и отделно 1169,40 лева разноски. Въз основа на тези изпълнителни титули било образувано изп.д. 20178710400345 на ч.с.и. Г. Д.. Така Д.-О.З. твърди, че заплатената по това изп.д. обща сума е: 34803 лева главница, 16761,28 лева законна лихва от 22.08.2013г. до 18.05.2018г., 3881,98 лева разноски по гражданското дело, 2033,18 лева разноски по изпълнителното дело, 4426,60 лева такси по ТТРЗЧСИ, или общо 61 906,04 лева. Посочено е, че претендираната сума е формирана по следния начин - 14 095 лв. – частична претенция от главницата в размер на 34 803 лв., 1 лев – частична претенция от законната лихва за периода 22.08.2013 г. – 18.05.2018 г., в размер на 16 761,28 лв., 1 лев – частична претенция от 3 881,98 лв., разноски по гражданското дело, 2 лева – частична претенция от 2 033,18 лв., разноски по изпълнителното дело, 1 лев – частична претенция от 4 426,60 лв., такси по ТТРЗЧСИ. Иска присъждането на част от горната сума, претендира разноски.

Ответникът в законния срок представя отговор и взема становище за неоснователност на иска. Оспорва, че се дължат разноските по изпълнението, навежда, че няма доказателства за извършеното плащане от ищеца към „ККХ К.К.“.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. трето от Кодекса за застраховането (отм.).

Това регресно право възниква по силата на закона, а основанието за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на застрахователя да изплати обезщетение при настъпване на покрит застрахователен риск. Касае се за един иск, независимо че претендираното вземане е формирано от отделни суми, тъй като правопораждащият факт остава непроменен встъпване в правата на застрахования до размера на платеното (определение № 16 от 13.01.2022 г. по т. д. № 313/2021 г. на ВКС, І т. о.).

Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. трето КЗ (отм.), застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП е управлявал МПС и е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

Следователно успешното провеждане на предявения иск предполага установяването на следните кумулативно предвидени предпоставки: 1/валидно правоотношение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" между застрахователя и делинквента относно управлявания от последния автомобил; 2/ отговорност на ответника за причинени вреди по чл. 45, ал. 1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина, т. е. че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение; 3 плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение за обезвреда на настъпилите от ПТП вреди в полза на пострадалия; 4/ответникът да е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното.

2

От събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ регресното право на ищеца.

На първо място, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 27.08.2008 г., „Д.-О.З.“ ЕАД, е застраховало гражданската отговорност на лицето, управляващо МПС „Сузуки Гарнд Витара“ с рег. № ******.

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от посочения фактически състав.

По време на действието на горепосоченото застрахователно правоотношение, на 27.08.2008г., в резултат на виновното и противоправно поведение на ответницата И. С. З., като водач на автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег. № ******, е реализирано пътно – транспортно произшествие с посочения автомобил, в резултат на което е пострадала М.Т.Т. Ф.. Настъпването на описаното в исковата молба ПТП е факт, за който страните също не спорят.

Не се спори също, че с влязло в сила решение по т. д. № 6237/2016 г. по описа на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решение № 34 по т.д. №4901/13 г. по описа на СГС, VI-3 състав, „Д.-О.З.“ ЕАД било осъдено да заплати на „ККК К.К.“- юридическо лице на немското публично право, сумата от 17 794,49 евро, равностойна на 34 803 лева, представляваща стойността на заплатеното от ищеца, въз основа на здравно-осигурително правоотношение между пострадалата и юридическото лице на немското публично право, за лечение и рехабилитация на пострадалата при ПТП на 27.08.2008 г. – Магдалена Ф., ведно със законната лихва, считано от 22.08.2013 г. до окончателното изплащане, както и направените разноски в размер на 2 712,58 лв.

В решението е прието, че ПТП на 27.08.2008 г. е настъпило по вина на водача И. С. Накова /понастоящем З./, която е нарушила правилата на ЗДвП и ППЗДвП /чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т .1, чл. 6, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП/, в резултат на което „ККК К.К.“- юридическо лице на немското публично право е претърпяло имуществени вреди / въз основа на здравно-осигурително правоотношение за лечение и рехабилитация между него и пострадалата Магдалена Ф./, които следва да бъдат обезщетени в посочените размери.

