Присъда № 15 от 22.10.2026, Районен съд - Гълъбово

МОТИВИ към присъда № 15 от 22.10.2026 г. по НОХД № 164/2026 г. по описа на Районен съд – Гълъбово

Районна прокуратура – Стара Загора, ТО – Раднево, е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия И.Д.Г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК. Обвинението е за две отнемания на чужди движими вещи в гр.

Гълъбово в периода 11–13.07.2026 г., при условията на продължавано престъпление и повторност, с обща стойност 75 евро.

На 22.10.2026 г. съдът проведе разпоредително заседание в присъствието на прокурора Г.Г., подсъдимия и служебния му защитник адв. Н.Ч.. Съдът назначи адв. Ч. за служебен защитник и за съдебната фаза, като съобрази осигурената на досъдебното производство правна помощ, заявеното желание на подсъдимия и необходимостта от ефективна защита.

Подсъдимият е бил задържан под стража, а делото е за престъпление, за което законът предвижда лишаване от свобода; преценката за защита следва да отчита и конкретната му социална и образователна характеристика.

След обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК съдът не констатира процесуални пречки за разглеждане на делото и пристъпи към предварително изслушване по глава двадесет и седма НПК. Подсъдимият заяви, че разбира обвинението, признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен за тях да не се събират доказателства. Защитата поддържа искането. Съдът, след като съпостави самопризнанието с доказателствата от досъдебното производство, постанови определение по чл. 372, ал. 4 НПК.

При постановяване на присъдата се ползва самопризнанието, подкрепено от останалите доказателства, а не самопризнанието като единствена доказателствена основа.

Фактическа обстановка

На 11.07.2026 г. около 21:30 часа подсъдимият отишъл до магазин за железария в гр.Г., кв."С." № **, стопанисван от ЕТ „А.**.А.В.“. Придружавал го негов познат на име А., който е незрящ и останал да го чака на близка пейка. Подсъдимият предварително възнамерявал да отнеме вещи от магазина и знаел, че входната врата може да се отвори чрез силно издърпване. Дръпнал заключената врата, тя се отворила, влязъл и взел от монетника монети на обща стойност 15 евро. След това изпратил А. до дома му, дал му част от монетите, а останалите задържал.

На 12.07.2026 г. около 18:00 часа Д.Т.К. паркирал своя автомобил „Ауди А6“ с рег. № ********* на улицата пред дома си в гр. Гълъбово, ул. „С."" № *. По невнимание оставил автомобила незаключен, а на предната лява седалка – портфейл с лични документи, банкови карти и 50 евро. След полунощ, на 13.07.2026 г., подсъдимият минал по улицата, забелязал портфейла, отворил вратата и го взел. Отнел парите, а портфейла с документите и картите изхвърлил върху покрива на къща на ул. "К." №*. При разследването посочил мястото; портфейлът и документите били открити и върнати на пострадалия. Стойността на портфейла съгласно оценителната експертиза е 10 евро.

Общата стойност на предмета на престъплението е 75 евро, от които стойността на върнатия портфейл е 10 евро. По делото не е установено възстановяване на останалите 65 евро.

Доказателствен анализ

Фактическата обстановка се установява от пълните самопризнания на подсъдимия, които намират опора в показанията на пострадалите А.В.М. и Д.Т.К., обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, протоколите за доброволно предаване, разписката за 1 върнатите вещи, приложените докладни записки и останалите писмени доказателства, както и съдебно-оценителната експертиза на вещото лице Ж.А.Д.

Показанията на А.М. установяват принадлежността и стопанисването на магазина, липсата на паричните средства и обстоятелствата по установяване на посегателството.

Показанията на Д.К. установяват оставянето на портфейла в незаключения автомобил, съдържанието му, последващата липса и връщането на портфейла с документите. Тези сведения съответстват на обясненията на подсъдимия за начина на отнемане и мястото на изхвърляне на вещта. Експертното заключение дава специализирана оценка за стойността на портфейла, която съдът възприема като компетентно и необорено.

Самопризнанието не се възприема безкритично. Неговата доказателствена стойност произтича от съответствието с независими източници относно време, място, предмет и механизъм на деянията. Приложеният ред на чл. 371, т. 2 НПК не освобождава съда от задължението да провери дали признатите факти са доказателствено подкрепени. Такава подкрепа в случая е налице.

Правна квалификация – обективна страна

Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ по чл. 194, ал. 1 НК чрез прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци върху вещите и установяване на своя фактическа власт без съгласието им. При първото посегателство предмет са 15 евро от монетника на магазина; при второто – портфейлът и съдържащите се в него 50 евро.

Връщането впоследствие на портфейла не заличава довършеното отнемане, а има значение при оценката на вредните последици и индивидуализацията.

Двете деяния са извършени в кратък период, на територията на един и същи град, при еднородна форма на вина и сходен способ на противоправно придобиване на чуждо имущество. Всяко поотделно покрива признаците на кражба, а последващото представлява от обективна и субективна страна продължение на предходното. Налице са предпоставките на чл. 26, ал. 1 НК. Различието в непосредствените обекти на посегателство – търговски обект и автомобил – не изключва общата престъпна насоченост, при условие че останалите законови признаци са налице.

Повторността по чл. 28, ал. 1 НК се основава на предходните влезли в сила осъждания за престъпления от същия вид. Съгласно приложените данни подсъдимият е осъден по НОХД № 247/2025 г. със споразумение, в сила от 20.01.2026 г., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, както и по НОХД № 102/2026 г. със споразумение, в сила от 15.06.2026 г., за престъпление против собствеността. И двете осъждания предхождат инкриминираните деяния. Петгодишният срок по чл. 30 НК не е изтекъл. Предвид това е осъществен квалифициращият признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.

