Решение № 7028 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7028 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100512260 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.

Образувано е по повод подадена от П. Н. Т.- длъжник в изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнително дело № 20118400400967 на ЧСИ М.Ц.- с рег.№ 840 на КЧСИ и район на действие- СГС, обективиран в Разпореждане от 30.08.2024 г. С довод, че изпълнителното дело е перемирано по отношение на жалбоподателката- длъжник- съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същата моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да бъде разпоредено прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея.

Взискателят по изпълнителното дело- „Макроадванс“ АД- гр. София /частен правоприемник на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД/ изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които поддържа, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира следното:

Подадената от длъжника в изпълнителното производство П. Т. жалба е депозирана в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.6 ГПК /отказ да прекрати принудителното изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнителното производство по изпълнително дело № 201184004 00967 на ЧСИ М.Ц.- с рег.№ 840 на КЧСИ, е образувано по молба на взискателя 1

„Райфайзенбанк България“ ЕАД- гр. София, подадена през 2011 г., с приложен към нея Изпълнителен лист от 26.10.2011 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр. дело № 42473/ 2011 г. на СРС, 35 състав, с която е разпоредено длъжниците П. Н. Т. /ЕГН **********/ и Щ.С. Т. /ЕГН **********/ да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата 65 728.76 евроглавница, ведно със законната лихва от 7.10.2011 г. до изплащане на вземането, сумата 779.76 евро- договорна /редовна/ лихва, сумата 1 844.91 евро- наказателна лихва, и сумата 4 459.75 лв. общо- разноски по делото.

След образуване на изпълнителното дело през 2011 г. от съдебния изпълнител са предприети съответни действия по изпълнението, като на длъжниците са изпратени покани за доброволно изпълнение, извършено е проучване на имущественото им състояние, изпратени са запорни съобщения и т.н.

С Постановление на ЧСИ от 25.01.2016 г. изпълнителното производство е прекратено по отношение на длъжника Щ.С. Т. на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК /по молба на взискателя, свързана с влязло в сила решение по гр.д.№ 274/ 2015 г. на АСБургас, с което е отхвърлен предявен срещу посочения длъжник иск по чл.422 ГПК/.

Със запорно съобщение от 12.01.2017 г. /л.653 от приложеното изп. дело/, връчено на 24.01.2017 г., е наложен запор върху получавано от длъжника П. Т. от Институт за изследване на обществата и знанието- гр. София трудово възнаграждение, в изпълнение на който през периода 2017 г.- м.07.2024 г. са постъпвали суми по специалната сметка на ЧСИ. Последното извършено от посочения работодател плащане датира от 23.07.2024 г.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 26.01.2017 г. е възложен на участник в публична продан /започнала през 2013 г./ притежаван от Щ. Т. /ипотекарен длъжник/ недвижим имот: апартамент на ул.“Патриарх Евтимий“ № 78 в гр. София, при продажна цена от 67 854 лв., за която сума е изготвено съответно разпределение /л.783/, предявено с протокол на ЧСИ от 21.02.2017 г. /л.792/.

С молба от 4.09.2018 г. взискателят „Райфайзенбанк България“ ЕАД е уведомил ЧСИ, че е прехвърлил остатъка от събираемото вземане на „Макроадванс“ АД /цесионер/, поради което в бъдеще постъпилите по делото от длъжника суми следва да бъдат превеждани по сметка на това дружество.

Въз основа на молба от 11.10.2018 г. на частния правоприемник на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД- „Макроадванс“ АД /цесионер/, ЧСИ е конституирал същия като взискател в изпълнителното производство с разпореждане от 12.10.2018 г.

В молбата за конституиране се съдържа изявление за упълномощаване на ЧСИ за предприемането на изпълнителни действия по чл.18 ЗЧСИ.

С Постановление на ЧСИ от 9.10.2023 г. е наложена възбрана върху идеални части /по 1/6 ид.ч./ от притежавани от длъжника П. Т. два недвижими имота, представляващи ІІ- ри етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м. на ул. “Московска“ № 6 в гр. Сливен и втора сграда- с площ от 31 кв.м., на същия адрес.

