Решение № 3540 от 03.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3540 гр. С., 03.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20241110160529 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. П. Н. срещу „Ф.Б.“ ЕООД.

Ищцата твърди, че на 09.04.2019 г. сключили с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № 743102, по силата на който получила сумата от 400 лв., която следвало да бъде върната в срок от 6 месеца, при ГПР в размер на 49,66 %. В чл. 5 било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Вank“ в полза на дружеството кредитодател, за което й била начислена такса за обезпечение с поръчителство в размер на 200 лв. Ищцата твърди, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, както и поради нарушение чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19 ЗПК. Счита, че договорът не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формира същият, посочен е грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а това е следвало да бъде направено. В тази връзка сочи, че предоставянето на поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит, възнаграждението за поръчител е разход във връзка с предоставянето на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, а с уговарянето на възнаграждение за поръчител се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК. Според ищцата посочените в договора по-ниски стойности на ГПР представляват заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като подвеждат потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволяват да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Евентуално счита, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него като неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 9 ЗЗП и като 1 нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че сключеният между страните договор за потребителски кредит № 743102 от 09.04.2019 г. е нищожен, а в условията на евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Ferratum Вank“. Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете. Признава, че между страните е сключен описаният договор за кредит със соченото съдържание, но отрича същият да е недействителен. Оспорва поръчителството да е задължително условие за сключването на договора за кредит. Твърди, че поръчителят е самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна, съответно евентуалната нищожност на договора за гаранция не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че кредитополучателят е разполагал с възможността да обезпечи договора по различни начини, като сам е избрал с поръчителство от посоченото дружество. Счита, че възнаграждението за поръчител не е разход, който следва да се включва в ГПР. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № 743102 от 09.04.2019 г. и преддоговорна информация, обективирана в стандартен европейски формуляр (СЕФ), се установява, че на 09.04.2019 г. между „Фератум България“ ЕООД, като кредитор, и В. П. Н., като кредитополучател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищцата кредит в размер на сумата от 400 лв., със срок на погасяване на кредита от 6 месеца, с падеж на първата погасителна вноска на 09.05.2019 г. и падеж на последната погасителна вноска на 06.10.2019 г., за което е съставен погасителен план. Кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) – 49,05 %, при лихвен процент – 0 %, и общ размер на всички плащания – 447,96 лв., която сума включва и възнаградителна лихва в размер на 47,96 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Ferratum Bank” в полза на ответното дружество. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Със сключването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава еднаква възможност на 2 кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б.“ ЕООД.

В част 4, т. 4.3. от СЕФ е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит. Договорът за гаранция е допълнителна възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитора, като ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 236,04 лв. Разяснено е, че посочените разходи не се включват в ГПР по кредита, тъй като не влизат в общия разход по кредита съгласно § 1.1 ЗПК, доколкото касят допълнителна услуга, която не е задължително условие за предоставянето на кредита.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане главен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ГПК – за прогласяване недействителността на договор за предоставяне на потребителски кредит № 743102 от 09.04.2019 г., и евентуален установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 9 ЗЗП – за прогласяване нищожността на чл. 5 от договора.

В тежест на ищцата по установителните искове е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание, който противоречи на императивни норми на закона (ЗПК) или ги заобикаля, а по евентуалния иск – наличието на посочената клауза, която се намира в противоречие с императивни норми на закона (ЗПК) и има неравноправен характер.

В тежест на ответника е да докаже валидно обвързващи страните договорни клаузи или индивидуалното им договаряне.

С оглед становищата на страните, с доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 Г П К , съдът е отделил за безспорно, че между тях е сключен соченият договор за предоставяне на потребителски кредит № 743102 от 09.04.2019 г. с описаното съдържание, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в размер от 400 лв., както и че в чл. 5 от същия е уговорена клауза за обезпечаване на кредита чрез поръчителство. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена и разменената преддоговорна информация.

Процесният договор за предоставяне на кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, според която въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга 3 подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, а кредитополучателят – ищец има качеството „потребител“ по смисъла на §. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както за гражданските сделки, така и за търговските сделки.

По делото не е представен препис от договора за поръчителство (гаранция), но между страните не се спори, че задълженията по договора за потребителски кредит са били обезпечени от третото лице – поръчител – „Ferratum Bank“, в полза на което е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 236,04 лв., видно от преддоговорната информация. Въпреки, че не е представен самият договор за поръчителство, съдът намира, че са налице достатъчно други документи, които сочат на сключването му, а видно от преддоговорната информация в документа е посочен и размерът на възнаграждението по този договор. Същевременно съдът съобрази, че на основание чл. 190 ГПК ответникът е бил задължен в срок до датата на първото заседание да представи по делото договор за поръчителство (гаранция), сключен между ищцата и „Ferratum Bank“, като същевременно е бил предупреден за последиците на чл. 161 ГПК от възпрепятстване събирането на допуснати доказателства. Поради това и прилагайки разпоредбата на чл. 161 ГПК, съдът намира, че по делото е доказано сключването между ищцата и „Ferratum Bank“ на договор за гаранция за обезпечаване задълженията на ищеца по процесния договор за кредит, с уговорено и дължимо възнаграждение в размер на 236,04 лв. Уговореното заплащане в полза на дружеството – поръчител по същество не се и оспорва от ответника, като се оспорва фактът, че сумата следва да е част от ГПР по договора за кредит.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.

22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, т о на първо място съдът следва да разгледа наведените твърдения за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, 4 дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.