Решение № 61 от 03.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Ловеч, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря Х. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500057 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК)

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 5926/15.12.2022г. от Д. С. М., ЕГН **********, ***, със съдебен адрес: ***, срещу Решение № 204/03.11.2022г. по гр.д. № 1063/2021г. по описа на РС – Троян, в частта с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от Д. С. М. срещу В. Г. Ц., ЕИК

**************, ***, иск с правна квалификация чл.200 КТ, за разликата в сумата от 40 000 лева до 80 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за присъдените разноски.

В жалбата се излагат твърдения, че отговорността по чл.200 КТ е обективна и безвиновна. Посочва, че правилно съдът е приел, че ответникът следва да отговаря по чл.200 КТ, че не е доказано съпричиняване от страна на работника. Счита, че справедливият размер за обезщетение не е в размер на 1

40 000 лева, тъй като не съответства на събраните по делото гласни доказателствени средства, с които се е установил интензитета на болките и страданията от внезапната смърт, който бил в активна трудоспособна възраст и опора на ищеца. Ищецът понесъл изключително тежко смъртта на съпруга си, с оглед изградения брак, семейство, грижи за деца и внуци. Твърди, че продължава да търпи непреодолима емоционално травма. Моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната му част като уважи предявеният иск в пълния му размер от 80 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно 20.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и да присъди разноски. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В. Г.

Ц. е депозирал отговор на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна. Счита, че по делото се събрали следните доказателства: предявената сума обезщетява само страданията и загубата на моралната опора и подкрепа, които търпят близките; показанията на свидетелите, доведени от ищцата са противоречиви; не се е доказало влошеното състояние на ищцата ; ответникът е обезопасил работните места; работникът не е изпълнил задължението си да носи работни обувки, което следва да се квалифицира като груба небрежност – основание за намаляване на дължимото обезщетение; сключената застраховка покрива риск в размер на 10 000 лева, а не по-голяма сума; установило се, че здравословното състояние на работника било влошено, тъй като свидетелите установили, че крайните му се вдървявали; работникът е имал проблем с алкохола . Цитира съдебна практика, според която счита, че присъденото обезщетение в размер на 40 000.00 лева е справедливо. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски в настоящото производство.

В срока по чл.263 ГПК третото лице – помагач ЗК „ЛЕН ИНС“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът Д. М., редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. С. Д. от АК – Ловеч.

Поддържа въззивната жалба, както и изложените в нея съображения. Счита, че решението на първоинстанционният съд е влязло в сила в частта за 2 наличието на груба небрежност, тъй като не е и обжалвано решението в тази част. Единствено искът съдът да преразгледа размерът на присъдената сума.

Счита, че освен констатираните болки и страдания, които първоинстанционният съд е приел, че ищцата търпи, то налице са такива, които търпи и към този момент, след загубата на мъжа си. Семейството било силно привързано един към друго, като въззивницата била лишена от морална опора от мъжа си, живеела сама, като болките още не се отзвучели. Твърди, че покойникът бил не само морална, но и материална опора на ищцата, но искът е предявен само за неимуществени вреди. Претендира разноски, за което представя списък.

Въззиваемата страна В. Г. Ц. в о.с.з. се явява и представлява от началник Ц. и юрисконсулт Димитрова. Молят съда да потвърди решението в отхвърлителната част. Не оспорват съпричиняване на вредоносен резултат от страна на пострадалия. В допълнителни писмени бележки излагат признава факта, че е работодател на покойника, осигурил е здравословни и безопасни условия, както и към момента на злополуката, работодателят сключил застраховка „Злополука“ със ЗД „Лев Инс“ АД.

Твърди, че здравословното състояние на покойния М. било влошено, непрестанно пил лекарства, търсил спешна помощ. Твърди, че свидетелските показания били противоречи. Навежда доводи, че покойникът проявил груба небрежност, тъй като не бил с работни обувки, което води до намалява на дължимото обезщетение, на основание чл.201, ал.2 КТ. Сочи, че във въззивната жалба и исковата молба за претендираната сума се сместват съображения от материален характер, а искът е за неимуществени вреди. В останалата част излага подробни съображения за същността на чл.52 ЗЗД.