Съдът обсъди и дали случаят е маловажен. Стойността от 75 евро сама по себе си е ниска и е обстоятелство в полза на подсъдимия. Маловажността обаче е комплексна оценка за обществената опасност на конкретното посегателство. Тук са налице две отделни отнемания в последователни дни, предварителна насоченост към кражба от търговски обект, повторно посегателство върху чуждо имущество въпреки предходни осъждания, както и невъзстановена основна част от паричните средства. В съвкупност тези обстоятелства не позволяват случаят да се определи като такъв с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на кражба.

Субективна страна

Подсъдимият е действал при пряк умисъл. Той е съзнавал, че вещите принадлежат на други лица и се намират във фактическата им власт, че не е получил съгласието им за отнемане, предвиждал е прекъсването на тази власт и е искал настъпването му. Намерението за противозаконно присвояване се извежда от предварителното решение да вземе пари от магазина, укриването и разпореждането с монетите, както и от вземането на портфейла, 2 отделянето на парите и изхвърлянето на останалото съдържание.

Индивидуализация на наказанието

При определяне на наказанието съдът съобрази чл. 54 НК, като отчете степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите, вредните последици и всички относими смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В полза на подсъдимия са сравнително ниската стойност на предмета на престъплението, младата му възраст, съдействието за откриване на изхвърления портфейл, частичното възстановяване на вещите и заявеното съжаление. Съдът отчита и неговото социално положение. В неблагоприятна насока са двете последователни посегателства и обстоятелството, че предходните осъждания не са постигнали достатъчен възпиращ ефект. Предходните осъждания, доколкото обуславят повторността, не се отчитат механично втори път като самостоятелно отегчаващо обстоятелство; значение има конкретната характеристика на поведението след тях.

Самопризнанието, което е процесуална предпоставка за прилагане на чл. 58а, ал. 1 НК, не следва да се отчита автоматично и втори път като отделно смекчаващо обстоятелство.

Съдействието при издирването на портфейла и изразеното съжаление се оценяват самостоятелно, доколкото имат фактическо проявление отвъд формалното признание по чл.

371, т. 2 НПК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК законът предвижда лишаване от свобода от една до десет години. При съотношението на обстоятелствата съдът определя наказание една година лишаване от свобода по чл. 54 НК, след което на основание чл. 373, ал. 2 НПК във връзка с чл. 58а, ал. 1 НК го намалява с една трета до окончателния размер от осем месеца лишаване от свобода.

Не са налице предпоставките за отлагане на изпълнението по чл. 66, ал. 1 НК, тъй като подсъдимият вече е осъждан за умишлени престъпления от общ характер на наказания, релевантни за законовата преценка. Освен това конкретната повторяемост на противоправното поведение сочи необходимост от ефективно изпълнение на наказанието за постигане на целите по чл. 36 НК. Първоначалният общ режим е определен съобразно приложимите правила на ЗИНЗС и личността на подсъдимия.

На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспада времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по делото, считано от 14.07.2026 г., при законовото съотношение.

Разноските по досъдебното производство за съдебно-оценителна експертиза в размер на 21,71 евро се възлагат на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

Мярка за неотклонение

След постановяване на присъдата съдът служебно обсъ ди мярката „Задържане под стража“ и с отделно протоколно определение я потвърди. Наложеното ефективно наказание, предходните осъждания и необходимостта да се обезпечи участието на подсъдимия и изпълнението на съдебния акт обосновават запазване на мярката към този процесуален момент. Съдът отчита, че присъдата не е влязла в сила и потвърждаването на мярката не представлява предварително изпълнение на наказанието, а самостоятелна процесуална преценка, подлежаща на обжалване.

По изложените съображения съдът постанови присъда № 15 от 22.10.2026 г.

Копие от присъдата да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..................................

/ТОДОР АСЕНОВ/

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 15 гр. Гълъбово, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО, НАКАЗАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ

Съдебни

ГАЛИНА МЛ. КОЛЕВА заседатели: ГЕРГА. В. МАРЧЕВА при участието на секретаря АНТОАНЕТА ИВ. ДЕЛЧЕВА и прокурора Г. Сл. Г. като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Наказателно дело от общ характер № 20265550200164 по описа за 2026 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия И. Д. Г. - роден на *********г. в гр.Гълъбово, с постоянен адрес: *********, понастоящем в затвора град Стара Загора, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода от 11.07.2026г. до 13.07.2026г. в гр.Гълъбово, в условията на продължавано престъпление, на два пъти отнел чужди движими вещи, както следва: на 11.07.2026г. – парична сума в размер на 15 евро, собственост на ЕТ „А.** – А. В.“, а на 13.07.2026г. – портфейл на стойност 10 евро, съдържащ парична сума в размер на 50 евро, собственост на Д. Т. К., всичко на обща стойност 75 евро, от владението съответно на А. В. М. и Д. Т. К., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, за което и на основание чл.195, ал.1, т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.28, ал.1, във вр. чл.26, във вр. ал.1 от НК, във вр. чл.373, ал.2 от НПК, във вр. чл.58а, ал.1, във вр. чл.54 от НК, го ОСЪЖДА н а 8 (осем) месеца “Лишаване от свобода” при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

На основание чл.59, ал.1 от НК, ЗАЧИТА и ПРИСПАДА от така

1 определеното наказание времето, през което подсъдимия И. Д. Г. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по делото, считано от 14.07.2026г.