Решение № 850 от 31.10.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Благоевград, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210101170 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Обстоятелства по производството.

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ***** против А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****.

Ищецът е предявил срещу ответницата при условията на обективно кумулативно съединяване следните установителни искове:

1) иск за сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ - представляваща дължима главница по Договор за банков кредит по Програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемия от COVID-19 с № 671/0000/Р00000000465176 от 18.01.2021 година, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор и А. М. Н., като кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.10.2023 г./ до окончателното погасяване;

2) иск за сумата от 21,52 лв. /двадесет и един лева и петдесет и две стотинки/ - дължима лихва за просрочена главница за периода 24.02.2023 година до 25.10.2023 година;

Ищецът твърди, че се намирал в облигационно правоотношение с ответницата, произтичащо от Договор за банков кредит по Програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемия от COVID-19 с № 671/0000/Р00000000465176 от 18.01.2021г. Поддържа, че по силата на този договор в качеството си на кредитодател е осигурил на ответницата (кредитополучател) парична сума в размер на 1100 лв. Заявява, че кредитополучателят от 24.02.2023г. бил изпаднал в забава на дължимите към банката месечни. Сочи, че към 24.08.2023г. ответницата не била заплатила седем месечни вноски в общ размер от 213,92 лв. за периода от 24.02.2023г. до 24.08.2023г. Поддържа, че съгласно чл. 25 във вр. с чл. 28, ал. 1 от договора е направил целия остатък от кредита, ведно с начислените лихви, предсрочно изискуем на 22.09.2023г., като ответницата била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост с покана за доброволно изпълнение, връчена й чрез частен съдебен изпълнител.

Ответницата А. М. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с което оспорва 1 предявените искове, като твърди, че не дължи сумите, претендирани от ищеца, като заявява, че имало неравноправна клауза в точка 4, точка 7, свързани с неустойката за забава. В тази връзка излага подробни съображения. Не се поддържа възражението, че не е страна по процесния договор. Също се прави възражение за давност за претендираната лихва за забава.

Също така е заявено, че цялото задължение по изпълнително дело № 1036 по описа на ЧСИ ****, образувано въз основа на издадените по ч. гр. д. № 2233/2023 по описа на РС – Благоевград, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е изплатено към момента. В тази връзка е издадено удостоверение изх. № 10909/02.10.2024 година от ЧСИ ****, с което се удостоверява, че изпълнителното дело е вече изплатено и свършено.

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните установителни искови претенции:

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 1100 лв. /хиляда и сто лева/ - представляваща дължима главница по Договор за банков кредит по Програма на Министерски съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемия от

COVID-19 с

№

671/0000/Р00000000465176 от 18.01.2021 година, сключен между „УниКредит Булбанк“ АД, като кредитор и А. М. Н., като кредитополучател, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.10.2023 г./ до окончателното погасяване.

- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 86, изр. 1 ЗЗД - относно иска за сумата от 21,52 лв. /двадесет и един лев и петдесет и две стотинки/ - дължима лихва за просрочена главница за периода 24.02.2023 година до 25.10.2023 година.

За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 985 от 30.10.2023г. по ч. гр. д. № 2233/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответницата, имаща качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирала възражение.

II. Фактически и правни изводи.

1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:

Предявените установителни искове искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

2. Относно основателността на предявените установителни искове:

Безспорно е по делото, а и от приетите като писмени доказателства копия от Договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 № 671/0000/P00000000465176, Общите условия /ОУ/ и Погасителен план към него е видно, че същият е бил сключен между „УниКредит Булбанк“ АД (като кредитодател) и ответницата А. М. Н. (като кредитополучател). Целта на кредита е била задоволяване на лични потребности на кредитополучателя като физическо лице.

От съдържанието на договора и Общите условия (ОУ), и Погасителния план към него се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: отпусната главница в размер на 1100 лв.; възнаградителната лихва по кредита е 0%, Годишен процент на разходите /ГПР/ – 2,2599 %. Страните са договорили, кредитът да се погасява на месечни вноски съгласно Погасителен план с първа погасителна вноска- 24.02.2023 г. по посочената в чл. 7.2. от договора банкова сметка, срок за погасяване на кредита – до 18.01.2026 г.

Общата дължима сума по договора е 1190 лв. В чл. 4.7 от договора страните са уговорили обезщетение за забава в размер на законната лихва (10%).

