Определение № 2452 от 04.11.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2452

03.11.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

1-ви граждански

На 03.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20201000503569 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по две частни жалби – 44765/27.05.2020 г. по описа на СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 24.02.2020 г. по т.д. № 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав и частна жалба вх. № 82877/13.08.2020 г. по описа на СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 13.07.2020 г. по т.д. № 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав . И двете части жалби са бланкетни, с твърдение за неправилност и незаконосъобразност на съответното определение.

Насрещната страна в производството – „Уникредит Булбанк“ АД не е депозирала отговори на частните жалби.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Т.д. № 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав е образувано по искова молба на „Уникредит Булбанк“ АД против „РМС Тауър“ ЕООД и е приключило с решение от 01.11.2019 г. въззивни жалби срещу първоинстанционното решение са подали и двете страни. С разпореждане от 20.12.2019 г. СГС е указал на този жалбоподател, в 7-дневен срок да представи по делото доказателство за платена държавна такса по сметка на САС в размер на 42 245.93 лева, както и препис от жалбата на насрещната страна, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията депозираната жалба ще бъде върната. В срока за изпълнение на указанията е представен препис от жалбата и е депозирана молба от 05.02.2020 г. с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, с оглед финансовото състояние на дружеството и невъзможността му да заплати определената такса. С обжалваното определение от 24.02.2020 г. СГС е оставил без уважение искането с мотиви, че в чл. 83, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само на физически лица, които не могат да я заплатят. Същото е връчено на жалбоподателя на 20.05.2020 г., а на 27.05.2020 г. е депозирана частна жалба срещу него без внесена държавна такса.

С разпореждане от 29.05.2020 г. СГС е указал на „РМС Тауър“ ЕООД, че следва в 7-дневен срок от съобщението за представи доказателства за платена държавна такса по сметка на СГС в размер на 15 лева, с предупреждение, че при неизпълнение на указанието частната жалба ще бъде върната, което разпореждане е връчено на 06.07.2020 г. С молба от 10.07.2020 г. жалбоподателят е депозирал молба за освобождаване от внасяне на държавна такса, с оглед финансовото състояние на дружеството и невъзможността му да заплати определената такса. С определение от 13.07.2020 г. СГС е оставил без уважение искането с мотиви, че в чл. 83, ал. 2 ГПК е 1 предвидена възможност за освобождаване от внасяне на държавна такса само на физически лица, които не могат да я заплатят. Същото е връчено на жалбоподателя на 06.08.2020 г., а на 13.08.2020 г. е е депозирана частна жалба срещу него без внесена държавна такса.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частните жалби са депозирани от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваеми актове, в законоустановения срок. По тях не е събрана дължимата се държавна такса, но настоящият състав намира, че доколкото от една страна се касае до обжалване на определение, с което е поискано освобождаване от държавна такса и до разрешаване на този въпрос такса не следва да се дължи, а от друга страна, предвид доказателствата по делото, видно от които „РМС Тауър“ ЕООД не внася държавни такси по никоя от депозираните жалби, като в същото време обжалва всеки акт на съда, държавната такса следва да бъде събрана при условията на чл. 77 ГПК.

Разгледана по същество, жалбите са неоснователни предвид следното:

Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда възможност съдът да признае невъзможност за заплащане на държавна такса и разноски по отношение на физическо лице. Законът изрично е изключил общото приложение на тази норма по отношение на юридически лица. По отношение на юридическите лица – търговци неприложимостта на разпоредбата произтича най-вече от презумпцията, че същите са платежоспособни, което състояние е необходимо за извършване на търговска дейност и за сигурността на оборота. Изпадането на дружеството в състояние на неплатежоспособност законът свързва с възникване на задължение за търговеца в 30-дневен срок да поиска от окръжния съд по седалището си да открие производство по несъстоятелност – чл. 626, ал. 1 ТЗ. Дори при открито производство по несъстоятелност неплатежоспособното дружество не е освободено от заплащане на разноски от всички дела, по които е страна.

Не се дължи, и то само авансово, държавна такса само по делата за попълване на масата на несъстоятелността и отменителни искове – чл. 620, ал. 5 ТЗ, чл. 649, ал. 6 ТЗ и чл.

694, ал. 1 ТЗ. По дела, различни от посочените, неплатежоспособният длъжник дължи държавна такса.

Посоченото обосновава извод, че исканията на юридическо лице да бъде освободен от държавна такса в общия случай е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Обжалваните определения са правилни, а частните жалби срещу тях следва да бъдат оставени без уважение.

Воден от изложеното Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 44765/27.05.2020 г. по описа на СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 24.02.2020 г. по т.д.

№ 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав и частна жалба вх. № 82877/13.08.2020 г. по описа на СГС, депозирана от „РМС Тауър“ ЕООД против определение от 13.07.2020 г. по т.д.

№ 5989/2016 г. на СГС, VІ-17 състав.

ОСЪЖДА „РМС ТАУЪР“ ЕООД, ЕИК 175182258, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Будапеща“ № 20, ет. 3, ап. 1, да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд – София, сумата 30 (тридесет) лева – държавна такса по производството пред САС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3