Решение № 255 от 26.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Варна, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110203762 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Х. Д. Г. ЕГН **********, против НП № 24-0433-000625 от 17.05.2024год. на началник РУ при ОД на МВР Варна, РУ 01 Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че не е съгласен с така издаденото НП, оспорва че е извършил нарушение, счита че в хода на адм.наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. М. М.. Последната заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова - Атанасова, в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена, и се иска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на такова в минимален размер.

1

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 01.05.2024год. около 11:17ч. въззивникът управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № **** по ул. „Яребична“ в гр.Варна, в посока ул. „Кракра“.

С него като пътник на предната дясна седалка пътувала и съпругата му св.

К.К. – Г.а. В същото време на ул. „Кракра“ срещу номер 29 се бил позиционирал полицейски екип от І РУ в който участвали свидетелите Д. Г. и К. О. Б.. На кръстовището между двете улици „Кракра“ и Яребична“ въззивникът предприел извършването на маневра ляв завой и се включил в движението по ул. „Кракра“ в посока към кръстовището с ул. „Г. Бенковски“.

При тази маневра св. Г. забелязал, че въззивникът е без поставен предпазен колан и му подал сигнал за спиране със стоп палка който въззивникът изпълнил. При приближаване към МПС-то св. Г. видял, че и пътничката в автомобила била без поставен предпазен колан. На място св. Г. съставил срещу въззивника АУАН № 1120784 в който посочил, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП. От фактическа страна в АУАН св. Г. посочил, че въззивникът управлявал МПС *** без поставен предпазен колан, а от правна страна посочил, че като пътник в МПС от категории М1**** когато е в движение, не използва обезопасителен колан по време на движение, с който МПС-то е оборудвано.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал вписвайки, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 17.05.2024год., въз основа на него, началника на І РУ при ОД на МВР Варна, издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации и правни изводи изложени в АУАН, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП и на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП му наложил административно наказание глоба в размер на 50лв.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителят Д. Г. и свидетеля вписан в АУАН – К. Б.. В показанията си пред съда св. Г. сочи, че лично е възприел въззивника че управлява МПС-то без поставен предпазен колан, както и че спътницата му също била без колан.

В показанията си пред съд св. Б. също сочи, че видял, че водача на МПС-то бил без поставен предпазен колан.

Като свидетел в хода на съдебното следствие по искане на защитата показания е дала и К.К.-Г.а, съпруга на въззивника. Същата сочи, че на 01.05.2024год. със съпруга й и детето им се движели с автомобил управляван от съпруга й по ул. „Кракра“ в гр.Варна, в посока от бул. „Х. Ботев„ към колхозния пазар. На светофарната уредба на кръстовището с ул. „Г.Бенковски“ спрели на червен сигнал и съпругът и започнал да оправя седалката, да се 2 намества огледалото при което си разкопчал колана. В този момент на нейния прозорец почукал полицай и казал да отбият в дясно. Мъжът й отбил и слязъл от автомобила после като се върнал й казал, че му били съставил акт за това, че бил без колан. Заявява, че и двамата обаче били с колани.

Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН, справка за нарушител, Заповед № 365з-330/19.01.2022год. на директора на ОД МВР Варна, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.

Показанията на свидетелите Д. Г. и К. Б. съдът кредитира изцяло като последователни, логични и взаимнодопълващи се от една страна и от друга с оглед липсата на каквито и да било данни още по-малко доказателства за наличие на причина, мотив у някой от тях да свидетелства в ущърб на въззивника.

Като достоверни и непротиворечиви съдът кредитира и всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства.

Показанията на св. Кънчева – Г.а в частта в която сочи, че въззивникът е управлявал МПС-то с поставен предпазен колан, че докато чакали на светофара го свалил за да си намести огледалото и седалката съдът не кредитира тъй като са в пълно противоречие с показанията на останалите двама разпитани по делото свидетели (и двамата очевидци) от една страна, а от друга св. Кънчева-Г.а е съпруга на въззивника и е заинтересована да дава угодни нему показания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени, така и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжности лица и в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН.

В същото време обаче констатира, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а именно налице е пълна неяснота във волята на актосъставителя и АНО досежно това за какво нарушение и при какви приети за установени факти е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника.

С НП на въззивника е наложено наказание съобразно нормата на чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДП.

3

Съгласно нормата на чл.137а, ал.1 от ЗДП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. На свой ред нормата на чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП предвижда санкция за пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.

И в АУАН и в НП от правна страна е посочено, че въззивникът е извършил: „пътник в МПС от категории ….. когато е в движение не използва обезопасителен колан с който МПС-то е оборудвано“

В обстоятелствените части на АУАН и НП обаче липсват факти описващи подобно Д.ие. Напротив там е посочено, че въззивникът управлявал МПС без поставен обезопасителен колан.

Налице е пълно противоречие между фактическо и юридическо обвинение, съответно пълна неяснота досежно това за какво нарушение е ангажирана отговорността на въззивника.

Горното съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

За пълнота на мотивите и доколкото с НП на въззивника е наложено наказание на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП съдът след преценка на събраните по делото доказателства сочи, че такова нарушение не е било извършено от него.

Както бе посочено по-горе в мотивите от обективна страна състава на нарушение по чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП изисква деецът да е пътник в МПС и по време на движение на автомобила да не е поставил предпазния си колан.

Нищо такова не бе установено в хода на съдебното следствие. Напротив от всички събрани по делото гласни доказателства бе установено, че на датата посочена в АУАН въззивникът е бил водач на л.а. „Хюндай Санта Фе“ с рег. № **** когато е бил спрян за проверка. И след като въззивникът не е бил пътник в МПС-то, а негов водач, то той изначално не би могъл да бъде субект на нарушение по чл. 184, ал.4 от ЗДП.

В контекста на горното НП се явява издадено и в нарушение на материалния закон, каквото становище се застъпва и от защитата във фазата по същество.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.

По разноските.

Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно.

С оглед изхода на делото направеното от страна на въззивника искане за 4 присъждане на разноски съдът счете за основателно. Такива му се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. като в тази насока са представените договор за правна защита и съдействие удостоверяващ плащане на посочената сума в брой. И като взе предвид, че заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е равна на договорената такава и не е прекомерна с оглед извършената адвокатска работа (процесуално представителство в две съдебни заседание, ангажиране на гласни доказателства и пр.), съдът счете, че направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане за определяне на разноски в понисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 400лв..

Посочената по-горе сума следва да му бъде заплатена от ОД МВР Варна.

Водим от горното Варненският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП № 24-0433-000625 от 17.05.2024год. на началник РУ в ОД МВР Варна, РУ 01 Варна с което на Х. Д.

Г. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Провадия, ***, на основание чл. 184, ал.4, пр.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на 137а, ал.1 от ЗДП.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, да заплати на Х. Д. Г. ЕГН **********, с пост. адрес гр. Провадия, ***, сумата от 400лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5