Протокол № 566 от 03.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 566 гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500555 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:21 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец Д. Д. А., редовно призована не се явява лично.

За нея се явява процесуалния представител адв. А. Ч., надлежно упълномощен да я представлява.

Жалбоподателят-ответник Б. Г. Г. не се явява, редовно призован.

От процесуалния му представител адв. С. В. е постъпила писмена молба и защита, с която моли да се даде ход на делото в отсъствието на ответника и на пълномощника. Взема становище по подадената жалбата. Претендира разноски.

Адв. Ч.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение №107 от 06.02.2025г. на Пазарджишки районен съд 1 постановено по гр.д.№20245220100069 по описа на същия съд , е осъден ответника Б. Г. Г. с ЕГН ********** от с. Х., общ. Пазарджик, ул. „7-ма“ №18 да заплати на ищцата Д. Д. А. с ЕГН ********** от гр. Б., обл.Пазарджик, ул.

„Я. С.“ №1, на основание чл.31, ал.2 ЗС, сумата от 1436.80лв., представляваща обезщетение за ползването само от ответника на съсобственото семейното жилище на страните, находящо се в с. Х., общ. Пазарджик, ул. „7-ма“ №18, през периода от 03.03.2023г. до 08.01.2024 г., което ползване е осъществено въз основа на решението за развод от 03.03.2023 г., постановено по гр. д.

№3453/2022г. на РС – Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за заплащане на обезщетение за разликата над 1436.80 лв. до претендираните 3000 лв.

ОПРЕДЕЛЕН Е на основание чл.57, ал.2 СК, размера на наема по наемното правоотношение по чл.57, ал.1 СК между съпрузите Б. Г. Г. и Д. Д. А., възникнало по силата на съдебното решение за развод от 03.03.2023 г., постановено по гр. д. №3453/2022г. на РС – Пазарджик, в размер на 141.68 лв. на месец, считано от 09.01.2024 г. докато е налице правото на ответника Б. Г. Г. да ползва семейното жилище въз основа на съдебното решение или до настъпване на промяна в обстоятелствата, при които е определен наема, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над 141.68 лв. до претендирания месечен наем от 300 лв. ОСЪДЕН Е ответника Б. Г. Г. да заплати на ищцата Д. Д. А. съдебни разноски в размер на 492.52 лв; ОСЪДЕНА Е ищцата Д. Д. А. да заплати на ответника Б. Г. Г. съдебни разноски в размер на 458.54 лв.

Решението се обжалва и от двете страни в производството.

Жалбоподателят ищец Д. Д. А. , ЕГН-********** чрез адв.Ж. обжалва решението с въззивна жалба с вх.№5854 от 26.02.2025г. в неговите отхвърлителни части- в частта, с която съдебният състав е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, затова, че само ответникът Б. Г. Г. ползва съсобствения имот за разликата над 1436.80лв. до пълния предявен размер от 3000лв., както и в частта с която е отхвърлен иска на ищцата с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК, с което е поискано съдебният състав да определи наем за ползването на семейното жилище от ответника за разликата над 141,68лв. до пълния предявен размер от 300лв., обжалвам съдебния акт и в частта за съдебните разноски.

Поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния 2 закон и необосновано, поради което моли да се отмени в обжалваната част и се уважите жалбата. Твърди се, че за да постанови обжалваният акт, съдът приема, че е сезиран едновременно с осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и с молба по чл. 57, ал. 2 СК от ищцата А., чийто брак с ответника Г. е прекратен по силата на съдебно решение по гр. д. №202225220103453/2022г., влязло в законна сила на 03.03.2023г., като със съдебният акт е утвърдено постигнатото между страните споразумение, уреждащо местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, както и ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Твърди се още, че по силата на утвърденото споразумение родителските права върху рождените им деца, Г. Б.ов Г. и Е.

Б.ов Г., са предоставени за упражняване на ответника-бащата на децата, като на последния е предоставено и ползването на семейното им жилище представляващо УПИ I- 302 (урегулиран поземлен имот означен като парцел първи за имот с планоснимачен номер триста и две), в квартал 24 по плана на с. Х., целия с площ от 1438 кв. метра , ведно построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв. метра , при съседи на имота: изток-УПИ II-310; запад - улица; юг -УПИ IX-303 и север-улица. И че описаният имот е придобит по време на брака им с ответника чрез договор за покупко-продажба оформен с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №196, том XIII, рег. №16158, нот. дело № 2286 от 19.12.2013г. на нотариус с рег. №423 на НК, поради което след прекратяването на брака имотът остава в обикновена съсобственост между ищцата и ответника при равни права. Твърди се, че За да определи на ищцата А. по-нисък от претендирания с исковата молба размер на обезщетение на основание чл.31, ал. 2 от ЗС, затова че лишена от ползването на съсобственото семейно жилище, съдебният състав приел, че наемното правоотношение между съпрузите по чл.57 СК има за предмет семейното жилище, а съгласно дефиницията в §5, т.З0 от ДР на ЗУТ жилището представлява съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди, като е направен извод, че частта от дворното място, която не е заета от жилището /жилищната сграда/, не служи пряко за задоволяване на жилищни нужди, а има обслужващо и второстепенно предназначение, като в някои случаи дори е възможно да се използва за нежилищни нужди, като например паркиране на 3 превозни средства, различни стопански дейности и др. С тези мотиви съдът изключил от предмета на наемното правоотношение свободното дворно място /незастроеното дворно място/, като приема и че ответникът Б. Г. не дължи наем за тази част и по силата на съдебното решение за развод. В обжалвания акт било посочено, че същият би дължал обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС, ако фактически и без основание ползва частта на другия съсобственик или му създава пречки да ползва частта си, като съдът обвързва правните си изводи с обстоятелството, че в хода на предпоследното о.с.з., процесуалният представител на ответника е заявил, че не възразява ищцата да ползва свободната част от дворното място.

