Определение № 1309 от 09.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1309 гр. Пловдив, 09.11.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20215300502719 по описа за 2021 година

Производство е по реда на чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 12867/20.10.2021 год., подадена от „ЗОЕВ ХАУС“ ЕООД, ЕИК 203518270, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, обл.

Пловдив, ул. „Евстати Гешев“ № 11, представлявано от С. Х. Й., против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 488/23.06.2021 год., издадена по частно гражданско дело № 20215320100954/2021 год., по описа на Районен съд – Карлово, III граждански състав, в частта за разноските, с която съдът е разпоредил да бъдат платени разноски на кредитора „А1 България“ ЕАД в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна в тази част, тъй като присъденото с нея адвокатско възнаграждение е в по-голям размер от задължението по заповедта. Обективирано е възражение за прекомерност на възнаграждението, като се иска редуцирането му до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сума в размер на 100 лв., тъй като се касае за дело, което не се отличава с фактическа и правна сложност.

В срок е постъпил отговор на подадената жалба, с изразено становището за неоснователност на същата, поради неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.

1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочва се, че недобросъвестното поведение на дружеството е станало повод за образуване на делото. Адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата било в размер на 300 лв. - толкова, колкото е и претендираното в заповедното производство адвокатско възнаграждение в минимален размер. Поради изложеното се иска оставяне без уважение на подадената частна жалба.

1

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима.

По същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Пред Районен съд – Пловдив е подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 срещу „Зоев Хайус“ ЕООД, ЕИК 203518270 за претендирани вземания в размер на 283,05 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 16.06.2021г. до окончателното плащане, както и сторени в заповедното производство разноски, състоящи се от платена държавна такса от 25.00лв и адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Към заявлението е представено пълномощно, с което „А1 България“ ЕАД е учредило представителна власт в полза на „Фи“ ЕООД, като второто дружеството от своя страна е преупълномощило валидно адв. И. Й. и адв. Л.Р. да представляват доверителя в производството пред съда. Налице е и представен Договор за правна защита и съдействие, с уговорено възнаграждение в полза на „Фи“ ЕООД в размер от 300 лв., за което е налице отбелязване в договора, че е заплатено в брой при подписване на същия.

Съдът, след извършена проверка на заявлението, е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил на „Зоев Хаус“ ЕООД, ЕИК 203518270, да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, сумата от 283,05 лв. представляващо главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 16.06.2021 год., до изплащане на вземането, сумата от 25.00 лв., представляващи разноски по делото за платена държавна такса и сумата от 300 лв. – представляваща адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят възразява, че присъдения размер разноски за адвокатско възнаграждение, е практически по-голям от задължението по заповедта, като моли същият да бъде редуциран на 100лв.

Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

От страна на кредитора „А1 България“

ЕАД е заявено своевременно искане за присъждане на разноски, придружено от доказателства за валидно упълномощаване на процесуални представители по делото, както и при наличието на изявление в представения договор за правна защита и съдействие за извършено плащане в брой на адвокатски хонорар, имащо характера на разписка.

Заплатеното възнаграждение за защитата е в размер на 300 лв., които, според договора, са определени съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След изменение на Наредба № 1 с бр. 68 на ДВ от 2020 г. минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. е именно 300 лв. В настоящият случай обжалваемият интерес, определен съгласно правилото по чл. 7, ал. 7 от 2

Наредбата, попада именно в границите на т. 1 от чл. 7, ал. 2. Неоснователно е възражението за липсата на фактическа и правна сложност на спора, доколкото възнаграждението е определено според минималната стойност по наредбата.

Ето защо възражение за прекомерност се явява неоснователно, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 12867/20.10.2021 год., подадена от „ЗОЕВ ХАУС“ ЕООД, ЕИК 203518270, със седалище и адрес на управление: гр. Карлово, обл. Пловдив, ул. „Евстати Гешев“ № 11, представлявано от С. Х. Й. против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 488/23.06.2021 год., издадена по частно гражданско дело № 20215320100954/2021 год., по описа на Районен съд – Карлово, III граждански състав, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3