Решение № 10 от 19.01.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Свиленград, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20215620100777 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от „ИМАГ Инженеринг” ЕООД, ЕИК:

202789646, срещу „Индустриални терени и складове” ЕАД, ЕИК: 200789646, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.286, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на следните суми:

1/. Сумата 17 326,23 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 28.07.2016 г., с предмет „Изгребване и изхвърляне на стар асфалт, доставка, полагане и валиране на фракция”, за което е издадена фактура № 0000000122/ 19.10.2016 г. на стойност 17 826,23 лв., и сумата 5279,69 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

2/. Сумата 16 515,33 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 28.07.2016 г. с предмет „Ремонт на отводнителен дренаж – запад”, за което е издадена фактура № 0000000123/ 19.10.2016 г. на стойност 17 515,33 лв., и сумата 5032,59 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

3/. Сумата 14 823,87 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 28.07.2016 г. с предмет „Направа на допълнителен дренаж под откос – юг”, за което е издадена фактура № 0000000121/ 19.10.2016 г. на стойност 15 823,87 лв., и сумата 4517,16 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

4/. Сумата 7098,53 лв., представляваща част от уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 02.08.2016 г. с предмет „Външен водопровод за захранване на ресторант”, за което е издадена фактура № 0000000136/ 24.04.2017 г. на стойност 7098,53 лв., и сумата 2163,08 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

5/. Сумата 17 444,76 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 22.05.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на покрив на трафопост „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД”, за което е издадена фактура № 0000000141/ 31.05.2017 г., и сумата 5315,81 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

1

6/. Сумата 5610,19 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 01.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на изграждане на водопровод от кафе-ресторант до съществуваща ограда – юг”, за което е издадена фактура № 0000000167/ 03.08.2017 г., и сумата 1709,55 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

7/. Сумата 5801,52 лв., представляваща уговорено възнаграждение по договор за изработка от 02.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на подмяна на питеен водопровод между склад № 10 и склад № 11”, намиращ се на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД““, за което е издадена фактура № 0000000168/ 04.08.2017 г., и сумата 1767,85 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

8/. Сумата 5553,96 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 03.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на водопровод между нафтопункт и склад № 6, намиращ се на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД“”, за което е издадена фактура № 0000000169/ 07.08.2017 г., и сумата 1692,42 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

9/. Сумата 5756,16 лв., представляваща уговорено възнаграждение по договор за изработка от 04.08.2017 г. с предмет „Строително-ремонтни работи на стоманен водопровод ф100 до склад № 10 на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД””, за което е издадена фактура № 0000000170/ 08.08.2017 г., и сумата 1754,03 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

10/. Сумата 4947 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 07.08.2017 г. с предмет „Прокарване на водопровод от паркинг до вход север – юг”, за което е издадена фактура № **********/ 09.08.2017 г., и сумата 1507,46 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.;

11/. Сумата 5763 лв., представляваща уговорено възнаграждение по Договор за изработка от 08.08.2017 г. с предмет „Изкопни работи и монтаж на водопровод от трафопост до склад № 5 на територията на „Свободна зона – Свиленград“ ЕАД””, за което е издадена фактура № 0000000172/ 11.08.2017 г., и сумата 1756,11 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.10.2018 г. – 15.10.2021 г.

Претендира се и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се в исковата молба, че през 2016 г. и 2017 г. между ищеца „Имаг Инженеринг” ЕООД, в качеството на изпълнител, и „Свободна зона – Свиленград” ЕАД (СЗС ЕАД), в качеството на възложител, били сключени 11 договора, с предмет извършване на различни по вид и количество строително-монтажни работи (СМР) на територията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД, подробно изброени по-горе. Посочено е, че през 2019 г. дружеството-възложител се преобразувало чрез вливане в „Индустриални терени и складове” ЕАД. Предвид обстоятелството, че цялото му имущество, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, било преминало към новообразуваното дружество, то станало негов универсален правоприемник, включително и по отношение на задълженията на „Свободна зона – Свиленград” ЕАД по процесните договори.

Поддържа се, че ищецът извършил изцяло и в срок всички възложени с договорите дейности, а възложителят приел без забележки извършената от изпълнителя работа по всеки един от договорите, видно от приложените приемо-предавателни протоколи, неразделна част от които били актове обр.19.

Посочено е, че по някои от издадените фактури били извършени частични плащания, а именно:

1/. По фактура № 0000000122/ 19.10.2016 г. на стойност 17 826,23 лв., издадена по договор от 28.07.2016 г., били заплатени 500 лв.;

2/. По фактура № 0000000123/ 19.10.2016 г. на стойност 17 515,33 лв., издадена по договор от 28.07.2016 г., били заплатени 1000 лв.;

2

3/. По фактура № 0000000121/ 19.10.2016 г. на стойност 15 823,87 лв., издадена по договор от 28.07.2016 г., били заплатени 1000 лв.;

Въз основа на договора от 02.08.2016 г. били издадени три фактури, като по фактура № 0000000107/ 03.08.2016 г. на стойност 1020 лв. и по фактура № 0000000109/ 17.08.2016 г. на стойност 1380 лв. били извършени плащания в пълен размер. По този договор не била заплатена фактура № 0000000136/24.04.2017 г. на стойност 7098,53 лв.

