Решение № 386 от 10.11.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Несебър, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.а при участието на секретаря Дора К. Д.а като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело № 20242150101501 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: с. Р***, ул. „А***“ № ***, подадена чрез процесуалния й представител адв. А. Д. от САК, против „С***“ ***, ЕИК 2****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, р-н М***, бул. „Ц***“ № ***, ет. ***, представлявано от Н.П.П., с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване на недействителност на Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., при условията на евентуалност - иск по чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване на недействителност клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗДза прогласяване на недействителност на клаузата на чл. 3.7 от Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г.

Ищцата твърди, че между страните по делото е сключен цитираният договор, по силата на който й бил отпуснат заем в размер на 2500 лева, с дата на първо плащане - 13.06.2023г. и на последно - 13.11.2024г., при ГЛП - 47.92 % и ГЛП - 40.05 %. Излага, че съгласно чл. 6.2 от договора била посочена и неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 33 от Общите условия, която възлизала в общ размер на 5024.57 лева за целия срок на договора. Изтъква, че следвало да върне сумата от 8528.49 лева с отстъпка, равняваща се на 39.51 лева от първоначалната вноска за неустойка, включваща 2500 лева - главница, 1003.92 лева - лихва и 5024.57 лева неустойка. Обръща внимание, че договора и в стандартния европейски формуляр не било посочено какво точно се включва в ГПР. Акцентира, че има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Развива съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Заявява, че клаузата на чл. 33 от Общите условия е 1 нищожна. Навежда нарушение на разпоредбата на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Сочи, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Излага подробни доводи за противоречие със закона и с добрите нрави относно предявените по евентуалност искове за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 6.2 и чл. 3.7 от договора. Цитира съдебна практика и практика на Съда на ЕС. С тези доводи моли от съда да уважи претенциите. В случай, че ответникът предяви насрещен иск за остатъка на главницата, моли при постановяване на решението и на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК съдът да отсрочи или разсрочи неговото изпълнение, а в противен случай да вземе предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Представя писмени доказателства.

Прави доказателствено искане по реда на чл. 190 от ГПК. При условията на евентуалност прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото постъпи писмен отговор от ответното дружество, подаден чрез процесуалния им представител адв. Х. М. от САК, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че не е налице недействителност по ЗПК. Акцентира се, че на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същия може да се прилага и без нея. Изтъква се, че валидността от договора за кредит произтича от това, че основните му параметри - главница и лихва са валидно уговорени, като са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и ал. 2 от ЗПК, както и тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесният договор. Разяснява се механизма за сключване на договора за кредит. Оспорва се, че клаузите в договора са в противоречие с принципа на добросъвестност и справедливост, респективно на добрите нрави. Сочи се, че клаузите по договора се явяват индивудуално уговорени с потребителя. Излагат се доводи, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК относно ГПР и с клаузата за неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Развиват се съображения за неправилност и необоснованост на твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва. Обръща се внимание, че оспорената от ищцата неустойка е действителна и е била уговорена като санкция за неизпълнение в случай, че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент.

Акцентират се възможностите, с които кредитополучателят е разполагал в случай, че е решил, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Обръща се внимание, че не е налице неравноправност по смисъла за ЗЗП. Твърди се, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП. Излагат се подробни доводи в тази насока. Навежда се недобросъвестност на кредитополучателя при многократното ползване на един кредитен продукт. В тази връзка се оспорват твърденията на ищеца, че е налице заблуждаваща търговска практика. Заявява се, че конкретният договор следва да се тълкува в конктекста на трайните отношения между страните, създадени на база трите договора за кредит, съдържащи една и съща уговорка и предоставящи идентични кредитни продукти при идентични условия.

Цитира се съдебна практика и практика на Съда на ЕС. Предвид гореизложеното се моли от съда да отхвърли предявените искове. Представят се писмени доказателства.

Изразява се становище по доказателствените искания на ищцата, по претенцията за разноски и по искането за разсрочване на задължението за плащане на главницата.

Претендират се направените по делото разноски.

2

Наред с отговора на исковата молба ответното дружество предявява и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу ищцата за осъждане на последната да му заплати сумата в размер на 1113.51 лева, представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г. в общ размер на 2500 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК срещу ищцата за сумата от 1113.51 лева, представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита по процесния договор, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното изплащане. Прави се изложение на фактическата обстановка. Твърди се, че след подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съгласно условията на чл. 6.1, пораид което се активирала предвидената в чл. 6.2 договорна неустойка. Сочи се, че кредитополучателят е извършил плащания в общ размер на 1386.49 лева. Изтъква се, че задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на срока за последната вноска - 13.11.2024г.

Навежда се, че е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, поради което се предявява настоящата насрещна искова молба. Изразява се становище относно разноските, като се моли в случай на уважаване на първоначалните и насрещните искове да се извърши прихващане на вземанията за разноски до размера на помалкото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по делото постъпи писмен отговор на насрещния иск, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, като се моли същите да бъдат отхвърлени. Представят се писмени доказателства. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

За ответното дружество, редовно уведомени, представител не се явява.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове от ищцата с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване на недействителност по Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП за прогласяване недействителност на клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, при условията на евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на недействителност на клаузата на чл. 3.7 от Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., както и насрещен иск от ответника с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и при условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК.

По предявения от ищцата срещу ответника иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със закона на Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г. в доказателствената тежест на 3 ищцата е да докаже, че процесният договор е сключен, както и твърденията си, че договорът противоречи на закона. По предявения от ищцата иск срещу ответника в условията на евентуалност на иска - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 6.2 от договора, в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че процесният договор е сключен, както и твърденията си, че клаузата на чл. 6.2 от договора противоречи на закона. По предявения от ищцата срещу ответника в условията на евентуалност на иска - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 6.2 от договора, в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че процесният договор е сключен, както и твърденията си, че клаузата на чл. 6.2 от договора противоречи на добрите нрави. По предявения от ищцата срещу ответника иск в условията на евентуалност на иска - иск по чл. 26, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие със закона на клаузата на чл. 3.7 от Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че процесният договор е сключен, както и твърденията си, че клаузата на чл. 3.7 от договора противоречи на закона. По предявения от ищцата срещу ответника в условията на евеннтуалност на иска - иск по чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 3.7 от договора, в доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че процесният договор е сключен, както и твърденията си, че клаузата на чл. 3.7 от договора противоречи на добрите нрави.

По предявения насрещен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от ответника срещу ищцата, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., че е настъпила предсрочна изискуемост на претендираните суми, както и размерът им. В тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнила задълженията си по договора. По предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК от ответника срещу ищцата, в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е бил сключен Договор за паричен заем Кредирект № 8*** от ***г., че е обявена недействителност на този договор, че посочената сума е предоставена на ищцата, както и размерът на чистата стойност на кредита. В тежест на ответницата, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнила задълженията си по договора.