Решение № 904 от 04.07.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 6386/2023
- Вид
- Решение № 904
- Подписан
- 04.07.2024
- В сила
- 04.07.2024
- Състав
- Силвия Георгиева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 904 гр. Плевен, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвия Г. И.ова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. Н. като разгледа докладваното от Силвия Г. И.ова Гражданско дело № 20234430106386 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред РС-Плевен е постъпила искова молба от М. Х. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул. „***“ №***, чрез адв. И. Н. от АК-Плевен, против Г. Й. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ №*** и настоящ адрес: с. ***, обл. Плевен, ул. „***“ №**, с правно основание – чл.124, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС.
Ищцата твърди, че на 05.03.1984г. придобила въз основа на сключена спогодба с ответника по гр.д. №2167/1983г. по описа на PC-Плевен, собствеността върху следния недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилище апартамент; с административен адрес: гр.Плевен ул.“***“ № ***.
Сочи се, че сградата, в която се намира самостоятелният обект, е построена в поземлен имот с идентификатор ***, като в същия поземлен имот се намирала и второстепенна постройка с идентификатор ****** Твърди се, че по силата на първоначалния документ за собственост ищцата и ответникът Г.
В., който е нейн бивш съпруг, притежавали 1/2 ид.ч. от дворното място, както 1 и горепосочената второстепенна постройка. Ищцата сочи, че след развода, като резултат на сключената между страните спогодба по горепосоченото гражданско дело, бившият й съпруг продължил да притежава 1/4 ид.ч. от собствеността върху дворното място и 1/2 ид.ч. от собствеността върху второстепенната постройка. Ищцата твърди, че от тогава до датата на подаване на исковата молба, бившият й съпруг и ответник по настоящото дело не разполага с владението на въпросните имоти, които вече четиридесет години владее изключително тя. Ищцата твърди, че владението й е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Счита, че в нейна полза е изтекла придобивна давност, която е започнала да тече от датата на придобиване на владението и на това основание е придобила собствеността на 1/4 ид. ч. от земята и на 1/2 ид.ч. от второстепенната сграда, построена в нея.
В петитума на първоначално заведената искова молба, ищцата отправя искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давност на 1/4 ид.ч. от гореописаното дворно място и на 1/2 ид.ч. от гореописаната второстепенна постройка, както и че е собственик по силата на договор за покупкопродажба и вследствие на прекратяване на съпружеската имуществена общност след развода на другата 1/4 ид.ч. от същото дворно място и на другата 1/2 ид.ч. от същата второстепенна постройка.
С молба вх. №33122/04.12.2023г. ищцата представя поправена искова молба и прави уточнения, че в последствие второстепенната постройка, описана в нотариалния акт била разрушена и понастоящем не съществува като сграда. В тази връзка прави уточнения, че от деня на развода до датата на подаване на исковата молба, бившият й съпруг и ответник по настоящото дело, не разполага с владението на дворното място, което вече четиридесет години владее изключително тя. Ищцата твърди, че владението й е постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Счита, че в нейна полза е изтекла придобивна давност, която е започнала да тече от датата на придобиване на владението и на това основание е придобила собствеността на 1/4 ид. ч. от земята.
В петитума на поправената искова молба ищцата отправя искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давност на 1/4 ид.ч.
2 от гореописаното дворно място, както и че е собственик по силата на договор за покупко- продажба и вследствие на прекратяване на съпружеската имуществена общност след развода на другата 1/4 ид.ч. от същото дворно място.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не депозира писмен отговор.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И. Н. от АК-Плевен с пълномощно по делото.
Поддържа се исковата молба по изложените съображения. Отправя се искане, в случай, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК, Съдът да постанови неприсъствено решение.
В открито съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не е ангажирал становище по предявения иск, не е попълнил делото с доказателства и не е направил искания за такива или за отлагане на делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ответната страна.
Разпоредбата на чл.239, ал.1 от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за последиците от своето бездействие-неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените в исковата молба обстоятелства и приетите по делото доказателства.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС ищецът, е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенцията.
Ответникът от своя страна не е оспорил тези твърдения. Същият е предупреден за последиците от своето бездействие, съобразно дадените от Съда указания в Разпореждане № 1108/25.01.2024 г. /съобщение на л. 34 от делото/. Ответникът не е представил отговор на исковата молба в даденият за това срок, не е заявил становище по изготвения с Определение № 1411/05.04.2024 г. проекто- доклад по делото, не е изпратил представител в 3 първото по делото заседание /като за първото по делото заседание е редовно уведомен, съобщение на л. 50 от делото/, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Въз основа на изложеното, Съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК и своевременно е направено искане за това от ищеца, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца М. Х. Н., ЕГН ********** следва да бъдат присъдени разноски, както следва: 50 лева за държавна такса и 1100 лева за адвокатско възнаграждение, които ответникът Г. Й. В., ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, Съдът РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС, по отношение на ответника Г. Й. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ №*** и настоящ адрес: с. ***, обл.
Плевен, ул. „***“ №*** че ищецът М. Х. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул. „***“ №*** Е СОБСТВЕНИК по давностно владение на 1/4 ид.ч. от дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се в гр.Плевен, ул. „***“ №* * , предишен идентификатор-няма, номер по предходен план: ***, квартал:***, парцел ***, при съседи: *** ***, ***, ***, целия поземлен имот с площ 374 кв.м., съгласно скица на поземлен имот №***г. на Служба по геодезия, картография и кадастър-Плевен, както и че ищецът М. Х. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул. „***“ №* * * Е СОБСТВЕНИК по силата на договор за покупко- продажба и вследствие на прекратяване на съпружеската имуществена общност след развода на Г. Й. В., ЕГН ********** и М. Х. Н., ЕГН **********, на 1/4 ид.ч. от същото дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, находящо се в гр.Плевен, ул. „***“ №**, предишен идентификатор-няма, номер по предходен план: ***, квартал:***, парцел ***, при съседи: *** ***, ***, ***, целия поземлен имот с площ 374 кв.м., съгласно скица на поземлен имот №***г. на Служба по геодезия, картография и кадастър-Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Г. Й. В., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ №*** и настоящ адрес: с.
4
***, обл. Плевен, ул. „***“ №**ДА ЗАПЛАТИ НА М. Х. Н., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул. „***“ №***, сторените в производството разноски: 50 лева за държавна такса и 1100 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5