Решение № 830 от 22.01.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 830

Варна, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

КРАСИМИР КИПРОВ

Членове:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР КИПРОВ канд № 20257050702788 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „И. К.-БГ“ ЕООД [населено място] , против решение № 1149/1.10.2025 г. по НАХД № 2576/2025 г. по описа на ВРС, с което изцяло е потвърдено издаденото от директора на ТД Митница - Варна НП № BG2025/2000-48/НП от 23.05.2025 год. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

С основно развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на цялостно извършена проверка на обжалваното НП съобразно релевираните от наказаното дружество възражения , се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по същество за отмяна на обжалваното НП. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване към СЕС във връзка с допустимостта и съвместимостта на разпоредбите на чл. 234, ал.2,т.1 във вр. с ал.1, т.1 от ЗМ и чл. 234, ал.4 от ЗМ спрямо чл.42, пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 год.

В съдебно заседание , касационната жалба се поддържа с подадената от упълномощения адвокат М. Г. молба с.д. 595/13.01.2026 г. , съдържаща и искането за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на ТД Митница Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

По делото не се явява представител на Варненска окръжна прокуратура.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на настоящият касатор на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. с ал.1, т.1 от ЗМ имуществена санкция в размер на 8 058,40 лв., представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания и на основание чл. 234, ал.4 от ЗМ е присъдено „И. К.-БГ“ ЕООД да заплати равностойността на стоката предмет на нарушението : „Био Еритритол – 600 кг.“- нето тегло 600 кг., бруто тегло – 615 кг., представляваща митническата стойност определена със Становище рег. № 32-131957/30.04.2025 г. в размер на 2 878,41 лв. , за следното нарушение : затова, че на 29.11.2024 г. на МП Пристанище Варна е подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ MRN № 24BG002005133434R4/29.11.2024 г., с която дружеството декларира 3 бр. стоки с държава на износ CN, от които стока № 1 е описана като „Био Еритритол – 600 кг.“, бруто тегло 615 кг., нето тегло - 600 кг, с код по ТАРИК **********, фактурна стойност 7 584 EUR , режим 4000, ставка на митото по отношение на трети страни в размер на 5,50 % , с начислени и платени държавни вземания в размер на 158,31 лв. мито и 626,07 лв. ДДС, вместо деклариране на стоката в код по ТАРИК ********** със ставка на митото при държава на произход Китай в размер на 5,50 % и първоначално антидъмпингово мито (20-07-2024 -16.01-2025) – 235,60 % и дължими държавни вземания в размер на 158,31 лв. мито , 6 781,53 лв. първоначално антидъмпингово мито и 1 982,38 лв. ДДС , вследствие на което е избегнало обезпечаването на публични държавни вземания в размер на 6 781,53 лв. първоначално антидъмпингово мито и 1 356,31 лв. ДДС.

За да потвърди обжалваното НП , районният съд е приел , че : при издаване на АУАН и НП били спазени формалните изисквания на ЗАНН ; правото на защита на жалбоподателя било реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба, поради което в хода на административно-наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила ; правилно административнонаказващия орган бил констатирал нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ и на основание по чл. 234, ал.2, т.1 от ЗМ наложил наказание, като отнесъл фактите към хипотезата на правната норма ; неоснователно било възражението, че в АУАН и НП липсвала посочената норма, която била нарушена ; нарушението било правилно квалифицирано и отговорността на дружеството законосъобразно била ангажирана по реда на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ ; наказанието било наложено в минималния размер определен по реда на чл. 234, ал.2, т.1 от ЗМ, поради което същият не следвало да бъде коригиран ; неоснователни били възраженията за липсата на виновно поведение от страна на дружеството, тъй като административнонаказателната отговорност на ЮЛ била безвиновна, поради което наличието или липсата на виновно поведение на конкретни ФЛ били без правно значение ; не били налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличавал с по-малка тежест от типичните нарушения от този вид и доколкото се касаело за формално нарушение несвързано с настъпването на конкретен резултат, то за да бъде счетено същото за маловажно било необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването му, а такива в случая липсвали.

Касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при наличието на заявеното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на ал.3, т.2, а именно липса на мотиви за произнасяне по всички наведени с въззивната жалба искания и възражения.

Няма произнасяне от ВРС по наведеното с въззивната жалба възражение за съставянето на процесният АУАН след изтичането на тримесечният срок по чл.34, ал.1,б.“в“ от ЗАНН, с оглед депозираното от „И.К.-БГ“ ЕООД с вх. № 32-1101523 писмо от 4.12.2024 г., от която дата се твърди, че нарушителят е станал известен на административно-наказващия орган, съответно излага се тезата, че издаденото при тези обстоятелства и въз основа на този АУАН наказателно постановление е незаконосъобразно и подлежащо на отмяна като такова.

Няма произнасяне от ВРС дали визираното в НП нарушение представлява маловажен случай на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН , именно поради изтъкнатите във въззивната жалба обстоятелства за направено с писмото от 4.12.2024 г. самопризнание и липсата на предходно извършени от „И.К.-БГ“ ЕООД адм. нарушения, с оглед на които е отправено искане за отмяна на обжалваното НП и отправяне на предупреждение с акт по чл.28, ал.2 от ЗАНН.

Няма произнасяне от ВРС по наведеното с въззивната жалба искане за отмяна на т. ІІ от НП, за която се твърди, че в нарушение на правото на ЕС е присъдена на основание чл.234, ал.4 от ЗМ равностойността на стоките предмет на твърдяното нарушение.

Така направените от въззивника искания и възражения са израз на упражненото от него право на защита, което очевидно е ограничено от ВРС, поради липсата на негови съответни произнасяния, т.е. освен липсата на мотиви , допуснато е и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК.

При тези обстоятелства и съгласно чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС с цел отстраняване на допуснатите горепосочени съществени нарушения на процесуалните правила, за което е необходимо въззивния съд да се произнесе по всички наведени с въззивната жалба и в съдебно заседание искания и възражения на наказаното дружество, като изложи съответните мотиви към решението си.

Доколкото в тази връзка, липсва необходимост от произнасяне от страна на касационния съд по приложението на материалния закон, то от този съд не се дължи и произнасяне по искането на настоящият касатор за отправяне на преюдициално запитване – по приложението на материалния закон следва да се произнесе новия състав на въззивния съд при отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В това отношение, единствено следва съгласно чл.224 от АПК да бъдат дадени указания на ВРС , че при отправяне на преюдициално запитване като това по настоящата касационна жалба, то същото не е необходимо за правилното приложение на материалния закон , тъй като поставените въпроси вече са изяснени в актовете по цитираната съдебна практика – решение на СЕС от 4.03.2020 г. по дело № С-655/2018 год.

При този изход от касационното дело, сторените по него разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал.3 от АПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1149/1.10.2025 г. по НАХД № 20253110202576/2025 г. по описа на ВРС и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същият съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: