Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3711 от 21.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13618/2023
Вид
Решение № 3711
Подписан
21.06.2024
В сила
15.04.2025
Състав
Рени Коджабашева, Цветина Костадинова, Мария Георгиева Шейтанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3711 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100513618 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 16827/18.10.2023г., постановено по гр.д. № 1280/2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 60-и състав, са отхвърлени предявените от М.

Б. Б., ЕГН **********, срещу „СОФ К.”АД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „сътрудник, охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“ към Дирекция „Сигурност“ на ответното дружество; иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 12 756 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 11.11.2022г. до 11.05.2023г., при брутно месечно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението в размер на 2 126 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца М. Б. Б. . В нея 1 жалбоподателят излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че вмененото му нарушение не е установено по несъмнен начин, доколкото по делото не се доказват „качествата“ на извършилите проверката лица да боравят с контролните средства, нито е ангажирана някаква експертиза, която да установи по категоричен начин наличието на алкохол в кръвта, неговия процент, време на въздействие и т.н. Отбелязва, че първоинстанционният съд не е обсъдил дадените от него обяснения пред работодателя, в частност обстоятелството, че използва дезинфектант за уста, който може да повлияе на резултата от проверката. Поддържа, че наложеното наказание не съответства на тежестта на вмененото му нарушение, като в тази връзка сочи, че доколкото за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила не е предвидено носене на административнонаказателна отговорност, то не може да се приеме, че осъществяваната от него трудова дейност е по-опасна и би следвало да се третира по-неблагоприятно. В допълнение сочи, че процесната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ не е мотивирана, тъй като в нея не са изложени подробни съображения относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, цялостното поведение на служителя и наличието на вина у него, както и последиците за предприятието и гражданите, като само на това основание същата се явява незаконосъобразна.

По делото е постъпил отговор на въззивна жалба от „СОФ К.”АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност, отправя се молба първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно исковетеотхвърлени.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят и от доказателствата по делото се установява, че на 19.01.2011г. между „Л.С.“ ЕАД / праводател на ответника по см. на чл. 123а от КТ/ и ищеца М. Б. Б. е сключен Трудов договор № 119/19.01.2011г., по силата на който последният е назначен на длъжността „сътрудник, охрана“ в дирекция „Сигурност“, отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“ към Л.С.. По силата на т. 9.4 от договора ищецът поел определени 2 задължения, сред които и да не употребява алкохол преди и по време на работа.

Между страните са подписани и допълнителни споразумения, като с последното от тях, сключено на 26.04.2022г., основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на 1 311 лева, а допълнителното месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит било определено на 158,63 лева към 01.04.2022г.

По делото е представена длъжностна характеристика за позицията „сътрудник, охрана“ в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, съгласно която основните трудови задължения на служителя включвали следното: работа на пункт за проверка сигурност на пътници и ръчен багаж, оборудван с рентгенов апарат за пролъчване на вещи и ръчни багажи, в среда с йонизиращи лъчения; работа с рентгеново оборудване, оборудване за откриване на течни експлозиви (LEDS) и оборудване за откриване на следи от експлозиви (ETD); съблюдаване на изправността на техническите средства, предоставени за изпълнение на задачите и др. В нея изрично е посочено, че служителят носи дисциплинарна отговорност при нарушения на: всяка точка от длъжностната характеристика, изискванията за сигурност, технологичната и трудова дисциплина, КТ, КТД, ВПРЗ, ПВТР и ЗЗБУТ. Отбелязано е, че по отношение на длъжността приложение намира Процедура 400, неразделна част от Програма за сигурност на „Л.С.“ ЕАД. От направената в длъжностната характеристика бележка се установява, че същата е била връчена на ищеца срещу подпис на 29.03.2022г.

Приложен е и Правилник за вътрешния трудов ред /“ПВТР“/. Съгласно чл. 54, ал. 8 от него работниците и служителите са длъжни да се явяват на работа в състояние, което да им позволява да изпълняват трудовите си задължения, без да са употребили алкохол и/или друго упойващо вещество, както без да са под въздействие на наркотични или други психоактивни вещества. В чл. 60 е предвидена и изрична забрана за работниците и служителите през работно време да употребяват алкохол, наркотични и други психоактивни вещества, както и да изпълняват служебните си задължения, ако се намират под тяхно въздействие в резултат на употреба. Изрично отбелязано в чл. 135 е и обстоятелството, че явяването на работа след употреба на алкохол, както и употребата на алкохол или на друго упойващо 3 или психоактивно вещество по време на работа представлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 10 от КТ. В същата разпоредба е посочено, че проверката за наличие на алкохол или психоактивно вещество в организма се извършва с техническо средство или химическа експертиза на кръвна проба.

