Решение № 50 от 23.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Пазарджик, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500699 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение №26006/03.04.2023г., постановено по гр.д.№1115/2018г. по описа на РС- В. е признато за установено по отношение на Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН ********** и тримата с адрес: В., ул. „Е. в." №**, че М. С. Я., с ЕГН ********** и адрес: гр.В., ул.„Е. в." №** е собственик на земна площ от 41,60кв.м. при граници: от север- поземлен имот *****.***.****, от запад- улица с идентификатор *****.***.****, от юг- останалата част от поземлен имот с идентификатор *****.***.**, от изток- поземлен имот с идентификатор *****.***.****, която площ е означена като защрихована със сиви линии и заключена между точките 1, 2, 3, 4 и 5- на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение комбинираната скица, намираща се на лист 266 по гр.д. №1115/2018г. на PC-В., изготвена от вещо лице инж. С. Б., като са осъдени, на основание чл.108 от ЗС, Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН **********, да предадат на М. С. Я. с ЕГН ********** владението върху така описаната реална част от имота.

Осъдени са Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М.

1

С. В., с ЕГН **********, на основание чл.109 от ЗС, да премахнат изградената в северната част на собствения на М. С. Я., с ЕГН ********** поземлен имот с идентификатор *****.***.** по действащата кадастрална карта на гр.В., масивна ограда, чието местоположение е обозначено графично с линиите, свързващи точките 2, 1 и 5 на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение комбинираната скица, намираща се на лист 266 по гр.д. №1115/2018г. на PC- В., изготвена от вещо лице инж. С. Б..

Осъдени са, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е. С. В., с ЕГН **********, Ц. С. В., с ЕГН ********** и М. С. В., с ЕГН **********, да заплатят на М. С. Я. с ЕГН **********, сумата от 1100лв.- съдебноделоводни разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба с

№260191/18.04.2023г. подадена от адв.П. Х., в качеството му пълномощник на Е. С. В., М. С. В. и Ц. С. В.. вх. на

Твърди се в същата, че решението е необосновано. В този смисъл се визира, че съдът неправилно е възприел фактическата и правна обстановка по делото.

Визира се, че вещото лице е констатирало, че по регулационния план от 1983г., приет при режима на ЗТСУ /отм./, няма придаваемо се дворно място от имота на ищците към парцела, който сега е собственост на тримата ответници. Констатирала е също, че в този план от 1983г. не е отразено да има ограда, т.е. материализирана имотна граница между имота на ищците- част от имот пл.номер 37 и имот пл.номер 35, за който е бил отреден парцел Х.-35 на ответниците.

Твърди се, че съдът не е обсъдил същественото обстоятелство, че при действието на ЗТСУ праводателят на ищците, нито ищците, не са били предявили против Е. В., иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ за установяване на грешки в кадастралния план, които да са повлияли на предвижданията на регулационния план от 1983г.

Сочи се, че в ТР №8/2014г. е прието, че „…Принцип в гражданския процес е спорното право да се установява към момента на предявяване на иска. … Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение бе искът по чл.32, 2 ал.1, т.2 от ЗТСУ /отм./, при който съдебната практика приемаше, че поради прякото отчуждително действие на одобрен дворищно- регулационен план, правото на собственост върху неправилно заснетия имот следва да се установи към момент на одобряване на плана.“.

Твърди се, че в същото тълкувателно решение ясно са разграничени различията в правната уредба и вещно- правни последици между ЗТСУ /отм./ и действащия ЗУТ. От това се извежда извод, че след отмяната на ЗТСУ, тази процесуална- правна възможност за ищцата не съществува. Предвид и на това се счита, че след като съдът не е възприел правилно тези съществени обстоятелства, не е приложил правилно и задължителната практика на ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС.

Визира се, че в това тълкувателно решение, след като е констатирано противоречие в нормите на чл.32, ал.1, т.5 и чл.33, ал.1 от ЗТСУ, ВКС е приел, че „…приложението на плана не е относимо към заемането на придадените имоти, а към съвпадението на парцелните граници по предходния, /т.е. по плана от 1983г./, в имоти по новия план.

Сочи се, че следващият кадастрален план, по който парцелните граници по плана от 1983г. са попълнени като имотни е от 2013г.. Границите по този кадастрален план от 2013г. съвпадат и с границите по действащата кадастрална карта от 2018г.

Твърди се, че районният съд не е обсъдил и правните последици от всички влезли в сила индивидуални административни актове /ИАА/, каквито са Заповедите за одобряване на всички планове от 1983г., от 2013г., от 2014г., както и от действащата кадастрална карта от 2018г., а така също и от влязлото в сила Разрешение за строеж на ограда на Гл.архитект на Общината, което също е ИАА.

Твърди се, че не са обсъдени констатациите на вещото лице, че процесната масивна ограда е изпълнена от ответниците на годно правно основание, в съответствие с издаденото им Разрешение за строеж и Протокол за строителна линия.

Визира се, че съвсем друг е въпросът, че съдът не е обсъдил възраженията на ответниците, че построената от тях масивна ограда фактически не засяга имота на ищцата и че съществуващата тЕ. ограда между двата имота не е премахната, което е видно и от сателитните снимки.

3

Твърди се, че обжалваното решение е и незаконосъобразно. В този аспект се сочи, че 10- годишният срок за оспорване на грешките в кадастъра, което е било допустимо само по реда на чл.32 от ЗТСУ /отм./, т.е. от 1993г. по регулационния план от 1983г. отдавна е изтекъл, което прави предявения иск за собственост на ищците М. Я. и недопустим.