Твърди, че показанията на свидетелите, не установяват такива болки и страдания, които да налагат уважаване на иска в пълен размер и да не е средство за неоснователно обогатяване. Счита, че решението на РС – Троян е правилно, както и в частта за разноските. Прави възражение, че неправилно РС – Троян е определил лихва, считано от датата на смъртта на 20.08.2020г., тъй като чл.200 КТ не е деликт, а лихвата трябва да е от датата на завеждане на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната му част като правилно, както и да постанови решение, с което да определи законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на завеждане на исковата молба, а именно 20.12.2021г., 3 а не датата на смъртта 20.08.2020г. Претендира разноски.

Третото лице – помагач ЗК „Лев Инс“ АД, редовно призовано се представлява чрез юрисконсулт Кузманова в о.с.з. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Счита определеното обезщетение като правилно и справедливо.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от обжалване. Въззивникът Д. С. М., като наследник на покойния работник П.Д.

М., освободена от внасянето на държавна такса, на основание чл.359 вр. чл.83, ал.1, т.1 ГПК (Определение № 36 от 2.02.2007 г. на ВКС по ч. гр д. № 424/2006 г.). В този смисъл жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, спазена и изискуемата от закона форма, поради което решението е валидно.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което първоинстанционното производство и решението са допустими.

4

Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

По правилността на решението и основателността на исковете По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл.200 КТ за сумата от 80 000 лева о т Д. С. М., като съпруга на покойния П.Д. М., срещу В.

Г. Ц., гр. Троян, представляващи обезщетение за обезщетение за неимуществени вреди.

Първоинстанционният съд е уважил частично иска за сумата от 40 000 лева, като го е отхвърлил за горницата от 40 000 лева до 80 000 лева. За да уважи иска в тази част съдът е приел че е имало налице сключен трудов договор между ответника и П.Д. М., а последният починал вследствие на трудова злополука. Като наследник оставил преживялата си съпруга Д. С. М., поради което е било налице право на обезщетение по чл.200 КТ. РС – Троян е анализирал разпитаните свидетелски показания, като въз основа на тях е приел, че е налице настъпила вреда, въз основа на което се поражда правото на обезщетение. Съдът е отхвърлил направените от ответника възражения, че ищцата не се намирала в близки отношения с покойника, тъй като от свидетелските показания се установило, че съпрузите живеели заедно, били сключили брак от дълги години, живеели в едно домакинство, имали общи парични средства и двамата са били морална опора и подкрепа помежду си.

Съдът е отхвърлил възражението на ответника за наличието на съпричиняване и груба небрежност, тъй като липсват доказателства дали неносенето на работни обувки е в причинна връзка с падането от машината и стигане до фаталния край. Не се установило същото да е в нетрезво състояние, което да е причинило трудовата злополука. Съдът отхвърлил и другите възражения, че покойният М. бил в пияно състояние по време на инцидента, тъй като такъв 5 факт не се е доказал.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба от ищцата досежно размера на присъденото обезщетение, а именно отхвърлената част за горницата от 40 000 лева до претендираният размер от 80 000 лева. Липсва насрещна въззивна жалба по чл.263, ал.2 ГПК, поради което предмет на настоящата инстанция е само размера на отхвърления иск. В частта, с която е уважен иска между страните за сумата от 40 000 лева, Решение № 204/03.11.2022г. по гр.д. № 1063/2021г. по описа на РС – Троян, не е обжалвано, поради което то е влязло в законна сила още на 14.12.2022г.

От друга страна, след като въззиваемата страна В.

Г. Ц. не е подал въззивна жалба или насрещна въззивна жалба, то не може да се влошава положението на ищеца, сега въззивник, досежно елементите от фактическия състав на чл.200 КТ и възражението за съпричиняване и наличие на груба небрежност. В този част решението не е обжалвано от ответника, въззиваем, поради което настоящият съд не може да влоши положението на въззивника и да приеме факти, различни от приетото в необжалваната част на първоинстанционното решение. В този смисъл наведените възражения в отговора на исковата молба и в писмената защита на въззиваемия В. Г. Ц. – Троян за наличие на съпричиняване, наличие на груба небрежност, възражения за предходно здравословно състояние, са неоснователни.

С оглед факта, че настоящата инстанция е „втора първа“, т. нар. „съд по същество“, съставът следва да изложи свои собствени мотиви при разглеждане на иска.

Ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да докаже всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, при осъществяването на които е предвидено да се ангажира имуществената обективната и безвиновна отговорност на работодателя. Тяхното кумулативно наличие е предпоставка за уважаване на иска (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК ), а именно: 1) наличие на трудово правоотношение между П. М. и В. Г. Ц. - Троян ;