Ответникът не извършил никакви плащания по следните фактури: фактура № 0000000141/ 31.05.2017 г., издадена по договор от 22.05.2017 г., на стойност 17 444,76 лв.; фактура № 0000000167/ 03.08.2017 г., издадена по договор от 01.08.2017 г., на стойност 5610,19 лв.; фактура № 0000000168/ 04.08.2017 г., издадена по договор от 02.08.2017 г., на стойност 5801,52 лв.; фактура № 0000000169 /07.08.2017 г., издадена по договор от 03.08.2017 г., на стойност 5553,96 лв.; фактура № 0000000170/ 08.08.2017 г., издадена по договор от 04.08.2017 г., на стойност 5756,16 лв.; фактура № **********/ 09.08.2017 г., издадена по договор от 07.08.2017 г., на стойност 4947 лв.; фактура № 0000000172/ 11.08.2017 г., издадена по договор от 08.08.2017 г., на стойност 5763 лв.

По този начин, до подаване на исковата молба в съда ответникът не бил изпълнил задълженията си да заплати уговорените възнаграждения по посочените договори.

По тези съображения ищецът моли да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Индустриални терени и складове” ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. С отговора се оспорва действителността на договорите, както и наличието на реално изпълнение по тях. В част от договорите било записано, че изпълнителят следвало да работи по оферта или проект, предварително одобрени от възложителя. Твърди се, че такива оферти или проекти не съществували. Поддържа се, че направата на водопровод съставлявала строеж по смисъла на ЗУТ и за същия било необходимо да бъдат одобрени от съответните компетентни органи проекти и да бъдат издадени и съставени съответни актове.

Тъй като тези изисквания не били изпълнени, счита се, че тези дейности не били извършени от ищеца. Изразява се становище, че някои от представените с исковата молба документи били съставени за целите на процеса, доколкото издадената фактура по договора от 22.05.2017 г. и приемо-предавателният протокол към него предхождали по дата анекса за удължаване срока на изпълнението му. Счита се, че било налице и противоречие в договора от 07.08.2017 г. относно срока на изпълнението му (в раздел I, т.2 било записано, че срокът е 5 работни дни, а в раздел IV, т.1 – 3 дни). Отделно от това, възразява се, че било невъзможно за толкова кратък срок да бъдат извършени дейностите, предмет на този договор. Също така, обективно невъзможно било да бъдат изпълнени технологичните срокове, посочени като времеви период за изпълнение на твърдените СМР. Ищецът не разполагал с необходимите кадри и техника, за да реализира процесните СМР. Посочено е, че всички представени актове за извършени СМР били без дата, поради което не могли да удостоверят извършването на твърдените дейности. Част от дейностите, които ищецът претендирал, че е извършил, представлявали „строеж” по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. За изпълнение на същите било необходимо да бъдат одобрени проекти от главния архитект на Община Свиленград, каквито липсвали. Не били съставени и разрешения за строеж, както и актове и протоколи, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за актовете и протоколите в процеса на строителство.

Ответникът твърди, че липсвали дневници за извършван от ищеца инструктаж на работниците му, което само по себе си било още едно доказателство, че процесните СМР не били изпълнени.

Твърди, че процесните договори представлявали споразумения, сключени от тогавашния изпълнителен директор на ответното дружество - М. И., във вреда на дружеството. Поради това, същите били недействителни на основание чл.40 от ЗЗД. В тази връзка посочва, че съгласно чл.23, ал.2, т.3 от действащия към датата на процесните договори устав, изпълнителният директор можел да сключва граждански и търговски 3 договори с материален интерес до 5000 лв. Въпреки че част от договорите били свързани като предмет на дейностите за изпълнение, целенасочено били раздробени в няколко договора, за да се избегне предварителното одобрение и съгласуване със съвета на директорите (СД) на СЗС ЕАД и с едноличния собственик на капитала „Национална компания индустриални зони” ЕАД. Посочва още, че с решение на СД на едноличния собственик на капитала от 09.08.2017 г. М. И. бил освободен като член на СД на СЗС ЕАД.

Независимо от това той продължавал да подписва актове и протоколи, задължаващи ответника. След освобождаването му била възложена проверка от едноличния собственик на капитала, която установила, че дейностите, за които имало представени копия на договори от ищеца, не са извършени.

Ответникът оспорва автентичността на договорите, приемо-предавателните протоколи и актовете за СМР към тях, както и фактурите, досежно подписите, положени от М. И..

Оспорва и твърдението на ищеца, че ответникът заплатил по част от процесните договори сумата от 4900 лв., като твърди, че плащанията били на стойност 5650 лв.

В случай, че бъде прието, че договорите са действителни, ответникът прави възражение за прихващане на главниците със сумата от 5650 лв., която била заплатена, без да е налице реално изпълнение - възражение с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД.

С оглед оспорванията в отговора, на основание чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване на истинността на приложените към исковата молба договори, актове за СМР, приемо-предавателните протоколи и фактури, досежно автентичността на подписите, положени върху тях от имено на представител на „Свободна зона Свиленград” ЕАД, като е указал на ответника, че той носи доказателствената тежест за опровергаване автентичността на тези документи.