Визира се, че при режима на ЗТСУ е съществувала забрана за придобиване по давност на части от парцели поради което ищците не биха могли да станат собственици на процесните 41,60кв.м., дори и да са били включени в границите на парцела на ответниците по плана от 1983г. предвид на това се приема, че ищцата няма правен интерес от предявяването на настоящия иск за собственост против ответниците.

Твърди се, че при режима на ЗТСУ е съществувала забраната за придобиване по давност на части от парцели, поради което ищцата не би могла да стане собственик на процесните 41,60кв.м., дори и да са били включени в границите на парцела на ответниците по плана от 1983г. Визира се, че освен това, както ответниците са възразили, имотът на праводателя на ищцата М. Я. е бил само 509кв.м., а сегашната му площ е 544кв.м., т.е. с 35кв.м. по- голяма от тази, която праводателят й е притежавал след сделката от 1971г. Ето защо се приема, че ищцата няма правен интерес от предявяването на настоящия иск за собственост против ответниците.

Приема се, че решението противоречи на т.4, изр. последно от ТР №8/2014г.

Твърди се, че съдът не е изследвал, а е бил длъжен служебно да извърши косвен административен контрол, както и да обсъди правните последици от всички влезли в сила ИАА, които не са обжалвани от ищците, а именно: Заповедите за одобряване на плановете от 1983г., от 2013г., от 2014г., както и на действащата КК от 2018г., а също така и от влязлото в сила Разрешение за строеж на ограда.

Искането е да се отмени изцяло решението на районния съд, като въззивната инстанция отхвърли като неоснователни исковете на ищцата М.

Я., с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС.

Моли се за присъждане на съдебно- деловодните разноски и за двете съдебни инстанции.

При условие на евентуалност се поддържа оплакването, че решението е 4 недопустимо, поради което следва да се обезсили, като се присъдят на жалбоподателите съдебно- деловодни разноски. В този смисъл се твърди, че ищцата няма правен интерес от предявяването на исковете по чл.108 и чл.109 от ЗС.

Сочи се, че след като ищцата не е упражнила в 10- годишния срок от одобряването на регулационния план от 1983г. правото си да предяви иска по чл.32 от ЗТСУ за установяване на грешка в кадастралния план, регулационния план е приложен и неговите регулационни граници са се трансформирали в имотни.

Твърди се, че негаторния иск също е недопустим, тъй като задължителна предпоставка за неговото предявяване е извършването на закононарушение от ответниците /напр. построяване на незаконна ограда, заграждаща част от имота на ищеца/.

Счита се, че в конкретният случай, процесната ограда, доколкото само незначителна част от нея е построена на общата имотна граница между имотите на ищцата и на ответниците е законно построена, на основание влязло в сила Разрешение за строеж на ограда, което не е обжалвано от ищците и е породило правни последици.

Визира се, че ищцата не само, че не може да иска премахването на незначителната част от построената законно масивна ограда, която е на границата на имота й, но е длъжна да им заплати половината от разноските за тази ограда.

В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба с вх.

№260257/05.06.2023г. от насрещната страна в процеса- М. С. Я., чрез процесуалния й представител адв.П. П. от АК- Пазарджик.

Твърди се в същия, че подадената въззивна жалба се явява допустима, но е неоснователна. В тази насока се твърди, че правилен и законосъобразен се явява извода на районния съд, че регулацията по плана от 1983г., пренесена и в плана от 2014г. не е била приложена, поради което имотната граница между процесните два имота с идентификатор *****.***.**** /на ответниците/ и с идентификатор *****.***.** /на ищцата/ е тази по плана от 1957г. и минава по линията, свързваща т.1 и т.2 /в решението е допусната фактическа грешка, изписвайки се т.2, т.1 и т.5/ от комбинираната скица към заключението на вещото лице Б.. Предвид на това се приема, че спорната 5 площ от 41,60кв.м., разположена между т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 от комбинираната скица е част от собствения на ищцата имот, а процесната построена от ответниците ограда, също се явява разположена в имота на ищцата и подлежи на премахване.

Навеждат се твърдения за още един съществен аргумент за уважаване на исковете по чл.108 и по чл.109 от ЗС, който съдът не е обсъдил, но е бил въведен с исковата молба, като нейно основание и е бил поддържан пред първоинстанционния съд. В този аспект се визира, че става дума за обстоятелството, че в плана на гр.В. от 1983г. е била допусната грешка в отразяването на имотната и регулационната граница между процесните имоти, която грешка впоследствие се е пренесла и в плана от 2014г. и в приетите през 2018г. КККР на гр.В.. В тази насока се излагат подробни съображения. Въз основа и на тях се приема, че предявения иск по чл.108 от ЗС се явява допустим и без да е проведен по- рано иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР.

По същество се сочи, че този иск следва да се счете за основателен.

Цитират се части от заключението на вещото лице Б., като се извежда констатация, че по плана от 1957г. имотната граница между имоти пл.№№899 и 901 е права линия и по нея минава северната регулационна линия на парцели І-899 и VІІ-899 в кв.338.

Твърди се, че в протокол от 19.10.1972г. по гр.д.№№316/1972г. на РСВ. е обективирана и одобрена спогодба между Д. Г. /собственик на имот пл.

№901 по плана от 1957г./ от една страна и от друга страна С. К. /собственик на парцел І-899 по плана от 1957г./ и З. К. и М. К. /собственици на парцел VІІ899 по плана от 1957г./. Визира се, че в тази спогодба изрично е изразено съгласието на страните по регулационната линия между имотите на ищеца и ответниците „…следва да остане така, както е по плана от 1957г. При това положение, оградата която сега съществува между парцелите на ответниците и имота на ищеца да се премести на регулация на регулационната линия, която съвпада с имотната граница…“.