Представена е и Процедура № 400 за проверка сигурност на пътници и ръчен багаж, в която са разписани трудовите функции на ищеца М. Б. Б..

Не е спорно между страните обстоятелството, че на 06.10.2022 г., около 04:00 ч. сутринта, ищецът се явил на работа, като по време на смяната му била извършена проверка за употреба на алкохол на служителите в отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“.

Представена по делото е докладна записка с вх. № 300-1027/06.10.2022 г. П.К. – директор на Дирекция „Сигурност, с която същият уведомява главния директор на Дирекция „ЧРАСД“ за извършената проверка. В нея се посочва, че на 06.10.2022 г. в 04:00 ч. била извършена проверка на 6 служители от отдел „Проверка сигурност на пътници и ръчен багаж“, като 5 от тях били с отрицателен резултат, а служителят М. Б. дал положителен резултат от 0,62 промила /проба № 2951/. Отбелязано е, че е взета втора проба от отдел „Оперативен център“ в 04:40ч., която отново дала положителен резултат- 0,5 промила /проба № 249/. Предвид установеното лицето било освободено, а пропускът му отнет.

Приложени по делото са и разпечатки с резултатите от горепосочените проби.

Във връзка с годността на техническите средства за установяване на алкохол в кръвта се представени и следните документи: Протокол № 154, стр.

06/2022 г. от 18.05.2022 г. за извършена последваща периодична проверка на анализатор за алкохол в дъха „Alcotest 7510“ № 4812.1 от ДР, идентификационен № ARND – 0534, и Протокол № 311, стр. 11/2022 г. от 29.09.2022 г. за извършена последваща периодична проверка на анализатор за алкохол в дъха „Alcotest 7510“ № 4812.2 от ДР, идентификационен № ARLH – 0436, от които се установява, че посочените уреди съответстват на изискванията.

Представена е Покана с изх. № 300-0674/18.10.2022 г., с която на ищеца М. Б. Б. е предоставена възможност да даде обяснения в тридневен срок във 4 връзка със започнало срещу него дисциплинарно производство за извършено нарушение на трудовата дисциплина на 06.10.2022г. Видно от направеното отбелязване, поканата е получена лично от нейния адресат на 18.10.2022г.

Налице са писмени обяснения от М. Б. Б. от 21.10.2022г., в които лицето потвърждава, че на 06.10.2022г. е бил на работа от 04:00ч., както и че е бил подложен на проверка за алкохол. Посочва, че няма представа защо уредът е отчел положителен резултат, като предполага, че има връзка с използвания от него дезинфектант за уста.

Приложена по делото е и Заповед № ДП-13 от 10.11.2022 г., с която работодателят на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. чл.

187, ал. 1, т. 2, т. 8 и т. от 10 КТ / явяване на работника или служителя на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи и злоупотреба с доверието на работодателя/ е наложил на ищеца М.

Б. Б. дисциплинарно наказание „уволнение“, като прекратил без предизвестие трудовото му правоотношение. В нея са описани обстоятелствата, касаещи нарушението, като е прието следното: На 06.10.2022 г. на М. Б. била извършена проверка за употреба на алкохол при застъпване на смяна в 04,00 ч. От тествани шестима служители, единствено пробата на ищеца била положителна – 0,62 ‰. На същата дата в 04,40 ч. била извършена повторна проба от отдел „Оперативен център“, като резултатът отново бил положителен – 0,50 ‰. Видно от направено в заповедта отбелязване, същата е била връчена на М. Б. Б. на 10.11.2022 г., който я подписал с „особено мнение“.

От представеното копие на трудова книжка на ищеца и след извършена констатация в съдебно заседание на посочения документ в оригинал се установява, че след уволнението му от ответното дружество, същият не е постъпвал на работа при последващ работодател.

Пред съда са представени фишове за работната заплата на М. Б. Б. за месеците октомври и ноември 2022г., от които се установява размерът на получаваното от служителя трудово възнаграждение.

В рамките на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите В.Г.Н. – заемащ длъжността „ръководител отдел“ в ответното дружество, и С.Б.П. – също служител на ответника на длъжност „дежурен по сигурността“ относно извършената на 06.10.2022г. проверка.

5

В показанията си В.Н. заявява, че той лично взел първата проба от ищеца, като усетил лек дъх на алкохол от него. Твърди, че същият имал нормално поведение.

Другият свидетел С.Б.П. описва при разпита си характера на изпълняваната от ищеца длъжност, като подчертава нейната отговорност и важност, както и необходимостта от абсолютна концентрация при нейното изпълнение.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. По отношение на служебната проверка на правилността му, съдът намира, че следва да обсъди приложението на императивните норми на чл. 193, ал.1 и 195, ал.1 от КТ.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.