Решение № 976 от 21.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 976 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110209431 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО /ЗД/ „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК –**** със седалище и адрес на управление ******, чрез адв.М.И. Г. срещу Наказателно постановление № Р – 10 –475 от 11.06.2021 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.2, във вр. с §1., т.51 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния 1 административен акт. На първо място се твърди, че дружеството е санкционирано за квалифициран състав на административно нарушение, чийто елементи не са описани в съставения акт за установяване на административно нарушение. Отделно от това, според жалбоподателя липсва повторност, тъй като в процесното НП се релевират твърдения за предходно нарушение по смисъла на чл.107 от КЗ /отм./, извършено преди влизане в сила на новия КЗ. На следващо място се излагат доводи за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като според жалбоподателя нормите на чл.108 от КЗ имат характер на общ закон по отношение на Глава 39 /”Имуществено застраховане” / и Глава 47 /”Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”/ от КЗ и доколкото в конкретния случай се касае за претенция по застраховка „ГО”, то приложими са разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ. Настоява се още за неправилна индивидуализация на административно-наказателната отговорност с налагане на санкция, която не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на настъпили общественоопасни последици, както и поради факта, че към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 – 413 от 20.05.2021 г., на ст.експерт в отдел „Правоприлагане” дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” към КФН е установено, че на 09.04.2021 г. в Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор, е постъпила жалба с вх. № 91-02-465/09.04.2021 г. от А.Н.М. Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД Бул Инс” АД е заведена 2 претенция № **********. Жалбоподателят изразява оплакване от забавеното изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция.

По повод на посочената жалба, с писма на КФН, изх. № 91-02-465 от 12.04.2021 г. и от 22.04.2021 г., от „ЗД Бул Инс” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и заверени преписи от всички документи по претенцията. Отговорът на застрахователното дружество е постъпил в КФН с писма, вх. № 91- 02-465 от 21.04.2021 г. и от 27.04.2021 г.

След извършване на анализ на документите и на проверка по преписката е установено следното:

Н а 03.07.2020 г. пред „ЗД Бул Инс” АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на подадено от А.М. уведомление за щета. Преписката е образувана по повод настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие (ПТП), в резултат на което са причинени увреждания на лек автомобил „Опел Корса”, peг. № ******, собственост на М.. Вследствие на подаденото уведомление е заведена претенция с № ********** на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001641014. На датата на завеждане на претенцията (03.07.2020 г.) пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й.

На 07.07.2020 г. и на 15.07.2020 г. са извършени огледи на увреденото моторно превозно средство (МПС). На 15.07.2020 г. е представено удостоверение за банкова сметка.

Н а 17.07.2020 г. с писмо с изх. № (Ж-401073/17.07.2020 г. „ЗД Бул Инс“ е уведомило ползвателя на застрахователни услуги, че уврежданията на автомобила представляват „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 от Кодекса за застраховането (КЗ), поради което са изискани доказателства за прекратена регистрация на лек автомобил „Опел Корса”, peг. № ******. На 13.08.2020 г. са представени доказателства за прекратена регистрация на увреденото МПС и фактура за пътна помощ и след тази дата „ЗД Бул Инс“ АД не е изисквало други доказателства, относими към основанието и размера на претенцията.

Н а 16.04.2021 г. „ЗД Бул Инс” АД се произнася по претенция № ********** чрез изплащане на застрахователно обезщетение в общ размер на 3

2 111,69 лв. по банкова сметка на А.Н.М.

Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

Предвид гореизложеното, за „ЗД Бул Инс” АД съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от К З - 13.08.2020 г., но не по-късно от 03.09.2020 г., включително да се произнесе по претенцията, като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. „ЗД Бул Инс” А Д се е произнесло чрез изплащане на застрахователно обезщетение по претенция № ********** на 16.04.2021 г. - извън рамките на законоустановения срок. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, както и че нарушението е извършено на 04.09.2020 г. в гр. София.

Срещу АУАН № Р-06-413/20.05.2021 г. не са постъпили писмени възражения по чл. 44 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от страна на „ЗД Бул Инс” АД.

След преценка на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност наказващият орган приел за установено от фактическа и правна страна, че „ЗД Бул Инс” А Д не е изпълнило задължението си по чл.

108, ал. 1 от Кодекса за застраховането в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 да се произнесе по застрахователна претенция № ********** по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица

№ BG/02/120001641014, предявена пред застрахователното дружество от А.М. (ползвател на застрахователни услуги увредено лице), по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Нарушена е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Нарушението е 4 извършено на 04.09.2020 г. в гр. София. Нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е обявено за административно нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на нарушението е юридическо лице, поради което въпросът за вината като елемент от субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

АНО посочил, че констатираното с АУАН № Р-06-413 от 20.05.2021 г. нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН с мотивите, че забавеното уреждане на застрахователна претенция винаги засяга правата на ползвателите на застрахователни услуги, които не могат да получат своевременно обезщетение, с което да възстановят претърпените вследствие на застрахователното събитие вреди или съответно да потърсят защита на правата си по съдебен ред в случай на отказ от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение или при несъгласие с неговия размер. В случая следва да се има предвид и че нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е формално и наличието на причинена вреда не е задължителен елемент от състава на неговото извършване.

Констатираното с АУАН № Р-06-413 от 20.05.2021 г. нарушение е извършено „повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № Р-10-714/23.07.2019 г. (влязло в сила на 31.12.2019 г.),.с което на „ЗД Бул Ин с” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Ето защо размерът на имуществената санкция следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ. С оглед срока на закъснението от около седем месеца и дванадесет дни, с който „ЗД Бул Инс ” АД се е произнесло по застрахователната претенция, и на размера на изплатеното обезщетение (2 111,69 лв.) АНО преценил, че следва да бъде наложена имуществена санкция в размер над минимално предвидения от закона (2 000 лв.), а именно 4 000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля СВ. В. АЛ., които съдът намира за последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

5

Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти. Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ- 13.08.2020 г., но не по-късно от 03.09.2020 г., включително, да се произнесе по претенцията по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането.

При прегледа на представените в КФН документи е установено, че „ЗД Бул Инс” А Д се е произнесло чрез изплащане на застрахователно обезщетение по претенция № ********** на 16.04.2021 г. - извън рамките на законоустановения срок. Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административно - наказателната му отговорност за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Санкционната норма на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, действаща към датата на процесното нарушение, предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1000 лева до 20 000 лева за юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че когато нарушението е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лв. за юридическо лице.