Определение № 717 от 25.09.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 717 гр. София, 25.09.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20221800500496 по описа за 2022 година

Подадена е молба от съделителката В. С. Г. чрез пълномощника й адв. П. С. от ВАК за изменение на постановеното решение по гр.д. № 496/2022 год. по описа на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 от ГПК.

Ответниците по молбата Г. К. и М. И. чрез пълномощника им адв. Д. от САК я оспорват.

Искането е по реда на чл.248 от ГПК и е допустимо, тъй като е направено в едномесечен срок от съобщаване на решението на съделителката Г..

С решението от 22.06.2023 год. СОС е потвърдил решение № 42 от 04.06.2020 год. по гр. дело № 720/2018 год. по описа на РС-Пирдоп, постановено във втора фаза по извършване на съдебна делба в частта, с която съдът е поставил в дял на Г. К. на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК делбените недвижими имоти – дворно място, къща и второстепенни постройки; отменил е решението в частта относно определеното парично уравнение на дяловете на съделителите; в частта, с която В. С. Г. е осъдена да заплати на М. Н. И. сумата 4 293,04 лева, представляваща стойността на претендирани подобрения в делбения имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението за извършване на делбата до окончателното изплащане, както и в частта, с която съдът е извършил прихващане със стойността на дължими от В. С. Г. суми за подобрения с нейни вземания за уравнение на дяловете и за обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, като вместо това е осъдил Г.

К. да заплати на М. И. сумата 34 284 лева за уравняване на дела й от допуснатите до делба имоти, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението; осъдил е Г. К. да заплати на В. Г. сумата 34 427,50 лева за уравняване на дела й от допуснатите до делба имоти, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, ведно със законната лихва, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението; осъдил е Г.

К. да заплати на В. Г. сумата 1100 лева – обезщетение за ползването на собствените на ищцата В. Г. 1/ 3 ид.ч. от допуснатите до делба дворно място, къща, второстепенната едноетажна ПМС със ЗП 31 кв.м. и второстепенната постройка - навес с оградни стени със застроена площ 32 кв.м. за периода 15.11.2018 год. – 15.10.2019 год., на основание чл. 31, ал.

2 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2018 год. – датата на 1 поканата до окончателното изплащане; осъдил е М. Н. И. и Г. С. К. да заплатят поравно на В. С. Г. сумата 220 лева /по 110 лева всяка от тях/, представляваща обезщетение за ползване на собствените на ищцата В. Г. 1/6 ид.ч. от допуснатите до делба масивен гараж с лятна кухня за периода 15.11.2018 год. – 15.10.2019 год., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.11.2018 год. – датата на поканата до окончателното изплащане; отхвърлил е претенциите за подобрения на М. Н. И. и Г. С. К. срещу В. С. Г. до признатите от съда размери – за М. И. до размера от 4953 лева и за Г.

Иванова до размера от 8088 лева, с които районният съд е извършил прихващане, с правно основание чл. 346 от ГПКИ; отменил е решение от 06.08.2020 год. по гр. дело № 720/2018 год. по описа на РС-Пирдоп, постановено по реда на чл. 250 от ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата на ищцата В. Г. за допълване на решението от 04.06.2020 год. по отношение на претенцията по чл. 344, ал. 2 от ГПК, като вместо това е осъдил М. И. и Г. К. да заплащат поравно на В. Г. обезщетение по чл. 344, ал. 2 от ГПК за ползване на делбените имоти в размер общо на 120 лева месечно /по 60 лева всяка от тях/, считано от 15.10.2019 год. до окончателното извършване на делбата. С решението СОС е осъдил М. И. и Г. К. да заплатят на В. Г. сумата 7453 лева, представляваща направените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за частично основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78 от ГПК.

По разноските в производството по гр.д. № 720/2018 год. пред ПРС:

1. По претенциите по чл. 31, ал. 2 от ЗС:

Предвид уважаването изцяло на предявените от В. Г. искове срещу останалите съделителки, последните дължат на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение за представителство по тези искове в размер на 322,40 лева, съгласно представения в последното о.с.з. на 19.05.2020 год. списък по чл. 80 от ГПК.

2.По предявените против В. Г. искове са подобрения, извършени от останалите съделителки:

В производството пред ПРС съделителката М. И. е предявила по реда на чл. 346 от ГПК претенции по сметки срещу В. Г. в общ размер от 8 675 лева.

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове. Различен е случаят, когато с една искова молба са предявени в субективно съединение искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец претендира защита на свои права - тогава адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото /вж. в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т. о. и др./

В случая интересът на ищеца възлиза общо на 8675 лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 597 лв.

В производството пред ПРС съделителката Г. К. е предявила по реда на чл. 346 от ГПК претенции по сметки срещу В. Г. в общ размер от 14750 лева, поради което по изложените по-горе съображения минималното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2

1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 972,50 лв.

С оглед това по този пункт дължимото адвокатско възнаграждение от двете съделителки възлиза общо на сумата в размер на 1569,50 лева. В случая молителката чрез адв. С. не претендира адвокатско възнаграждение над минималния предвиден в наредбата размер, но го изчислява погрешно, като претендира отделно адвокатско възнаграждение по претенцията по всеки пункт от подобренията.

По разноските в производството по в.гр.д. № 659/2020 год. по описа на СОС: държавни такси по двете въззивни жалби в размер общо на 509 лева; заплатен адвокатски хонорар – общо 2050 лева, или общо 2559 лева.

Разноски в производството пред ВКС на РБ по гр.д. № 2973/2021 год.:

Държавна такса за произнасяне по допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба – общо 452,80 лева; заплатен адвокатски хонорар в касационното производство /с приспадане на сумата в размер на 1500 лева поради оттеглянето на иска по чл. 349, ал. 2 от ГПК/ - 1550 лева, или общо разноски в размер на 2002,80 лева.

В производството по в.гр.д. № 496/2022 год. по описа на СОС:

Дължимото адвокатско възнаграждение от съделителките К. и И. съобразно размера на отхвърлените претенции по сметки възлиза общо на 1569,50 лева, по изложените по-горе съображения. За проведеното трето открито съдебно заседание по делото на 10.05.2023 год. на съделителката В. Г. се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. в размер на 250 лева, следователно дължимото адвокатско възнаграждение във въззивното производство пред настоящия състав възлиза общо на 1819,50 лева.

Следователно, общият размер на разноските, които останалите съделителки следва да заплатят на молителката за производството пред всички съдебни инстанции, възлиза общо на 8273 лева.

С решението СОС е осъдил М. И. и Г. К. да заплатят на В. Г. сумата 7453 лева, представляваща направените по делото разноски. С оглед това молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява частично основателна, като съдът следва да измени решението в частта за разноските и да осъди съделителките Г. К. и М. И. да заплатят допълнително на В. Г. сумата 820 лева разноски. В останалата част молбата е неоснователна иследва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, на основание чл. 248 от ГПК, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 380/22.06.2023 год. по гр.д. № 496/2022 год. на СОС в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА М. Н. И. ЕГН ********** и Г. С. К. ЕГН ********** да заплатят на В. С.

Г. ЕГН ********** допълнително /освен присъдените с решението 7453 лева/, сумата 820 /осемстотин и двадесет/ лева, представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 248 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молбата на съделителката В. С. Г. чрез пълномощника й адв. П. С. от ВАК за изменение на постановеното решение по гр.д. № 496/2022 год. по описа на СОС в частта за разноските, с правно основание чл. 248 от ГПК за разликата над 8273 лева до пълния претендиран размер на разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на 3 страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4