Определение № 1826 от 12.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1826 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110173047 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по искане на ответника „Пауърмашин“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, възложени в негова тежест, което искане се съдържа в депозираната срещу решението въззивна жалба.

Ответникът счита, че присъдените с решението разноски са необосновани, вкл. в частта за адвокатското възнаграждение, чийто размер бил прекомерен и несъответен на материалния интерес по делото, както и на сложността на същото, като освен това не били представени доказателства за заплащането му. В решението не била посочена „разбивка“ на присъдената сума от 1185.00 лева.

В подадения в срок отговор на исковата молба ищецът е изразил становище за неоснователност на оплакванията от името на ответното дружество срещу постановеното по делото решение в частта за разноските.

Съдът намира искането за изменение на решението в частта за разноските за процесуално допустимо- заявено е в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението) от лице с правен интерес да иска изменение на решението в съответната част.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Противно на поддържаното във въззивната жалба, по делото са представени доказателства за заплащане на претендирания адвокатски хонроар, доколкото в приложения на л. 19 договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че уговореното възнаграждение от 600.00 лева е заплатено в брой, което съгласно трайно установената практика, вкл. на касационната инстанция по въпроса, има характер на разписка, удостоверяваща извършеното плащане. Възражението за прекомерност на така уговорения и реално сторен разход, заявено за първи път с въззивната жалба, е преклудирано, тъй като ответникът е следвало да изрази становището си по претендираните от насрещната страна разноски до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, което не е сторил. Това е така, доколкото претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. След този момент нито с писмена защита, нито по друг начин могат да се правят процесуално валидни искания за присъждане на разноски или да се оспорва техният размер поради прекомерност – арг. т. 11 на ТР № 1

6/2012 г. ОСГТК на ВКС.

Независимо от това и за пълнота следва да се изясни, че претендираният адвокатски хонорар в размер на 600.00 лева не е прекомерен според настоящия съдебен състав, доколкото надвишава минималния, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й, в сила преди актуланата понастоящем, но действала към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, с 52.68 лева, което е незначително с оглед предмета на спора и фактическата и правната му сложност.

За яснота и във връзка с довода на ответника в тази насока следва да се изясни, че общият размер на доказаните разноски на ищеца възлиза на сумата от 1382.00 лева (182.00 лева- държавна такса за разглеждане на исковете, 600.00 лева- адвокатско възнаграждение, 600.00 лева- депозит за възнагарждение на вещото лице, извършило съдебно- счетоводната експертиза). Частта от така определената обща сума, която е присъдена в полза на ищеца, е определена пропорционално на уважената част от исковете, за които производството по делото не е било прекратено поради оттегляне на исковата молба, т. е. съобразно прекратената част от претенциите в тежест на ответното дружество не е възлагана отговорност за разноски.

По изложените съображения искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „Пауърмашин“ ЕООД, съдържащо се във въззивната му жалба с вх. № 243028/30.08.2023г., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2