Прието е също, че „Д.-О.З.“ ЕАД следва да отговаря, тъй като в конкретния случай е бил приложим Регламент /ЕИО/ № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на наети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на общността. Този акт е от вътрешното ни законодателство и е с приоритет спрямо разпоредбите, които му противоречат. Съгласно чл. 93, ал. 1, ако дадено лице получава обезщетения съгласно законодателството на една държава-членка за увреждане, настъпило на територията на друга държава-членка, всички права на институцията, която отговаря за обезщетенията спрямо трети страни, които са длъжни да изплатят компенсация за увреждането, се уреждат съгласно две правила – а) когато съгласно прилаганото от нея законодателство, институцията, която отговаря за обезщетенията, встъпва в правата на получателя спрямо трета страна, това встъпване в права, се признава от всяка държавачленка и б) когато посочената институция има преки права спрямо третата страна, тези 3 права се признават от всяка държава-членка. В процесния случай, ККК К.К.“- юридическо лице на немското публично право, е встъпило в правата на пострадалата М.Т.Т. – Ф. срещу „Д.-О.З.“ ЕАД, при когото причинителката на вредата - И. С. Накова /понастоящем З./е имала застраховка „Гражданска отговорност“.

При това положение, съдът приема, че ответницата е действала противоправно, като не е съобразила своето поведение с правилата за движение по пътя и е нарушила разпоредбите на ЗДвП, посочени в решение № 34 по т.д. № 4901/13 г. по описа на СГС, VI-3 състав, потвърдено с влязло в сила решение по т. д. № 6237/2016 г. по описа на САС, ТО, 13 състав.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага. Изложеното сочи, че се установяват всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.

Заплащането от ищеца на застрахователните обезщетения се установява от представеното по делото преводно нареждане от 18.05.2018 г. (л. 31), което е достатъчно, за да удостовери предприетото от застрахователя плащане, в който смисъл е и практиката на ВКС (решение по т. дело № 199/2010 г. на ВКС, І т. о., решения № 29/7.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г., решение № 12/25.07.2010 г. по т. д. № 181/2009 г. на ІІ т. о. и др.). Поради това, съдът приема, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение, определение в решението по т.д. № 4901/13 г. по описа на СГС, VI-3 състав, потвърдено с влязло в сила решение по т. д.

№ 6237/2016 г. по описа на САС, ТО, 13 състав, ведно със лихвите върху тях.

На следващо място, юридическият факт, с който законът свързва пораждането на правото на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" да претендира изплатеното обезщетение от причинителя, е последният да е управлявал МПС, като е отказал да се подложи на проверка за алкохол.

В представения по делото Констативен протокол за ПТП № 673, е посочено, че след въпросното ПТП, настъпило на 27.08.2008 г., около 18,15 ч., водачът И. С. Накова /понастоящем З./ е отказала проба с техническо средство, както и е отказала извършването на кръвна проба за употреба на алкохол.

Съгласно действащата към настъпване на процесното ПТП Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (обн. ДВ. бр. 63 от 17 Юли 2001 г., изм. ДВ. бр. 23 от 17 Март 2006 г., отм. ДВ. бр. 61 от 28 Юли 2017 г.), употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания – чл. 1, ал. 2.

Разпоредбата на чл. 6 от Наредбата предвижда, че в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство. Не е било налице нарушение по чл. 6 от Наредба № 30 от 2001г. както се твърди в отговора на исковата молба. Само отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подпис на едни свидетел, но в случая такъв отказ 4 няма. Съгласно Наредбата, свидетелят удостоверява, че водачът на МПС отказва да получи талона за медицинско изследване, а такъв отказ не е бил налице.

Поради това, съдът приема за установено по делото, че към настъпване на ПТП, е доказано наличие на отказ за вземане на проба с техническо средство, съответно вземане на кръвна проба, като отразяването на това обстоятелство в протокола не е опорочено в каквато насока са твърденията в отговора на исковата молба.