Решение № 300 от 02.11.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Варна, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000296 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ТЕРЕМ - КРЗ Флотски арсенал – Варна“ ЕООД, ЕИК 103882821 против решение № 25/19.01.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 354/21г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на „ЕМАКС” ООД, ЕИК 118549445, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул.

"Петър Бояджиев", № 39Б сумата 50 297.32 лв, представляваща стойност на необходимите разноски – материали, труд, транспорт и обработка, за извършване на работа изцяло в чужд интерес, представляваща събиране, транспортиране и обработка на 70.820 т. опасни отпадъци, с кодове – 160708, 130403 и 160708 и транспортиране на 12.000 т. опасни отпадъци, с код 130403, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба – 09.06.2021 г. до изплащането, както и сумата 6 354.68 лв., разноски по делото, на осн. чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК. В нея са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.

Според въззивника съдът не се е съобразил с влязлото в сила решение на ВнАпС по в.т.д. 617/19г. и не е приложил чл.299 ал.1 ГПК, предвид на това, 1 че спорът вече е решен и не може да бъде пререшаван. Изразява се и несъгласие с мотивите на съда относно приложението на чл.61 ал.1 ЗЗД, тъй като според СИЕ посочените отпадъци имат полезна стойност и следователно ответното дружество трябва да получи заплащане за тях, а не то да заплати.

Невярно е твърдението, че работата е извършена от ищеца без да е налице възлагане по договор между страните от 04.04.2018г. При наличието на унищожен договор съдът е трябвало да прецени правилно дали ищецът е трябвало да получи суми за водене на работа или да заплати, като неправилно и немотивирано е възприел, че ищецът трябва да получи възнаграждение.

СИЕ не е дала оценка каква е полезната стойност на посочените суровини. В тази връзка съдът няма как да прецени дали тя е по-голяма от всички описани в експертизата дейности и кой на кого следва да плати. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.61 ал.1 ЗЗД.

Ищецът „ЕМАКС” ООД, ЕИК 118549445, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, ул. "Петър Бояджиев", № 39Б претендира ответникът „ТЕРЕМ – КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ – ВАРНА“ ЕООД, ЕИК 103882821, със седалище гр. Варна, м. "Лъджата" да му заплати сумата 52 118.20 лв., представляваща обща стойност на необходимите разноски – материали, труд, транспорт и обработка, за извършване на работа изцяло в чужд интерес, представляваща събиране, транспортиране и обработка на 70.820 т. опасни отпадъци с кодове – 160708, 130403 и 160708 и транспортиране на 12.000 т. опасни отпадъци с код 130403, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Начинът, по който е формирана исковата сума е уточнен с молба от 23.07.21г. – л.41 и включва като цена за един тон приет опасен отпадък транспорт, суровина за преработка на опасните отпадъци – „дисолвант“, обработка в ИФХТОНМ, огняр, ръчен труд, ел.енергия и 10 % 2 печалба, както и допълнителни разходи – за вода, за предаване на отработените отпадъци за последващо оползотворяване и др. По отношение на 12 тона опасни отпадъци с код 130403 се претендира единствено цената на техния транспорт. Предмет на настоящото въззивно производство е уважената част на иска в размер на 50 297.32 лв.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи от фактическа страна, че ищцовото дружество има за основен предмет на дейност събиране и транспортиране на опасни отпадъци, във връзка с което притежава Комплексно разрешително за експлоатация на инсталации и съоръжения по Закона за опазване на околната среда. Във връзка с това на 05 и 06.04.2018 г. е събрал, транспортирал и обработил собствени на ответника 70.820 т., опасни отпадъци, от които: 47.280 т. с код – 160708 – „Отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти“ и 23.540 т. с код – 130403 – „Трюмови масла от друг вид корабоплаване“. На 11.04.2018 г. извозил още 12.000 т. опасни отпадъци с код – 130403. Тази дейност ищецът извършил без наличието на валидно договорно правоотношение с ответника и без негово изрично възлагане, но изцяло в негов интерес доколкото в резултат на своята си дейност ответното дружество притежавало опасните отпадъци, от които било длъжно да се освободи, предавайки ги на лица със съответното разрешително по реда на чл. 35 ЗУО.

Във връзка с така развилите се отношения между страните по спора в отговора на исковата молба ответникът релевира отвод за пресъдено нещо, който поддържа и в настоящото производство, като твърди недопустимост на предявената исковата претенция на осн.чл.299 ал.1 ГПК. Позовава се на влязлото в сила на 17.03.21г. решение по т.д. № 144/2018 г., на СсОС, ГО с което настоящият ищец „ЕМАКС“ ООД е осъден да му върне сумата 52 118.20 лв., представляваща получена при начална липса на основание за това главница по фактури №№ 744/05.04.2018 г., 745/05.04.2018 г., 746/06.04.2018 г., 748/11.04.2018 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, въз основа на сключен между страните Договор за покупко-продажба на отпадъци от 04.04.2018 г., който е бил унищожен в резултат на уважено възражение на настоящият ищец за сключването му поради грешка. Предметът на спора и по двете дела е същото количество отпадъци.

