Решение № 5962 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5962 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100509466 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 10.02.2023 г. на ответника „Т.С.“ ЕООД срещу решение № 20074593/16.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 72348/2019 г. на Софийски районен съд, 60 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на И.В.Т., действащ като „ЕТ Р.Х.-И.Т.“ по иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 367 ТЗ вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки сумата 1220,49 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо възнаграждение за извършен международен превоз на стоки по заявка-договор от 13.09.2019 г., заедно със законната лихва от 12.12.2019 г. до погасяване; по иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ сумата 21,67 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 12.11.2019 г. до 06.12.2019 г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 550лева – разноски по делото.

Жалбоподателят поддържа, че при неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост съдът достигнал до извод за неоснователност на възражението за съдебно прихващане с активно вземане за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за превоз от 14.10.2019 г. Сключването се доказвало от заявката от същата дата, в която се съдържали всички съществени условия на договора, от електронното писмо, изпратено до служител на ищеца. Регистрационният номер на автомобила не бил съществен 1 елемент от договора. За получаването на писмото била налице законова презумпция в ЗЕДЕУУ. Доколкото между страните били налице трайни търговски правоотношения, в противоречие с разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ съдът приел, че за сключване на договора било необходимо потвърждение на заявката от страна на превозвача. Наличието на правоотношение се доказвало и от изявленията на служител на ищеца в електронните писма от 16.10.2019 г.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявените претенции като погасени чрез съдебно прихващане. Претендира разноски.

Въззиваемият счита, че решението било правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Контролът за правилността на първоинстанционното решение по принцип е в рамките на заявените в жалбата основания, като служебно следи единствено за спазването на императивните материалноправни норми /така т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, ВКС/.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение относно приетата фактическа обстановка, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд в тази им част. От правна страна и във връзка с доводите в жалбата следва да се посочи и следното:

Твърденията, на които ответникът основава активното вземане, за обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за превоз, са: 1/ възникнало облигационно правоотношение по заявка от 14.10.2019 г., по което ищецът поел задължение да извърши превоз от Унгария до България на 16.10.2019 г. срещу навло от 2300 лева; 2/ неизпълнение на задължението; 3/ изявление за разваляне на договора от управителя на ответника до служител на ищеца; 4/ ответникът сключил договор с друг превозвач, който извършил превоза срещу навло от 1800 евро; 5/ претърпяна загуба в размер на разликата в навлото.

За да възникне предявеното от ответника активно вземане по чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД е необходимо да се докаже разваляне на договора.

2

Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Според ал. 2 кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време.

Не се спори, а и видно от представените от ответника електронни писма от 16.10.2019 г. превозвачът не е натоварил от адреса на 16.10.2019 г. Доказва се обаче и че последният, действащ чрез служителя Д. Р., е предложил да изпълни на следващия ден - в имейла /л. 39 СРС/ предлага автомобил с посочен регистрационен номер да бъде на адреса „утре“. Ответникът не е дал срок за изпълнение, направил волеизявление за разваляне на договора, като уведомил ищеца, че ще намери друг превозвач /според твърденията в първото открито заседание пред СРС/. Същевременно не твърди, а и не доказва да са налице предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Напротив, от заявка договор за транспорт от 17.10.2019 г. и от товарителницата от 21.10.2019 г. се установява, че на 17.10.2019 г. ответникът е сключил договор за транспорт с трето лице, както и че товарът е взет на 21.10.2019 г. и доставен на 23.10.2019 г. След като е сключил договор за транспорт за 21.10.2019 г. то несъмнено изпълнението не е било невъзможно, безполезно, нито е трябвали да се изпълни точно в уговореното време /като липсват и твърдения в този смисъл/.

От изложеното следва, че дори и да е бил сключен договор за превоз от 14.10.2019 г., вземането на ответника за обезщетение за вреди от неизпълнение не е възникнало. Предвид предложеното от превозвача изпълнение и липсата на предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ответникът не е имал право да развали договора, изявлението му не е породило правно действие и не му се следва обезщетение за претърпените от неизпълнението вреди.

При тези факти не възниква и обезщетение по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД. Според чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.

В случая, ако беше приел предложеното забавено изпълнение /а доколкото сделката не е фикс това е било възможно и в рамките на дължимата грижа/, кредиторът би избегнал разходите за разликата в навлото.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

Предвид изхода на делото на въззиваемия се следват разноски за адвокат пред въззивната инстанция в размер на 500 лева.

3

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 280, ал. 3 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20074593/16.01.2023 г., постановено по гражданско дело № 72348/2019 г. на Софийски районен съд, 60 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на И.В.Т., действащ като „ЕТ Р.Х.-И.Т.“ , ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500 лева – разноски пред втората инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4