Решение № 3367 от 26.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. София, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.

Членове:

Ваня Н. И.

Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100506159 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Н. Н. А., чрез адв. И., срещу решение № 20224092/19.12.2021г. постановено по гр.д. № 21142/2021г. по описа на СРС, 41-и състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „Обединена българска банка“ АД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 90 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи удържана несеквестируема сума от възнаграждения за работа за месец 02.2021г., въз основа на запорно съобщение по и.д. № 20209230400150 по описа на ЧСИ Г. Н., рег. № 923 на КЧСИ и на ответника са присъдени разноски.

Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно.

Разпореждането на ЧСИ Г. Н. от 25.11.2020г. по и.д. № 20209230400150 било получено от банката на 27.11.2020г. и от съдържанието му ставало ясно, че ищецът получавал от работодателя си „Р.Г.“ АД трудовото си възнаграждение по същата сметка, предвид на което банката следвало да спази правилата на чл. 446 ГПК относно несеквестируемата част на трудовото възнаграждение. Отделно работодателят посочил основание на постъпващата сума „КТ“ (Кодекс на труда ). Предвид нормата на чл. 507, ал. 3 ГПК, с оглед налагането на запора, банката следвало да бъде единствено пазач на сумите, но не и да извършва действия с тях, още повече че ищецът не бил получил запорно съобщение. Банката извършила незаконосъобразно превод на сумата 340 лева, предвид 1 на което била отговорна за надвзетата сума от 90 лева и неспазването на правилата по отношение на несеквестируемостта. По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на иска. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Обединена българска банка“ АД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. С нея за пълви път ищецът излагал твърдения, незаявени с исковата молба и като такива били преклудирани. Ирелевантно било получаването на запорното съобщение от ищеца. Банката спазила разпоредбата на чл. 508 ГПК. При липса на информация за основанието, на което сумите постъпили, при наложен запор и получени указания сумите да бъдат превеждани по сметката на съдебния изпълнител, банката не допуснала нарушение и не била длъжна да следи за несеквестируемостта. Не била длъжна и да информира ищеца за наложения запор. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за производството пред СГС.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Постановеното първоинстанционно решение е правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди действия или бездействия. Вината на работника/служителя се презумира – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а ответникът носи отговорност, дори задълженията да не са изпълнени от работника/служителя при форма на вината непредпазливост.

За да е основателен предявеният иск е необходимо да се установят следните елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което ответникът е възложил извършване на някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Тежестта за доказването се носи от ищеца.

Страните по делото не са формирали спор и от доказателствата по делото се установява, че срещу ищеца Н. Н. А. в бил издаден изпълнителен лист от 06.03.2020г., по ч.гр.д. № 25127/2016г. по описа на СРС, 163-и състав, за сума в размер на 11 303.99 лева – главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 11.05.2016г. до окончателното погасяване и сторените разноски в размер на 615.50 2 лева, както и че за принудително събиране на сумите по молба на взискателя „Про Лего“ АД било образувано и.д. № 20209230400150 по описа на ЧСИ Г. Н. с рег. № 923, район на действие – СГС.

Между страните по делото също е безспорно и от представеното по делото извлечение от сметка на ищеца А. се установява, че същият бил титуляр на сметка BG 61 UBBS **** **** ****, разкрита в ответната банка.

По делото е представено запорно съобщение изх. № 4357/28.10.2020г., което видно от удостоверяването върху документа било получено от банката на 30.10.2020г.

От последната дата, на основание чл. 450, ал. 3, вр. чл. 507 ГПК, бил наложен запорът по отношение на банката – трето задължено лице, по и.д. № 20209230400150 по описа на ЧСИ Г. Н., до размера на сумата 17 990.33 лева, с натрупаните до датата на съобщението лихви.

В изпълнение на задълженията си по чл. 508 ГПК, на 30.10.2020г. банката изпратила на съдебния изпълнител съобщение съобщение със съдържанието по ал. 1 на същия текст, вкл. го уведомила, че по сметката няма авоар.

Ново запорно съобщение изх. № 4452/06.11.2020г. по и.д. било изпратено до банката, получено на 10.11.2020г., като отново банката в изпълнение на задължението си по чл. 508 ГПК изпратила съобщение на съдебния изпълнител.

Страните по делото не спорят (ответникът изрично признава с отговора на исковата молба) , че на 27.11.2020г. банката получила указанията на ЧСИ Н. по изпълнителното дело, дадени с разпореждането от 25.11.2020г. Същото било издадено по повод подадена от ищеца А. по и.д. № 20209230400150 молба с вх. № 3177/24.11.2020г., в която изложил твърдения, че по сметките му в „Обединена българска банка“ АД постъпвало трудовото му възнаграждение, което банката не му изплащала поради запора и поискал ЧСИ да укаже на банката да му изплаща несеквестируемата част. На основание чл. 446а, ал. 5 ГПК в издаденото разпореждане ЧСИ посочил, че длъжникът А. имал едно дете, на което дължал издръжка и дал указания на банката досежно размера на удръжките от трудовото възнаграждение на ищеца А..

