Акт от 19.06.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ І-137 19.06.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 216 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР чрез процесуален представител юрисконсулт Радослав Петров, с адрес на призоваване : гр.София,бул.“Александър Малинов“№1, против Решение № 3040/14.11.2019г., постановено по гр.д.№ 5633/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което Главна дирекция „Национална полиция“-МВР е осъдена да заплати на Д.С.П.,

ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1678,46 лева – допълнително възнаграждение за 244 часа извънреден труд, положен през периода 15.07.2016-15.07.2019 год. на основание служебно правоотношение между страните, по силата на което ищецът Д.П. е заемал длъжността „Командир на отделение“ в Група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ, и 207,16 лева – сборно обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30.10.2016-14.07.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 1678,46 лева, начиная от 15.07.2019 год. до окончателното й изплащане;Главна дирекция „Национална полиция” на МВР на РБ е осъдена да заплати на Д.С.П. съдебно-деловодни разноски в размер от 350 лева, както и да заплати на Бургаския районен съд държавна такса и разноски по делото в общ размер от 327,14 лева.

Твърди се във въззивната жалба , че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено от ищеца ,съответно за компенсиране на положения извънреден труд, не била приложена нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9 от МВР,според която редът за организация

,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния въпрос за част от процесния период, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.

Твърди се, че не може да се приеме субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/ поради факта, че нормалната продължителност на работното време в МВР съгл. чл. 187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР е еднаква- осем часа, а седемчасов работен ден имало само съгл. разпоредбите на КТ. Отделно от това сочи, че в случая липсвали кумулативно изискваните от НСОРЗ четири предпоставки, при наличие на които субсидиарно би могла да се прилага НСОРБ.Представя писмена консултация от проф.Мръчков. Моли се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява, представени са писмени бележки с подробно развити съображения по въззиввната жалба; заявено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.

Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат Златина Билянова предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия не се явява, представено е становище по проекто-доклада на съда с мнение за допуснати технически грешки в същия, писмени бележки и списък на разноските,придружени с пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради което е допустима.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн. чл.

269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно.

Не се спори между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът ищецът Д.П. е заемал длъжността

„Командир на отделение“ в Група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ,звено към дирекция „Жандармерия“, която е на структурно подчинение на Главна полиция „Национална полиция“ към МВР.

Страните не спорят, че през процесния период 15.07.2016г. до 15.07.2019г. ищецът е изпълнявал дежурства по график.

Ищецът твърди, че положеният нощен труд не му е правилно заплатен, поради което претендира ответника Главна дирекция „Национална полиция“-МВР на основание чл.

178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да му заплати сумата от 828 лева,представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа, представляващо разликата между заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. и сумата от 90лева лихва за забава върху дължимите от работодателя-ответник суми, изчислена от момента, когато сумите са станали изискуеми,ведно със законната лихва върху от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението;моли за присъждане на разноските по делото.

Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със задачи, формулирани в исковата молба.

Ответната страна Главна дирекция „Национална полиция“-МВР е депозирала чрез юрисконсулт Радослав Петров отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че за част от процесния период от време действала

Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл.

31,ал.2 при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.За останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които изчерпателно уреждали основанието е редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд и по тази причина Наредба за структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово правоотношение, каквото ищецът не е имал през процесния период от време.Противопоставя се на исканата експертиза.Представят се писмени доказателства.

Налице е изменение от ищеца на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се счита за предявена за сумата от 1678,46 лв. за 244 часа за заявения с исковата молба период; увеличен е размера на иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на 207,16 лева.

По делото няма спор, че за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2018г. ищецът е полагал труд като служител на Главна дирекция „Национална полиция“-МВР, което налага извода, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът К. е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.

142, ал. 2 ЗМВР.

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и през нощта (22. 00часа

– 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

От заключението на вещото лице Генко Генов по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява,че за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. ищецът реално е положил 1710часа нощен труд.

Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1954 часа.

Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 244 часа, като стойността му е 1678,46 лева. Изчислено е, че общият размер на законната лихва е 207,16 лева за периода от 30.10.2016г. до 14.07.2019г.

Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.

Според нормата на чл.

187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №

8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §

4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.

/.

Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на процесния период от 11.06.2016г. до 11.06.2019г. са действали следните наредби:

1. от 02.06.2016 г. до 29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2. от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка не може да бъде споделено възражението във въззивната жалба, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е неотносима към процесния период.