Решение № 3968 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3968 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100502921 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 758 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 7052 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 77-ми състав, са отхвърлени предявените от „УниКредит Лизинг“ ЕАД срещу С. И. С., действащ като ЕТ с фирма „С. С.“ искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за установяване съществуване на вземане в общ размер от 24 683,59 лв., представляваща заплатени застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност“ и пътен данък МПС по Договор за финансов лизинг № C-STLST-2-001 от 01.10.2004г., от която сума: сумата от 8 161,71 лв., представляваща платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. – влекач, марка „ДАФ“, модел „95XF 430“, рама XLRTE47XS0E565155, с рег. № ******** за периода от 2019г. до 2021г.; сумата от 10 063,21 лв., представляваща платена застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ за т.а. – влекач, марка „ДАФ“, модел „95XF 430“, рама XLRTE47XS0E565264, с рег. №******** за периода от 2018г. до 2021г.; сумата от 2 870,52 лв., представляваща платен данък МПС за т.а. – влекач, марка „ДАФ“ , модел „95XF 430“ , рама XLRTE47XS0E565155, с рег. № ******** за периода от 2019г. до 2021г., както и сумата от 3 588,15 лв., представляваща платен данък МПС за т.а. - влекач, марка „ДАФ“, модел „95XF 430“ , рама XLRTE47XS0E565264, с рег. № ******** за периода от 2019г. до 2021г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 20.10.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57813/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3145,00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното Решение е постъпила въззивна жалба от ищеца 1

„УниКредит Лизинг“ ЕАД, чрез процесуалния си представител – адв. Н. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че първоинстанционният съд е направил погрешна преценка на разпоредбите на представения по делото договор за финансов лизинг. Смята, че следва да му се възстановят от ответника процесните суми за застрахователни премии и данъци върху превозните средства. Претендира да му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът С. И. С., действащ като ЕТ с фирма „С. С.“, чрез процесуални си представител - адв. П. Р., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди Решението на СРС. Сочи, че по делото не са представени доказателства, от които да се извлече обстоятелството, че договорът е бил продължен след датата на изтичането му, както и че лизингополучателят не е упражнил правото си по чл.

342, ал. 3 ТЗ за придобиване на собствеността върху вещта след прекратяване на договора, съответно за него не е имало задължение да плаща процесните суми в периода, посочен от ищеца. Претендира разноски за адвокатски хонорар за настоящата съдебна инстанция.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Между страните не се спори за това, че на 01.10.2004 г. е сключен Договор за финансов лизинг № CSTLST-2-001 със срок от 36 месеца, както и че същият е изтекъл на 01.10.2007 г. В договора е посочено, че при изтичане на срока лизингополучателят е можел да придобие собствеността върху вещта, като страните не спорят, че това право не е упражнено. Въззивникът твърди, че въззиваемият не е върнал лизинговото имущество, съответно дължи на лизингодателя суми по договора за застрахователни премии и данъци за периода от 16.11.2018 г. до 16.05.2021 г. Безспорно е също, че „УниКредит Лизинг“ ЕАД е плащало процесните суми, като тези данни са потвърдени и с приетата по делото съдебносчетоводна експертиза.

Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че съгласно чл. 347, ал. 2 от ТЗ разпоредбите на 229, ал. 3 и чл. 236, ал. 1 от ЗЗД не се прилагат по отношение на 2 лизинга, от което може да се заключи, че правилото за „мълчаливо“ продължаване на срока на договора не се прилага за договора за лизинг. Тъй като нито в договора за финансов лизинг, нито в общите договорни условия, е предвидена хипотеза, в която договорът да може да бъде продължен без допълнително договаряне от страните, то настоящият съдебен състав единствено констатира, че договорът, съответно изпълнението на възникналите по него задължения, са приключи на 01.10.2007 г., респективно че за лизингополучателят няма последващи договорни задължения, които да трябва да се изпълняват от лизингополучателя, в това число и тези за заплащане на данъци, такси и застрахователни премии по смисъла на чл. 2.7.1. и чл. 7.1. от Общите договорни условия по договора.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 600 евро.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 758 от 15.01.2025 г., постановено по гр. д. № 7052 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 77-ми състав.

ОСЪЖДА „Уникредит Лизинг“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Гюешево“ № 14, чрез адв. Н. И. Д. - САК, да заплати на ЕТ „С.

С.“, ЕИК 030214939, с адрес: гр. София, ул. „********, чрез адв. П. Н. Р. – САК, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 600 евро, представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3