Решение № 1274 от 01.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. Пловдив, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300502599 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Вазовски Машиностроителни Заводи“ ЕАД – гр. *****, ч р е з юрисконсулт М. К., против решение № 266/18.07.2024 г. по гр.д. № 267/2024г. по описа на РС Карлово, ІІ гр.с. , с което съдът е признал за незаконна и отменил Заповед № УЧР-24- 384/30.01.2024г., на И. С. – *****, с която е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 4 от Кодекса на труда трудовото правоотношение между „Вазовски Машиностроителни Заводи“ ЕАД – гр. *****, със седалище и адрес: гр. *****, ул. „*****, представлявано от И. С. – ***** и И. М. Ц., ЕГН: **********, адрес: с. *****. Възстановен е И. М. Ц., на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност –„*****“ в отдел „*****“.

Със същото решение „ВМЗ“ ЕАД гр.***** да плати на И. М. Ц. сумата от общо 3335.92 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от датата следваща уволнението – 31.01.2024 г., до даване ход по същество на делото – 04.07.2024 г., като за разликата над този размер до пълния предявен от 8179.20 лева иска се отхвърля като неоснователен и недоказан, поради прихващане със сумата от 4843.28 лева – заплатени от работодателя на 1 работника обезщетения във връзка с уволнението.

Сочи се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че не е обсъдено от съда преставането и прието извлечение от електронния персонален регистър на дружеството, от което е видно, че господин Ц. не само е ползвал отпуски, но той е ползвал и такива поради временна неработоспособност, както и такива за отглеждане на дете, което е било нееднократно, като съгласно разпоредбите на чл.173 ал.4 от КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника и без неговото съгласие по време на престой повече от 5 работни дни и в други хипотези. Тоест, видно от волята на законодателя, работодателят има право, но не и задължение, като по този начин текстът е пренесен в колективния трудов договор от 2022 година, като по никакъв начин в чл.14 от КТД не е записано, че прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ може да бъде извършено от работодателя след пълното използване на ПГО от съответния работник, а е записано след изчерпване на хипотезата на чл.173 ал.4 от КТ, като при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца неизползваният размер на ПГО е заплатен. Иска се отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира се възнаграждение за представителство от юрисконсулт.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Ц., чрез адв. Г., с който решението се намира за правилно, а жалбата за неоснователна. Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Предявени са обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ от жалбоподателят И. срещу неговия работодател „ВМЗ“ ЕАД гр.*****.

2

РС Пловдив е установил за безспорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 3507 от 12.12.2015г., като ищецът е изпълнявал длъжността „*****“ в отдел „*****“ в ответното дружество. Ищецът до 31.01.2024 г. е бил член на Синдикална секция „Подкрепа“ при „ВМЗ“ - ЕАД, гр. *****. Приложен е и препис колективен трудов договор, сключен на 10.06.2022г. между „ВМЗ“ - ЕАД и синдикатите „КНСБ“ и „Подкрепа“, от друга. Съгласно чл.14 от същия „Работодателят може да реализира правото си да прекрати трудов договор /ТД/ на основание чл.328, ал.1, т.4, след изчерпване на хипотезата на чл.173, ал.4 от КТ.“. Със заповед № ИД-17-464 от 07.07.2017г., на изпълнителния директор на ответното дружество, на основание решение на съвета на директорите, взето с протокол № 113 от 03.07.2017г. са въведени изменения в структурата на дружеството и длъжността „*****“ в отдел „*****“ е престанала да съществува. Налични са 2 бр. предложения за изменение на условията по трудовия договор на ищеца /от 2017 г. и от 2019 г./ и преназначаването му на друга длъжност, поради промените в структурата на „ВМЗ“ ЕАД. И двете предложения не са били приети от ищеца И. Ц., което е удостоверено с подписи на свидетели. Представени са 15 бр. рапорти за престой на И. М. Ц. за времето от 09.01.2024 г. до 29.01.2024 г., в които е отразено, че причина за престоя е липса на работа.

Правните изводи на РС Карлово, са че п редложенията на ответника „ВМЗ“ ЕАД, отправени до ищеца за преназначаването му на друга длъжност са били отклонявани от него и на практика същият не е полагал труд и то за период много по-дълъг от 15 дни. В този смисъл съдът приема за доказано, че е налице основанието по чл.328, ал.1, т.4 КТ, удостоверено в приложените по делото рапорти за престой на И. М. Ц.. Въпреки това съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно на друго основание – неспазване на чл.14 от сключения между „ВМЗ“ - ЕАД и синдикалната секция „Подкрепа“ колективен трудов договор, чийто член е ищецът. Работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.4, без обаче да предостави платения годишен отпуск на работника, съгл. чл.173, ал.4 от КТ. Решаващия извод на първата инстанция е че само на това основание уволнението на ищеца се явява незаконосъобразно.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя „ВМЗ“ ЕАД гр.*****, ч е съгласно разпоредбите на чл.173 ал.4 от КТ работодателят има право да 3 предостави платения годишен отпуск на работника и без неговото съгласие по време на престой повече от 5 работни дни и в други хипотези, като това е право на работодателят, но не и негово задължение. Като се сочи, че в колективния трудов договор от 2022 година, по никакъв начин в чл.14 от КТД не е записано, че прекратяването на основание чл.328 ал.1 т.4 от КТ може да бъде извършено от работодателя след пълното използване на ПГО от съответния работник, а е записано след изчерпване на хипотезата на чл.173 ал.4 от КТ. Сочи се че при прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца неизползваният размер на ПГО е заплатен. Видно от решение № 729/24.04.2013г. по гр.д. № 974/2013г. на ОС Пловдив, недопуснато до касационно обжалване с определение №52/14.01.2014г. по гр.д. №5303/2013г. на ВКС, 4 г.о., се налага следния правен извод при тълкуването на КТД. При сключване на КТД работодателят е изразил волеизявление да пристъпи към уволнение след изчерпване на възможността, предвидена в чл.173 ал.4 КТ и това негово изявление не представлява ограничение на правата му, а израз на свободата на договаряне. Съгласно чл.50 ал.2 КТ, колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците или служителите. Този принцип не се отнася за работодателите.

С тези правни изводи настоящият съдебен състав се съгласява и приема, че обжалваното решение на РС Карлово е правилно и същото следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия И. Ц. следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК за направените разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 2500 лева /л.36 от делото/. Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно голямо като размер и доколкото то не е резултат на предоставена безплатана правна помощ, а е реално платено от страната на адвоката, то всяко намаляване на неговия размер като разноски, които му се дължат би се превърнало във форма на санкция спрямо работника, което е несправедливо в казуса, защото според съда размера на платения хонорар не е прекомерно висок за стандарта на живот в страната.

4

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 266/18.07.2024 г. по гр.д. № 267/2024г. по описа на РС Карлово, ІІ гр.с.

ОСЪЖДА „Вазовски Машиностроителни Заводи“ ЕАД – гр. *****, със седалище и адрес: гр. *****, ул. „***** да заплати на И. М. Ц. с ЕГН:

**********, адрес: с. ***** разноските пред въззивната инстанция в размер на 2500 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5