С обжалваното Разпореждане /постановление/ на ЧСИ от 30.08.2024 г. /л.878 от изп. дело/ е отказано прекратяване на изпълнителното производство по отношение на длъжника П. Т. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради обстоятелството, че „по изпълнителното дело ежемесечно постъпват суми по наложен запор на трудовото възнаграждение на същата, като последната постъпила сума датира от 23.07.2024 г.“.

Това разпореждане /постановление/ на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

2

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В изпълнителния процес взискателят има задължение да поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство- да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право. За прилагане на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т.10 на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК по тълк. дело № 2/ 2013 г. е от значение за прекъсване на давността по чл.116, б."в" ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително основание.

В случая от доказателствата по изпълнителното дело се установява, че поддържаното от длъжника по изпълнението основание за прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е налицелипсва период от две години, през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Видно от книжата по приложеното от ЧСИ копие на изпълнително дело № 20118400400967, след образуване на изпълнителното производство през 2011 г. до датата на постановяване на обжалваното разпореждане /постановление/ са извършени множество действия спрямо имуществото на длъжника П. Т., насочени към събиране на вземането, като повечето от тях са предприети от първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Извършените след 12.10.2018 г. действия, насочени към събиране на вземането, ползват и взискателя „Макроадванс“ АД, конституиран с разпореждане на ЧСИ от 12.10.2018 г. както частен правоприемник /цесионер/ на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Към 30.08.2024 г., когато длъжникът Т. е направила искане за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на нея, не е изтекъл период от 2 години след последното извършено по делото изпълнително действие, обосноваващ извод за прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство.

По изпълнителното дело са налице данни и доказателства за извършвани от взискателя и от ЧСИ процесуални действия, обосноваващи извод за прекъсване на 2годишния период по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. През периода 2013 г.- м.01.2017 г. е провеждана публична продан на недвижим имот, приключила с обявяването на купувач и издаването на възлагателно постановление на 27.01.2017 г. Налагането през м.01.2017 г. на запор върху получавано от П. Т. трудово възнаграждение от работодател Институт за изследване на обществата и знанието- гр. София, от когото ежемесечно са извършвани плащания по специалната сметка на ЧСИ, е довело до реализация на принудителното изпълнение през периода м.01.2017 г.- м.07.2023 г., 3 което също обосновава извод, че релевантният 2- годишен период е бил прекъснат и оборва твърдението на жалбо-подателката за изтичане на посочения срок и перемиране на изпълнителното производство по силата на закона.

При съдържащите се в изпълнителното дело данни и доказателства се налага приемането на извод, че липсва период от две години, през който взискателят да не е проявил изискваната от ГПК активност за поддържане висящността на изпълнителното производство по отношение на длъжника П. Т., като не е отправил искане до съдебния изпълнител за извършването на нови действия по изпълнението или ново искане за предприемането на вече посочен от него изпълнителен способ. В рамките на посочения в жалбата на длъжника Т. 2- годишен период- в двата му варианта: от 3.02.2017 г. до 3.02.2019 г. и от 11.10.2018 г. до 11.10.2020 г., по изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия, поради което и същото не е перемирано. При положение, че изпълнителният способ- запор върху трудово възнаграждение на длъжника, е задействан и при реализацията му ежемесечно постъпват суми по специалната сметка на ЧСИ, не е необходима допълнителна активност на взискателя да подава молби, за да поддържа висящността на изпълнението.

Поради изложеното, тъй като посоченото от длъжника по изпълнението П. Т. основание за прекратяване на изпълнителното производство- по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в случая не е налице, постановеният от ЧСИ отказ да прекрати същото като законосъобразен не подлежи на отмяна, а подадената от длъжника Т. жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на длъжника по изпълнението П. Н. Т. /ЕГН **********/ срещу Разпореждане /постановление/ от 30.08.2024 г., с което е отказано прекратяването на изпълнително дело № 20118400400967 на ЧСИ М.Ц.- с рег.№ 840 на КЧСИ и район на действие- СГС, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на длъжника П. Н. Т., като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4