Решение № 336 от 13.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Бургас, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500491 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е пред настоящата съдебна инстанция по въззивната жалба на ищеца „БРЕНТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК: 200447850, подадена чрез пълномощника му адв.

Д. С. против решение № 2700 от 02.12.2025 г., постановено по гр. дело № 1452/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕН иска му за осъждане на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ЕИК 812 115 210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. „Победа“ , ул. „Ген. Владимир Вазов“ №3, представлявано от изпълнителния директор Цветан Мирчев, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата 5 537.82 лв., начислена за периода от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година за 1 313 куб.м., по водомер № 1000374705, карнет 4000/151, за която сума е съставена фактура № ********** от 04.12.2023 г., сумата от 38.35 лв., представляваща лихва, начислена върху задължението по посочената фактура за периода от 04.01.2024г. до 22.01.2024., за която сума е съставено известие за начислени лихви № 0106832836/23.01.2024 г., сумата 555.45 лв., начислена за периода от 13.12.2023г. до 15.01.2023 г. за 122 куб.м. по водомер № 1000 375 755, карнет 4 000/ 152, за която сума е съставена фактура № ********** от 22.01.2023г., както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 810лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като на първо място са изложени съображения за неговата недопустимост, поради обстоятелството, че съдът се е произнесъл по непредявен от ищеца осъдителен иск, вместо по предявения отрицателен установителен иск. Предвид това се иска обезсилването на решението и връщане на първата инстанция за разглеждане на 1 предявения иск. Наред с това в жалбата са изложени доводи и за неправилност на решението, като след описание на твърдяната от въззивника фактическа обстановка, се сочи, че в случая не е налице незаконно присъединяване, обосноваващо приложимост на чл. 35, ал. 6 и чл. 37 от Наредба № 4/2004г., поради което се възразява, че издадените от ответника фактури и посочените в тях стойности са лишени от основание, респ. че сумите по тях не се дължат. По подробно изложените в жалбата съображения, се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена. Претендира присъждане на разноските и в двете инстанции. Направено е доказателствено искане за приемане на приложените към жалбата писмени доказателства, доколкото за ищеца е било обективно невъзможно да се снабди с тях, поради това, че са се съдържали в досъдебно производство и поради инстанционния контрол във връзка с обжалване на постановлението на БРП за прекратяването му.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият-ответник

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК: 812115210, чрез пълномощника си юрисконсулт Н. В. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в която са изложени доводи за нейната неоснователност, с мотив, че не са налице сочените от жалбоподателя съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Счита за правилен извода на първата инстанция, че е налице незаконно присъединяване от ищеца, което обстоятелство заявява, че е доказано от събраните свидетелски показания и експертно заключение, сочещо, че в жилищната сграда, находяща се на ул. „Славянска“ 23 е налице нерегламентирано ползване на питейна вода от новоизградено в парцела водопроводно отклонение, без открита партида за водоползване и без регистриран измервателен уред и пломба. Сочи, че за изграждането на процесния обект е съгласуван проект с ответника за изграждане на ново водопроводно и канализационно отклонение, съответно с нов водомерен възел за посочения нов обект. Излага се, че в поземления имот е съществувало старо такова, за което е заведена партида с абонатен номер 232805, а съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба 4/2004г. за водоснабдяване на застроен поземлен имот се проектира и може да съществува само едно сградно водопроводно отклонение. Заявява се, че доколкото ищеца твърди, че е изградено ново водопроводно отклонение на имот, който не е водоснабден, в случая за законосъобразното му присъединяване следва да се спази процедурата на чл. 59 от ОУ на ВиК Бургас, а в случая се възразява, че тя не е изпълнена, доколкото липсва подадено заявление за откриване на постоянна партида за имота след изграждане на новото водопроводно отклонение, както и искане за узаконяване на измервателен уред със заводски номер 093463, както и регистрирана в системата на ответника пломба на холендера с номер 0195286, не са правени отчети и не се издавани фактури за отчетени количества вода, въпреки, че ищеца твърди, че законосъобразно е присъединил обекта към водопреносната мрежа. Подчертава се, че присъединяването към водоснабдителната мрежа не по нормативно установения начин води до неправомерно ползване на вода, предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба№ 4/2004г. Сочи се, че за констатираното нарушение са съставени констативни протоколи от 23.11.2023г. и 16.01.2023г. и издадени въз основа на тях облагателни сметки съобразно релевантния за това период съгласно чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. Отговорността на ищеца за заплащане на процесните суми се сочи, че са в резултат на неизпълнение на задължението му по чл. 5, ал. 2 от ОУ от 2014г. /чл. 6, ал.

