Решение № 225 от 25.07.2024, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 186/2024
- Вид
- Решение № 225
- Подписан
- 25.07.2024
- В сила
- 20.08.2024
- Състав
- Минка Кирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 18, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54, ал. 1, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, предл. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 225 гр. Добрич, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230200186 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. Б., ЕГН: **********, чрез адв. Г. Г. ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу Наказателно постановление / НП / № 23-1717-001239, издадено на 05.12.2023г. от Началник Група в ОДМВР, Първо РУ Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 200лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 6 месеца. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му, поради несъставомерност на вмененото административно нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от редовно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, който пледира и за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в размер на 800лв.
АНО, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмено становище / л. 6 / пледира НП, като законосъобразно да бъде потвърдено, и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата, събраните доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:
На 25.11.2023г., около 05.09ч. полицейските служители в Първо РУ гр.
Добрич – Д. Д. и В. Г., спрели за проверка в гр. Д., по бул. „ *** „, в близост до бл. 13, движещият се в посока пл. „ *** „ ***, управляван от жалбоподателя, собственост на А. К. А. - Б.. В хода на проверката, служителите установили, че регистрацията на автомобила била служебно прекратена, на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Срещу жалбоподателя било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН бл. № 1018426/25.11.2023г., с вменено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП. Образуваната преписката била изпратена на ДРП, предвид установените данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 345, ал. 2 от НК, а административнонаказателното производство по процесния АУАН било надлежно прекратено, на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с Мотивирана резолюция № 23-1717-М000132/27.11.2023г. /л. 9/
С Постановление от 01.12.2023г. на ДРП, бил постановен отказ от образуване на наказателно производство.
На 05.12.2023г., на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на Постановлението на ДРП било издадено НП № 23-1717-001239 от Началник Група в ОДМВР, Първо РУ Добрич, с което за извършено на 25.11.2023г. в гр.
Д. административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП на жалбоподателя били наложени следните административни наказания: „ глоба в размер на 200лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца.
Към доказателствения материал по делото в хода на съдебното производство са приобщени справки, видно от които: *** е собственост на А.
К. А. - Б. / л. 26 / и лицето – собственик, посочен в регистъра не е уведомяван от ОПП-СДВР за служебно прекратяване на регистрацията, на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП / л. 25 /.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава и от приложените, и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства: НП № 23-1717001239/05.12.2023г., АУАН бл. № 1018426/25.11.2023г., Мотивирана резолюция № 23-1717-М000132/27.11.2023г. Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 01.12.2023г. на ДРП, справка за регистрация и собственост на процесното МПС, както и от показанията на свидетелите Д. Д. и В. Г..
От правна страна:
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП вменява задължението на водача на МПС да управлява превозно средство, което е регистрирано и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
2
В хода на съдебното следствие бяха събрани безспорни доказателства, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация от дата 22.11.2022г. / л. 11 /, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, което фактическо обстоятелство не се оспорва от страните. Не се оспорва от страните, че именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС на 25.11.2023г. в гр. Д..
Разпоредбата на чл. 15 от НК към която препраща чл. 11 от ЗАНН, регламентира, че не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В процесния случай жалбоподателят не е бил длъжен да знае, нито е могъл да предвиди че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена регистрация, още повече, че регистрационните му табели са били поставени на определените за това места. Не се събраха доказателства, че на датата на нарушението жалбоподателят не е разполагал със СРМПС, или че е бил уведомен собственика – А. А. - Б. за служебно прекратената регистрация на процесния автомобил, в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
„ Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „ Гражданска отговорност “, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация.
Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите, е със защитена информация.“ / Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Павлина Найденова и Петя Колева/.
Така мотивиран съдът приема, че деянието, извършено от жалбоподателя е случайно такова, по смисъла на чл. 15 от НК, поради което и процесното НП следва да бъде отменено.
3
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 800 / осемстотин / лв. / л. 28 /
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-1717-001239, издадено на 05.12.2023г. от Началник Група в ОДМВР, Първо РУ Добрич, с което на В. М. Б., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП са наложени административни наказания „ глоба „ в размер на 200лв. и „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 6 месеца ОСЪЖДА ОДМВР гр. Добрич да заплати на В. М. Б., ЕГН: ********** сумата от 800 /осемстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4