Решение № 386 от 24.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20211100510055 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С Решение № 20116805 от 16.05.2021г. по гр.д. № 18993/2019г. по описа на СРС, I ГО, 31 състав е отхвърлен предявеният от В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, срещу „Н.Ф.“ ООД, ЕИК **** , със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ****, установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожността на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 25.07.2018г., издадена по ч.гр.дело № 43465/2018г. по описа на СРС, Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, издадени по същото дело. С решението ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 лева, представляваща сторените по делото разноски от последния.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата В. В. В., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост, при наведени твърдения за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По същество се релевират възражения, че неправилно първоинстанционният съд е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 247 от 1

ГПК към заявлението на „Н.Ф.“ ООД в производството по издаване на заповед за изпълнение и към издаденото от съда разпореждане за незабавно изпълнение. По този начин, сочейки различен том на нотариално дело, според въззивницата се касаело до заявен документ по чл. 417 от ГПК, който не е бил представен към заявлението. Отделно от това се твърди, че са нарушени, неправилно тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 417 от ГПК, чл. 412 от ГПК, чл. 143 от ЗЗП във връзка с чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 12 от ГПК, всички те императивно задължаващи съда да има определено процесуално поведение при обективиране на своята воля. В този ред на мисли, не ставало ясно на коя хипотеза по чл. 417 от ГПК заявителят се е позовал, за да бъдат издадени процесните съдебни актове. Нещо повече, в настоящия случай обективираните заповед за изпълнение и разпореждането за незабавно изпълнение не били мотивирани от компетентния съд, съответно тяхното съдържание били опорочено. На следващо място, поддържа, че от приложените в заповедното производство документи било видно, че договорите за заем са били едностранно прекратени преди датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, а ипотеката не действала при прекратени договори за заем. По този начин липсвало облигационно правоотношение, което да е пряко свързано с документа по чл. 417 от ГПК, респективно компетентният съд е следвало да постанови отказ за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Поради всичко това моли въззивния съд да отмени изцяло решението и вместо него да уважи предявения иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият „Н.Ф.“ ООД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно, обосновано и законосъобразно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на закона. Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу попдлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд, като въззивна инстанция, обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и чл. 12 от ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи и възражения, при което намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване за нищожна на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 25.07.2018 г. , издадена по ч.гр.дело № 43465/2018г. по описа на СРС, 31 състав, ведно с Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и Разпореждане за издаване на изпълнителен лист, издадени по същото дело.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече 2

Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.

Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. За пълнота, съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК (Определение № 298/13.07.2022г. по ч.гр.д. № 2508/2022г., III ГО на ВКС; Определение № 64/23.01.2015г. по ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, IV ГО; Определение № 668/15.08.2017г. по гр.д. № 771/2017г., III ГО на ВКС и др.), която първоинстанционният съд правилно е съобразил в постановеното от него решение, иск за прогласяване нищожност на влязла в сила заповед за изпълнение е допустим, независимо от несвоевременното обжалване на разпореждането по реда на чл. 419 от ГПК, неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК, както и неупражненото право на иск по чл. 424 от ГПК. Това е така, тъй като исковият ред по чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на съдебен акт е самостоятелна форма на защита, която може да бъде реализирана и след изчерпване на визираните по-горе хипотези, нещо повече – дори и след като инстанционният ред за разглеждане на спора по повод на заповедта е приключил с влязъл в сила съдебен акт – в този смисъл са и Решение № 123 от 4.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 777/2011г., I ГО и Решение № 320 от 19.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 6774/2013г., I ГО.

Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания е правилно и обосновано по следните съображения:

От фактическа страна не е било спорно и по делото се установява, че по подадено на 02.07.2018г. заявление по чл. 417 от ГПК от „Н.Ф.“ ООД, на 25.07.2018г. по ч.гр.дело № 43465/2018г. по описа на СРС, 31 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредено В. В. В. да заплати на „Н.Ф.“ ООД посочените в заповедта суми, а именно: сумата от 2 000 лв., 3 главница по т. 1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 107-Сф-07.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 172,22 лв., договорна лихва по т. 1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 107-Сф-07.12.2017 г., сумата от 310 лв., наказателна лихва за забава по т. 1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г„ акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 107Сф-07.12.2017 г., за периода 08.01.2018г.-11.04.2018 г., сумата от 1200 лв., неустойка при прекратяване по т. 1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 107Сф-07.12.2017 г., сумата от 43,42 лв., законна лихва за забава по т. 1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 107-Сф-07.12.2017 г., за периода 11.04.2018 Г.02.07.2018 г., сумата от 53000 лв., главница по т. 2 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 108-Сф-08.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 4 563,89 лв., договорна лихва по т. 2 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 108-Сф-08.12.2017 г., сумата от 8215 лв., наказателна лихва за забава по т. 2 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т.

XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 108-Сф-08.12.2017 г., за периода 08.01.2018г.-11.04.2018г., сумата от 31800 лв., неустойка при прекратяване по т. 2 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т.

XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 108-Сф-08.12.2017 г., сумата от 1150,63 лв., законна лихва за забава по т. 1 от нот.акт за учредяване на договорна ипотека, вх. № 83957/08.12.2017 г., акт № 120, т. XXVIII, дело № 60517 на АВп СВ-София, в който са обективирани клаузи на договор за заем № 107-Сф-07.12.2017 г., за периода 11.04.2018 Г.-02.07.2018 г., и 5049,64 лв. разноски по делото . На основание чл. 418, ал. 1 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредено да се издаде изпълнителен лист в полза на заявителя. На 11.10.2018г. В. В. В. е получила лично покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20189240400887 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, ведно с приложената заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 43465/2018г. по описа на СРС, 31 състав.

В преклузивния срок не са били депозирани възражения и жалби 4 срещу издадената заповед за изпълнение, респективно срещу разпореждането за незабавно изпълнение.

От правна страна: Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в правната теория и съдебната практика се приема, че такава е налице при липса на надлежно волеизявление на съдебния състав – когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неподписване на решението от мнозинството от съдийския състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването. Нищожност на решението се приема да е налице и когато с него се постановява изпълнението на нещо, което е неизпълняемо, или когато се постановява изпълнение на действие, което е престъпление, включително и в случаите, когато съдебното решение постановява нещо, което противоречи на добрите нрави.