Решение № 650 от 07.12.2021, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. ***, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Гражданско дело № 20213630102071 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.222, ал.3 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от И. К. И.., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.***, ул.“***“ №21, вх.5, ет.1, ап.89, съдебен адрес: гр.***, ул.“***“ №9-13, чрез адв.Д. К. от ШАК срещу „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ж.к. Индустриален, бул.”***” №1, представлявано от управителя В. С. С..

Ищецът И. К. И.. твърди, че с ответника били в трудово-правни отношения, като изпълнявал длъжността „оператор ММ и кранист“. Със Заповед №9/28.04.2021 год. на основание разпоредбата на чл.327, ал.1, т.12 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 29.04.2021 год. Заповедта му била връчена на 07.05.2021 год., като в същата били посочени и обезщетенията, които му се дължали, а именно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ /за 20 дни за 2019 год., за 20 дни за 2020 год. и за 6 дни за 2021 год./ и обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Впоследствие била издадена нова заповед №9А/20.05.2021 год., с която бил променен размер на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като същото било намалено от 6 на 2 месеца.

Твърди, че е работил в „Група предприятия“ по смисъла на §1, т.2а от КТ в продължение на 10 години от последните 20 години, като счита, че му се дължи обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Моли съда да 1 постанови решение, с което да осъди „***“ ЕООД, с ЕИК*** да му заплати сумата от 4378 лева, представляваща обезщетение с правно основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 4 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.Д.К. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. В съдебно заседание прави изменение на иска, като оттегля същия за разликата над 3464.84 лева до пълния предявен размер от 4378.00 лева.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора „***“ ЕООД, с ЕИК*** излага, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Не отричат факта, че ищецът е работил в „***“ ЕООД, с ЕИК*** и че със Заповед №9/28.04.2021 год. трудовото му правоотношение е било прекратено. Твърдят, че след издаване на първоначалната заповед установили, че лицето няма изискуемия 10 годишен трудов стаж в групата предприятия, поради което му се дължи само 2-месечно обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а не 6-месечно, както е било посочено в заповедта. Поради изложеното била издадена втора заповед №9А/20.05.2021 год., в която дължимото обезщетение на ищеца по чл.222, ал.3 от КТ било коригирано. В отговора на исковата молба излагат, че сочените от ищеца дружества, в които е осъществявал трудова дейност не представляват „група предприятия“, поради което не може да бъде споделен извода, че ищецът е работил при един и същ работодател в продължение на повече от 10 години през последните 20 години. Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява упълномощен представител – адв.С.Б. от ШАК, като поддържа становището, изразено в отговора и моли предявения иск да бъде отхвърлен изцяло.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът И. К. И.. и ответното дружество „***“ ЕООД били в трудово-правни отношения, като И. изпълнявал длъжността „оператор ММ и кранист“. Със Заповед №9/28.04.2021 год. на основание разпоредбата на чл.327, ал.1, т.12 от КТ трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 29.04.2021 год. Заповедта му била връчена на 07.05.2021 год., като в същата били посочени и обезщетенията, които му се дължали, а именно: обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ /за 20 дни за 2019 год., за 20 дни за 2020 год. и за 6 дни за 2021 год./ и обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения.

2

Впоследствие била издадена нова заповед №9А/20.05.2021 год., с която бил променен размера на дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, като същото било намалено от 6 на 2 месеца.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.06.2007 год. ищецът започнал работа в „*** ***“ ООД, с ЕИК***, като съгласно трудов договор №262/22.06.2007 год. изпълнявал длъжността „монтьор ремонт на машини и оборудване“.

Бил освободен от това дружество на 17.03.2008 год., като от същата дата бил назначен по трудов договор №17/17.03.2008 год. в „*** – ***“ ООД, с ЕИК***. На 01.01.2012 год. бил освободен от последното, като с трудов договор №327/30.12.2011 год., считано от 01.01.2012 год. бил назначен в „***“ АД, с ЕИК***. На 01.08.2013 год. бил освободен от „***“ АД, с ЕИК***, като по силата на трудов договор №59/31.07.2013 год., считано от същата дата – 01.08.2013 год. бил назначен в „*** ***“ ЕООД, с ЕИК***.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Фактура №53/27.07.2021 год., Трудов договор №262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение №736 към Трудов договор №262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение от 21.12.2007 год. към Трудов договор №262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение №892 към

Трудов договор

№262/22.06.2007 год., Допълнително споразумение №939 към

Трудов договор

№262/22.06.2007 год., Трудов договор №17/17.03.2008 год., Допълнително споразумение от 04.11.2008 год., Допълнително споразумение към Трудов договор №17/17.03.2008 год., Трудов договор №327/30.12.2011 год., Допълнително споразумение към трудов договор №327/30.12.2011 год., Допълнително споразумение към трудов договор №327/30.12.2011 год. и допълнително споразумение от 02.04.2012 год., Допълнително споразумение към трудов договор №327/30.12.2011 год.,Трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №34/05.01.2015 год. към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №30/25.01.2016 год. към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №100/30.03.2016 год. към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №113/09.06.2016 год. към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №137/03.01.2017 год. към трудов договор №59/31.07.2013 год., Допълнително споразумение №235/02.01.2018 год. към трудов договор №59/31.07.2013 год., болнични листи – 8 бр., Заповед №9/28.04.2021 год., Извлечение от търговския регистър, Трудова книжка, Извлечение по сметка, Справки, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Заповед №9А/20.05.2021 год., Декларации по чл.402, ал.1, т.3 от КТ – 2 бр., Разписки от „Куриерска фирма „Еконт“, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, личното трудово досие на ищеца, фиш за брутното трудово възнаграждение на ищеца за пълен работен месец, Заявление рег. №10010/16.11.2021 год. по описа на ШРС със заверени копия от приложенията към него, а именно – годишен финансов отчет на „***“ АД за 2019 год, доклад за дейността за 2019 год., годишен финансов от 2020 год. и доклад за дейността 3 за 2020 год.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, имайки в предвид размера на получаваното от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетение, дава заключение, че размера на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за период от един месец е в размер на 866.21 лева, а за четири месеца е в размер на 3464.84 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ предвижда възможност за работника или служителя да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване. Правото за заплащане на обезщетение се придобива при наличието на две предпоставки. Първата е да е прекратено трудовото правоотношение, независимо на какво основание е извършено уволнението, а втората е – към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е било прекратено със Заповед №9 от 28.04.2021 год. на основание чл.327, ал.1, т.12 от КТ поради придобиване на право за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ представлява вземане на работника или служителя с гратификационен характер, дължимо еднократно по силата на закона при наличие на регламентираните в закона предпоставки. От материалите по делото се установява наличието и на втората кумулативно предвидена предпоставка за възникване правото на обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, а именно работникът да е придобил право на пенсия за изслужено време и старост към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от КС0 в сила към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 год. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, като до 31 декември 2017 год. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 год. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. В същото време съгласно ал.2 на същия законов текст от 31 декември 2016 год. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.

4

От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установява, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото към датата 29.04.2021 год. е бил навършил 63 години и 11 месеца и е имал общ трудов стаж 42 години 11 месеца и 09 дни.

Не се спори между страните по делото, че в настоящия случай са налице предпоставките за заплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ. Спорен е единствено размера на дължимото обезщетение и по-конкретно дали същото се дължи в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца или за срок от 6 месеца, респективно дали ищецът е работил при същия работодател през последните 10 години.