На 30.11.2020г. банката изпратила отговор до ЧСИ, неоспорен от страните по делото, в който посочила, че по сметката ищецът А. получавал преводи с наредител „Р.Г.“ АД, но без посочено основание, предвид на което банката не разполагала с данни, дали средствата били от трудово възнаграждение. По делото не се твърди, а и от доказателствата не се установява впоследствие банката да получила отговор или повече информация по поставения в неоспореното писмо въпрос.

От представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца в ответната банка за м.03.2021г. се установява, че по същата постъпили суми, както следва: на 05.03.2021г. – 449 лева и на 16.03.2021г. - 551.88 лева. Посоченото и в двата 3 случая основание било „БИСЕРА КТ“. Установява се от съдържанието на обсъждания документ, че на 18.03.2021г. банката превела по сметка на ЧСИ Н. сума в размер на 340 лева.

Предвид нормите на чл. 507, ал. 2 и ал. 3 ГПК задължение на ответната банка като пазач на запорираните суми е да не предава сумите на длъжника.

На основание разпоредбата на чл. 508 ГПК банката има задължението в едноседмичен срок от връчване на запорното съобщение да съобщи на съдебния изпълнител дали признава вземането и готова ли е да плати, дали има претенции от други лица върху същото вземане и дали е наложен запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции, превежда ли суми по банкова сметка, банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата. Същото свое задължение, по горните мотиви на съда, ответната банка изпълнила.

Както бе отбелязано по-горе, на основание нормата на чл. 450, ал. 3, вр. чл. 507 ГПК, запорът върху вземането на длъжника, спрямо третото лице, каквото се явява ответната банка, се смята за наложен от деня на получаването на запорното съобщение.

От този ден тя дължи да изпълни гореупоменатите законовоустановени задължения, както и да изпълнява задълженията си по чл. 446а ГПК. Нормата предвижда, че когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка – ал. 3. Банката е длъжна да превежда по сметката на съдебния изпълнител дължимите суми, като му съобщава в срока и по реда на чл. 508, ал. 1 ГПК причините за неизпълнението, съответно, че по запорираната сметка на длъжника постъпват възнаграждения за работа – ал. 4 на същия текст. Съответно чл. 446а, ал. 5 ГПК предвижда, при получаване на горното съобщение или възражението на длъжника за наличие на несеквестируем доход, в едноседмичен срок съдебният изпълнител да уведоми банката за частта, която следва да превежда съгласно чл. 446 ГПК.

По горните мотиви банката била длъжна да изпълнява запора, включително и да внася суми по сметка на съдебния изпълнител – чл. 508, ал. 3, чл. 446а, ал. 3, ал. 4 ГПК, предвид на което възраженията на въззивника, че банката следвало да „не извършва нищо“ със сумите и да ги държи „блокирани“ са неоснователни.

Напълно ирелевантно е възражението на въззивника, че запорът не му бил съобщен, щом по делото се установява, че той породил действие по отношение на банката, като трето задължено лице – чл. 450, ал. 3, вр. чл. 507 ГПК.

Действително нормата на чл. 446а, ал. 3 ГПК предвижда задължение за банката да изпълни запора само до размера на минималната работна заплата (освен при задълженията за издръжка), но това задължение възниква при условие, че от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че средствата 4 представляват възнаграждения за работа. В случая, видно от съдържанието на представеното от ищеца извлечение от сметката му, посоченото основание на двете постъпления от 05.03.2021г. и от 16.03.2021г. било „БИСЕРА КТ“. Така посоченото основание не установява предпоставката, визирана от същата норма, а именно да е видно, че сумата представлява именно трудово възнаграждение. Добавката „КТ“ не сочи несъмнено на основание възнаграждение за работа, дори и да бъде направено предположение, че същата означава именно „Кодекс на труда“, доколкото от кодекса не произтичат единствено плащания за труд.

При носена от ищеца тежест по делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи несъмнен извод, че служителите на банката, към датата на превода към ЧСИ, са знаели основанието на двете постъпления по сметката на ищеца през м.03.2021г. и че същите представляват именно трудово възнаграждение. Противно на доводите във въззивната жалба за банката не съществува задължение да прави проверки, справки и да изисква информация от длъжника с обаждане или с изпращане на съобщение, или да търси информация от трети лица за това дали преведената по сметката сума съставлява или не трудово възнаграждение. Такива задължения, при определени условия, има съдебният изпълнител. Съобразно мотивите по т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато третото задължено лице, каквото в случая се явява банката, плати на съдебния изпълнител и несеквестируема част, той е длъжен незабавно да я върне на длъжника. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума.