Решение № 29 от 12.02.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр. Хасково, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200686 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от М. С. С., от гр.Булгас, срещу Наказателно постановление № 23-1253-000943 от 05.06.2023г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложено административни наказания – "Глоба" в размер на 700 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Жалбоподателят счита, че в производството по установяване на административно нарушение и съставяне на процесния АУАН, били допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, както и при издаване на обжалваното наказателно постановление, което не съдържало реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, което се явявало основание НП да бъде отменено. Твърдят се пороци при установяването на скоростта на движение на автомобила. Ползването на средство за измерване което не е годно и от одобрен тип. Освен това на снимката на която била засечена скоростта имало два автомобила и не било ясно чия е скоростта. И на последно место се твърди, че жалбоподателят не е управлявал процесният автомобил, а същият бил управляван от сина и. Моли съда, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

1

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява зъ същият се явява адв.А. И. А. от АК-Бургас. Последният излага доводи в подкрепа на жалбата и иска от съда да отмени атакуваното НП, като присъди и направените по делото разноски на жалбоподателя.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо представя становище по жалбата, като моли изложените в нея доводи да не бъдат взети предвид от съда и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност – в случай, че жалбата бъде уважена, моли да не бъдат присъждани разноски над установения законов минимум.

Жалбата според съда следва да се приема за подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Въпреки, че липсват доказателства за връчването на НП, в тежест на наказващият орган е да установи това обстоятелство и до колкото не е изпратил доказателства и няма възражения тази насока съдът намира, че жалбата е подадена в законно установеният срок.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 03.02.2023 г. в 13:18 часа, в гр. Хасково по бул. "Г.С.Раковски" до завод „МИР“ в посока центъра, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство ATCC тип ARH CAM S1 с №120ссеf , движение на лек автомобил марка, „Фолксваген Поло“ с per. № ********, собственост на М. С. С., със скорост 104 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч. Превишението от 54 км/, като е отчетен толеранс от минус 3% в полза на водача и е прието движение скорост 101 км/ч при ограничение за населено място 50 км/ч. и превишението от 51 км/.

От направена Справка в АИС "Регистрация", по регистрационен номер, и справката за промяна на регистрация, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името на М. С. С.. В попълнена и приложена Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 10.04.2023г., М. С. С. посочва, че на процесната дата и час автомобилът й се е управлявал лично от нея самата.

Въз основа на тези констатации, срещу жалбоподателя, на 04.05.2023г. бил съставен, от свид. Д. М. В., на длъжност "мл. автоконтрольор" в СПП при ОД на МВР Хасково, в присъствието на св.Т. З. М., Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 025724. Процесният АУАН бил съставен в отсъствието на лицето, сочено като нарушител в него. По делото се доказа, че до същата е отправяна покана за съставянето на АУАН. В последствие след съставяне на акта, същият е бил предявен и връчен на жалбоподателя на 17.05.2023г. След предявяването му, актът за установяване на 2 административно нарушение бил подписан от жалбоподателя, с възражения. В съставения АУАН било вписано, предвид отчитане на допустима грешка от 3 % скорост от 101 км. ч., като реално измерената и фиксирана в снимков материал с номер №120ссеf/0110371 скорост на движение на движение на процесното превозно средство.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло изложената в АУАН фактическа обстановка, като се съобразил с допустимата при отчитане на уреда грешка от 3% при скорост 104 км. ч. и също възприел реално измерена скорост на движение – 101 км/ч.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и приложения снимков материал с номер №120ссеf/0110371 заснет с техническо средство AТСС тип ARH CAM S1 с №120ссеf. Така приложеният снимков материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата , като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото. Съдът кредитира с доверие и възприема като достоверни показанията на разпитаните в качество на свидетели лица – свид. Д. М. В. и св.Т.

З. М. за обстоятелствата, свързани с действията им по установяване на твърдяното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и авторството и по съставяне на АУАН, като логически последователни и безпротиворечиви.

Съдът не кредитира показанията на св.С.Р.В., до колкото същите според съда са дадени „Про кауза“ с оглед на факта, че свидетелят е син на жалбоподателката. Нещо повече М. С. С., както вече бе посочено по-горе е подписала собственоръчно декларация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от Закона за движението по пътищата с дата 10.04.2023г., посочвайки, че на процесната дата и час автомобилът й се е управлявал лично от нея самата. Според съда няма как изложеното в декларацията лично от жалбоподателя да се оборва със свидетелки показания, които остават и изолирани от останалият доказателствен материал. Нещо повече свидетеля С.Р.В. в съдебно заседание се затрудни да посочи къде именно, до кой град се намира соченият от него „Главатарски хан“, при положение, че за да се стигне до този хотел следва да се премине през почти целия гр.Кърджали.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП , за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място над 50 км/ч, водачът се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от 3 право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни наказания, е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това конкретно процесуално основание. При съставяне на АУАН съдът намира, че не са на лице допуснати процесуални нарушения, но не съществени. В случая жалбоподателят е бил уведомен и поканен за съставяне на АУАН в негово присъствие. Той обаче не се е явил. Тоест АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Съставянето на акта е станало в присъствието само на един свидетел. Тоест формално има нарушение на процесуалните правила на чл.40, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Според съда това процесуално нарушение не е съществено с оглед предприетите в последствие действия по предявяване и връчване на АУАН, лично на жалбоподателя. Тоест той е имал възможност да се запознае с АУАН и да направи своите възражения по акта, след като го е получил лично. Нарушителя не е изложил конкретни възражения по никакъв начин срещу констатациите в АУАН, само е заявил, че ще обжалва същия. По този начин, следва да се възприеме, че не е накърнено правото му на защита. Затова и съдът намира, че макар и да има допуснати нарушения на процесуалните правила, те не са от категорията на тези, които водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити.

При осъществяване на дължимата преценка от съда за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно наказателното производство със съставяне на акта за установяване на административно нарушение следва да се отбележи, че същите са спазени, като по отношение на едногодишния давностен срок от извършване на нарушението липсва съмнение, както впрочем и конкретно възражение. Спорен се явява донякъде моментът относно спазване на тримесечния давностен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл. 34 от ЗАНН от откриване на нарушителя, като именно това е и дискусионният момент в настоящата хипотеза. Той е обусловен от начина на установяване на самото нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, станало с използване на АТСС, в контекста на разпоредбата на нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, предвиждаща, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение и предвиденото в изр. второ, че собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство и предвид изисканата и приложена справка за собственост на превозното средство, с което е извършено процесното нарушение, станало на 13.03.2023г., то срока по чл. 34 от ЗАНН, първоначално започва да тече от тази дата. В последствие обаче на 10.04.2023г. собственикът на автомобила е попълнил декларация по чл. 188 от Закона за движението по пътищата в която е посочил, че на процесната дата автомобилът му се е управлявал от него 4 самия. Тоест срока по чл. 34 от ЗАНН започва да тече от тази дата, на която е установен нарушителя. Тоест тримесечният срок изтича на 10.07.2023г. или с други думи АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити.

Видно от представената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. АУАН и НП са издадени и съответно съставени от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Затова и съдът прие, че не са на лице съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на НП.