3 от ОУ от 2006г./ да ползва услугите на ВиК само чрез законно изградени, присъединени и регистрирани към ВиК системите водопроводни отклонения, в който смисъл се цитира съдебна практика. Заявява се, че поради доказаност по делото, че са 2 налице активни действия от ищеца, изразяващи се в черпене на вода от изграденото водопроводно отклонение без да е налице официално регистриран и узаконен водомер за ответника са настъпили вреди, изразяващи се в стойността на черпената вода в размер, установено съгласно чл. 37 вр. с чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/2004г. По изложените в жалбата съображения се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. Противопоставя се на доказателственото искане във въззивната жалба с възражения,че не е налице нито една от хипотезите на чл. 266 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ищеца „БРЕНТ ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК: 200447850 отрицателен установителен иск за приемане за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД ЕИК: 812115210, че същият му дължи сумата 5 537.82 лв., начислена за периода от 23.11.2022 година до 22.11.2023 година за 1 313 куб.м., по водомер № 1000374705, карнет 4000/151, за която сума е съставена фактура № ********** от 04.12.2023 г., сумата от 38.35 лв., представляваща лихва, начислена върху задължението по посочената фактура за периода от 04.01.2024г. до 22.01.2024., за която сума е съставено известие за начислени лихви № 0106832836/23.01.2024 г., сумата 555.45 лв., начислена за периода от 13.12.2023г. до 15.01.2023 г. за 122 куб.м. по водомер № 1000 375 755, карнет 4 000/ 152, за която сума е съставена фактура № ********** от 22.01.2023г.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковата претенция с искане за отхвърлянето й.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл не по предявения от ищеца отрицателен установителен иск, а по непредявен от ищеца осъдителен иск, който е отхвърлил.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част.

По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт, но същото е недопустимо, по следните съображения:

Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е заявил съобразно фактическите си твърдения, че претендира да бъде установено по отношение на ответника, че не му дължи начислените от последния суми по издадените фактури.

В определението на чл. 140 от ГПК, в мотивната му част съдът по грешка е посочил, че се касае за осъдителен иск, макар в диспозитива вярно да е отразил претенцията съобразно заявеното в исковата молба като отрицателен установителен иск, който доклад е приет от страните без забележки и е обявен за окончателен.

Независимо от това, в обжалваното решение съдът /вероятно по грешка/ е разгледал и се е произнесъл вместо по предявения и докладван отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, по непредявен от ищеца осъдителен иск, който е отхвърлен.

Когато съдът е разгледал иск, който не е предявен и същевременно не е 3 разгледал предявения такъв, постановеното решение е недопустимо, което налага обезсилването му от въззивния съд на основание чл. 270, ал. 3, изр. втрето от ГПК и връщането му на първоинстанционния съд, за да б ъ д е разгледан предявения иск съобразно заявения предмет на делото и обема на търсената защита, които очертват спорното материално субективно право, отричано от ищеца, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3, предл. трето от ГПК, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 2700 о т 02.12.2025 г., постановено по гр. дело № 1452/2024 г. по описа на РС-Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав на същия съд с оглед произнасяне по предявения с исковата молба отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4