Отводът за пресъдено нещо е неоснователен доколкото предявените 3 претенции по двете дела са с различна правна квалификация. Претенцията по т.д. № 144/18г. на СсОС се субсумира под нормата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, а тази по настоящото производство – на чл.61 ал.1 ЗЗД. Настоящият иск не е обхванат от обективните предели на СПН по първоначално разгледания спор между страните, поради което се явява процесуално допустим и подлежащ на разглеждане по същество.

Безспорно установено е още, че освен предаването на процесните тонове отпадъци от ответника на ищеца и тяхното обработване от последния, същите тези отпадъци са извозени от „ЕМАКС“ООД и предадени на „Лубрика“ ООД – Русе като лицензирано лице за оползотворяване на отпадък от този вид. Съгласно заключението на двойната СТЕ третираният и предаден на трето за спора лице отпадък би имал полезна стойност при последваща обработка, тъй като съгласно ЗУО /Закона за управление на отпадъците/ оползотворяването е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за полезна цел, чрез замяна на други материали.

Следователно – не се установи по делото процесните отпадъци да имат полезна стойност, срещу която ищецът да е получил насрещна престация, намаляваща размера на обедняването му с разходите, направени за дейността по събирането, транспортирането и третирането на отпадъците. Ето защо възражението на ответника в този смисъл, поддържано и във въззивната жалба, се явява неоснователно.

Със заключението на двойната СТЕ се установи и размерът на претендираните от ищеца разходи, уточнени с молбата от 23.07.21г., който следва да бъде редуциран със сумата от 1 820,88лв, равняваща се на сбора от 1 192,25лв – други /допълнителни/ разходи, за които експертизата не е могла да установи средната им пазарна стойност и сумата от 628,63лв – цената на суровината за преработка на материалите Дисолван, която суровина е посочена от ищеца в завишени количества в сравнение с необходимите. При това положение размерът на доказаните разходи се равнява на присъдения от първата инстанция 50 297,31лв.

Предвид влязлото в сила решение по т.д. № 144/2018 г., на СсОС, ГО неоснователно е и оспорването, поддържано във въззивната жалба, че работата е била извършена от ищеца без да е налице възлагане по договор между страните от 04.04.2018г. Унищожаването на договорното 4 правоотношение с обратна сила е заличило основанието, на което работата е била извършена. С оглед доказаността на извършените дейности по събирането, обработването и предаването на отпадъците от страна на ищеца и размера на разходите, необходими за това, настоящият състав споделя изцяло извода на първоинстанционния съд за наличието на всички елементи от фактическия състав на възлагането на чужда работа без пълномощие в хипотезата на чл.61 ал.1 ЗЗД : Налице е предприемане на чужда работа / действия в защита на чужд интерес/ с намерение да се управлява и това е извършено доброволно, а не в изпълнение на задължение по закон.

Осъществявайки дейността си, ответникът образува отпадъци от категорията на „опасни отпадъци“, в случая с код 160708 – Отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти и с код 130403 – Трюмови масла от друг вид корабоплаване, съобразно Списъка на отпадъците, съгласно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 3, буква "б" към Наредба № 2/23.072014 г. за класификация на отпадъците, на Министъра на околната среда и водите и Министъра на здравеопазването. Съгласно чл.6 от Закона за управление на отпадъците той е длъжен да ги предостави за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, тъй като не е от категорията на лицата, които и ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон. От своя страна ищецът притежава Комплексно разрешително за експлоатация на инсталации и съоръжения за физико- химично третиране на отпадъчни нефтопродукти и мазут и инсталация за временно съхраняване на опасни отпадъци и осъществява тази дейност като свой основен предмет. Работата е извършена от ищеца без възлагане по договор между страните предвид унищожаването на договорното правоотношение между тях по съдебен ред.

Ето защо на ищеца се дължи възстановяване на направените от него разходи за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците, чийто размер се явява безспорно установен по делото.

Като е достигнал до идентични фактически констатации и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество се присъждат сторените от него разноски в размер на 5 600лв, съобразно направеното искане и представените към него доказателства.

5

Възражението за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е определен като минимален по чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25/19.01.2023г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 354/21г. в обжалваната му част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „ТЕРЕМ – КРЗ ФЛОТСКИ АРСЕНАЛ – ВАРНА“ ЕООД,

ЕИК 103882821, със седалище гр. Варна, м. "Лъджата" да заплати на „ЕМАКС” ООД, ЕИК 118549445, със седалище и адрес на управление гр.

Силистра, ул. "Петър Бояджиев", № 39Б, сумата от 5 600лв адв.възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6