Решение № 1189 от 23.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Варна, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

К. Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100502129 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н. П. П. чрез адвокат К. К. против разпореждане от 23.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Захари Д. по изпълнително дело № 20238080400179, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК.

В жалбата се излага, че същото е незаконосъобразно и се иска отмяната му. Сочи се, че жалбоподателката на 17.02.2023 г. е отправила покана до взискателя К. Т. Д. за представяне на банкова сметка, по която да бъде изплатена дължимата сума, която му е връчена чрез съпругата му, но същият не е оказал съдействие, а е депозирал молбата, въз основа на която е образувано настоящото изпълнително производство.

В срока по член 436, алинея 3 от ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата от длъжника, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага се, че дължимата сума е платена след образуване на изпълнителното дело, поради което и жалбоподателката дължи и съответните такси и разноски.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил, че длъжникът по изпълнителното дело е погасил сумата по изпълнителния лист, но не и сторените разноски, поради което изпълнителното дело не е прекратено.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Изпълнителното производството е образувано на 27.02.2023 г. по молба на К. Т. Д. въз основа на изпълнителен лист № 90 от 15.02.2023 г., издаден по адм.д.№ 969/2022 г. на Върховен административен съд за осъждането на Н. П. П. да заплати на К. Т. Д. сумата от 600 лева.

1

На 24.03.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, с която се иска прекратяване на изпълнителното производство на основание член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК, тъй като дължимата сума е изплатена.

Не се спори, че сумата от 600 лева е заплатена от длъжника по него сметка на 08.03.2023 г.

Съгласно член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Тоест, за да са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство в посочената хипотеза, трябва да се докаже, че длъжникът е изплатил изцяло вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното производство, или че е внесъл изцяло дължимата сума за погасяване на вземането в полза на взискателя, и че това е станало преди датата на образуване на изпълнителното производство.

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че дължимата сума е платена след образуване на изп.д.№ 20238080400179 на ЧСИ Захари Д..

При това положение не е налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство, предвидено в член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК.

Съгласно нормата на член 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство, са в тежест на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на член 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образуване, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не е налице нито едно от изключенията, предвидени в член 79, алинея 1 от ГПК.

Изложените от жалбоподателката доводи, че е отправила покана до длъжника за посочване на банкова сметка, която му е връчена, са ирелевантни за спора. Хипотезата на член 78, алинея 2 от ГПК относно разноските е приложима в исковото производство, а в изпълнителното такова се прилага специалната норма на член 79 от ГПК. Тази разпоредба не обуславя отговорността за разноски от причините и поводът за образуване на изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата по изпълнителния лист сума е платена преди или след образуване на изпълнителното дело. В случая жалбоподателката не доказва, а и не твърди, да е платила задължението си преди образуване на изпълнителното дело и следователно не може да се приеме, че е основателен довода, че не е дала повод за образуването му.

Настоящият състав на съда намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и съобразено с изискванията на закона, поради което и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание член 437 от ГПК, съдът

РЕШИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.05.2023 г. на частен съдебен изпълнител Захари Д. по изпълнително дело № 20238080400179, с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело на основание член 433, алинея 1, точка 1 от ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3