Твърди се още, че съдебният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на процесуалните направила, тъй като при определяне размера на обезщетението за това, че ищцата е лишена от ползване на общата вещ от деня на получаване на писмената покана се позовал на направеното от процесуалния представител на ответника в предпоследното о.с.з по делото на възражението, че ответникът е съгласен да се ползва от ищцата дворното място, като Подобни възражения липсват в отговора на исковата молба, както и не са били направени и в първото по делото о.с.з, а при приключването му, като на база това твърдение, съдът е изключил частта от дворното място за определяне размера на обезщетението, при уредена в ГПК по чл. 133 от ГПК преклузия, и то след обявяване на доклада за окончателен . В тази връзка ищцата била лишена от възможността да ангажира доказателства относно невъзможността, поради влошени отношения между бившите съпрузи, да ползват съвместно дворното място в с. Х.. На следващо място решението било постановено в нарушение на материалния закон, като неползващият съсобственик имал право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл.31 ал.2 от 3С. И че Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до нея. Цитира се съдебна практика -ТР 7 от 02.11.2012 год. по -тьлк. д. 7/2012 год., ОСГК на ВКС, решение 19 от 11.03.2009 год. по гр. д. 3204/2008 год., ВКС, ІІ гр., о., решение 820 от 20.09.2011 год. по гр. д. 1009/2009 год., ВКС, I г. о., решение 516 от 11.01.2011 год. по гр. д. 1385/2009 год., ВКС, III г. о. и решение 4 от 18.02.2016 год. по гр. д. 3322/2015 год., ВКС, ІІ г. о. според която вземането по чл. 31 ал. 2 4 от ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Че Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си; че Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ, от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл. 84 ал. 2 от ЗЗД . Допълва, че законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието на писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС и че е Достатъчно писмената покана да е достигнала до своя адресат-ползващия имота съсобственик /напр. решение №121 от 07.04.2014 год. по гр.д. 3230/2013 год., ВКС, IV г. о., решение №112 от 02.07.2013 год. по гр. д.№ 1011/2013 год., ВКС, II г. о./. и че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

/Решение №50120 от 20.04.2023 г. по гр. д. № 2742 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/. Допълва, че по делото е прието като писмено доказателство нотариална покана, връчена на ответника на 27.11.202Зг., с която е поискано наем за ползването на 1/2 ид. ч. от имотасемейно жилище находящо се в с. Х., ул. „Седма” № 18 и представляващо масивна едноетажна жилищна сграда от 100 м., ведно с дворно място от 1.5дка. Акцентира се, че по делото е разпитана и св. Д. А., заявила, че дъщеря й е напуснала семейното жилище на 03.03.2023 г., живее на квартира, а ответникът живее в съсобствения имот с друга жена. Допълва, че още с отговора на ИМ, ответникът Г. бил направил искане по реда на чл. 229, ал. 1, т.

4 от ГПК за спиране на делото, доколкото е налице висящо производство, заведено от Г. за определяне на по-голям принос в придобиване на съсобственото имущество, като Всички тези факти, налагат според жалбоподателката извода, че отношенията между страните са силно влошени.

Счита за необоснован изводът на съда, че след като е налице процесуално изявление в хода на производството, че ответникът не възразява ищцата да ползва своята идеална част от имота, то същото е основателно, доколкото 5 ответникът не ангажира доказателства след получаване на писмената покана за заплащане на обезщетение, ползващият имота Г. да е предоставил на ищцата възможност да ползва своята идеална част от дворното място и тя да е отказала. По изложеното жалбоподателката поддържа, че изводите са неправилни в първоинстанционното съдебно решение, налице е лично ползване, което представлява всяко осъществено от съсобственика поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта според правата им; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва или е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание.

Заключава, че предпоставките за основателността на претенцията по чл.31, ал.

2 от ЗС на ищцата са налице-имотът е съсобствен между страните през исковия период, ответникът го е ползвал и след отправената му писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването от страна на другия съсобственик и по делото е доказан размера на претендираното обезщетение. Като неоснователни се квалифицират изводите на съдебния състав, че свободното дворно място, не заето от жилището, не служи пряко за задоволяване на жилищните нужди, а има обслужващо и второстепенно значение. Поддържа, че семейното жилище е съвкупност от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството, поради което незаетото от сградата дворно място служи именно, за задоволяване битовите нужди на семейството.