С оглед изложеното се доказва наличието на задължения, произтичащи от валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за банков кредит по Програмата на Министерския съвет на Република България за гарантиране на безлихвени кредити в 2 защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от Covid-19 № 671/0000/P00000000465176, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответницата на кредитополучател.

На 29.08.2023 г. на ответницата А. Н. чрез ЧСИ **** е връчена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, с което кредитополучателят е уведомен за допуснато просрочие при обслужване на предоставения кредит към 07.07.2023 г. в размер на 1103,76 лв., от които: главница 1100,00 лв. и 3,76 лв - лихви. Отправена е покана за погасяване в 14 дневен срок на всички просрочени задължения в общ размер на 156,56 лв. – главница и 3,76 лв. – просрочена лихва. Посочено е, че при неизпълнение в предоставения срок, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ непогасеният остатък от кредита, включително и непадежиралите вноски суми по него, се счита за обявен от банката за предсрочно изискуем.

Направените отбелязвания по коренспондетската пратка не са оспорени. Настоящият съдебен състав приема, че моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на банката се счита съобщено на кредитополучателя, а именно - 29.08.2023г. Посочената дата е предхожда по време датата, на която банката е депозирала заявлението си по чл. 417, т. 2 ГПК – 26.10.2023г.

Посредством заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на изготвилата я вещо лице става ясно, че процесната главница в размер на 1100 лв. е било изцяло усвоена от ответницата кредитополучател А. М. Н. на 19.01.2021г. по откритата за целта сметка. Изяснява се, че за периода от 18.01.2021г. (датата на сключване на договора за кредит) до 26.10.2023г. (датата подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК) не са извършени погасявания по кредита в даденият гратисен период, както и погашения за посочения период. Става ясно, че за посочения период от 18.01.2021г. до 26.10.2023г. не са налице плащания, съответно ищцовата банка не е извършвала записи по погашения на процесният кредит. Експертът е категоричен, че в случая е налице забава на плащанията и са налице непогасени дължими (падежирали) 7 /седем/ вноски по главницата към датата на предсрочната изискуемост 22.09.2023г. в размер на 213,92 лв. Установява се от заключението на вещото лице, че въз основа на издадения ИЛ срещу ответницата било образувано изпълнително дело № 1036/2023 година по описа на ЧСИ ****. Става ясно, че в хода на това изпълнително дело ответницата за периода от 27.03.2024г. до 02.10.2024г. била заплатила сума в размер на 2415,18 лв., като по този начин е изплатила всичките й задължения по процесния договор за кредит, както и разноските и таксите, дължими в хода на изпълнителното производство.

С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:

Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за кредит, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответницата А. Н. на кредитополучател.

Ищецът е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а именно реално е предоставил на ответницата А. Н. на главницата по договора.

Ответната страна не е била заплатила погасителни вноски за периода от 18.01.2021г. до 26.10.2023г., поради което процесният договор за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем.

В хода на изпълнителния процес ответницата е извършила плащания по процесния договор, които са погасили всичките й задължения по него.

Съгласно т. 9 ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в производството по чл.422, респ. чл .415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно 3 изпълнение в образувания изпълнителен процес.

Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения ИЛ въз основа на разпореждането на незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното производство и с оглед дадените указания с горепосоченото тълкувателно решение, се налага изводът, че това не може да послужи за отхвърляне на предявените искови претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на издадената заповед за изпълнение, съдебно признатото вземане в полза на кредитора не може да послужи като основание за последващ процес, а отношенията между страните във връзка със спорното право вече са уредени.

Неоснователни са възраженията на ответницата за неравноправноправност на т. 4. 7 от договора за кредит. Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В т. 4.7 от процесния договор е уговорено обезщетение за забава, което се определя като процент в съответствие с приложимата законна лихва, начисляван за срока на просрочието върху просрочената сума по кредита, като към датата на сключване на договора законната лихва е в размер на 10%. Така договореното обезщетение за забава е в размера, предвиден в чл. 33, ал. 2 ЗПК, поради което възражението за неравноправност на клаузата се явява неоснователно. Неоснователни са доводите за нарушение на Финансовата рамка на Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19. В Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19, т. 4 Финансова рамка е предвидено, че редовният лихвен процент по кредитите е 0 (нула), както и че във връзка с обслужването на кредитите не се дължат такси комисиони и неустойки. В настоящия случай, видно от т. 3 от договора, цената на кредита (възнаградителна лихва) е в размер на 0% (нула процента). Ищецът не претендира такси, комисионни или неустойка.

Разпечатката съдържа 42 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2b2155b-fadd-4d72-be53-463c85413626