Решение № 925 от 20.06.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Плевен, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20224430101399 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „***” ООД *** против М. Г. Г. от ***. В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № ***/ *** год., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 3 000 лв. Твърди се, че като допълнително обезпечение на дадената сума съгласно чл. 22 ал. 1 от договора потребителят е издал запис на заповед в полза на кредитора. Твърди се, че в договора са били посочени размерът, броят, периодичността и датите на погасителните вноски, както и общият размер на плащанията съгласно „***“неразделна част от договора с фиксиран възнаградителен лихвен процент 3, 40 %. Твърди се, че поради неплащане на вноските от страна на ответницата в Плевенския районен съд е било подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед от *** год. Твърди се, че е било образувано ч. гр. дело № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че въз основа на 1 издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищецът е образувал изп. дело № *** по описа на *** Д. Д. с район на действие *** окръжен съд. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от 3 282, 52 лв., представляваща задължение по запис на заповед от *** год., издаден като обезпечение на договор за потребителски кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 19. 06. 2018 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответницата ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на Плевенския районен съд.

Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.

Вземането на „***” ООД *** произтича от запис на заповед от *** год., който обезпечава сключения между страните договор з а потребителски кредит № ***/ *** год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит ответницата М. Г. Г. като потребител се е задължила да погаси задължението си на 12 месечни погасителни вноски. От заключението на вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че към датата на приключване на съдебните прения от страна на ответницата по процесния договор за кредит е изплатена сума в размер на 493, 84 лв., като остава непогасено задължение в размер на 3 282, 52 лв., от които 2 705, 39 лв. представляващи непогасен остатък от 2 главница и 577, 13 лв. представляващи договорна лихва.

Основното възражение, намерило отражение в отговора на исковата молба, е за изтекла погасителна давност, но същото е неоснователно. Предвид характера на процесното вземане приложима по отношение на него е тригодишната погасителна давност, считано от падежа /чл. 531 ал. 1 от ТЗ/.

Видно е, че в случая падежът е 03. 05. 2017 год., а искът по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се счита за предявен на 19. 06. 2018 год., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Следователно към момента на исковата молба предвиденият в закона давностен срок не е изтекъл.

С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „***” ООД *** е налице вземане срещу ответницата М. Г. Г. от *** за сумата от 3 282, 52 лв., в който размер предявеният положителен установителен иск се явява основателен и следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 109,52 лв. съобразно признатата част от вземането и направените в хода на исковото производство деловодни разноски в размер на 315, 65 лв.

По тези съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М. Г. Г. от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 3 282, 52 лв., представляваща задължение по запис на заповед от *** год., издаден като обезпечение на договор за потребителски кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 19. 06. 2018 год. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М. Г. Г. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 109, 52 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част 3 от вземането, и сумата от 315, 65 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4