Акт от 17.07.2023, Административен съд - Монтана

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 475/17.07.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател : СОНЯ КАМАРАШКА

Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретар

Димитрана Димитрова и с участието на прокурора Галя

Александрова разгледа докладваното от съдията

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

КАНД №430/2023г. по описа на

Административен съд Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл.Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №132 от 10.05.2023г., постановено по АНД №20231630200410/2023г., Районен съд Монтана е потвърдил Наказателно постановление №12-2300028 от 15.03.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на Г.Д.К. *** на основание чл.416, ал.5 във вр. с 413, ал.2, пр.2 от Кодекс на труда (КТ) е наложена глоба в размер 1000 (хиляда) лева, като е присъдил в полза на административнонаказаващият орган разноски по делото в размер на сто лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Я., го обжалва и развива доводи, че е неправилно, като моли да се отмени, като се постанови решение, с което бъде отменена наложената имуществена санкция. По същество на жалбата, касатора не се, като в постъпила молба-становище поддържа жалбата си.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К*** оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, като претендира и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА при следните доводи.

За да потвърди наказателно постановление, Районен съд Монтана е приел, че касатора е извършил установеното с АУАН №12-2300028/24.02.2022г. нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.384, т.2 от Правилника за безопасността на труд при взривни работи. В мотивите на съдебното решение е посочено, че случая не е маловажен по смисъла на чл.415в от КТ. Районният съд е приел, че при налагане на глобата е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и размера е законосъобразно определен.

Настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна при следните доводи:

Основателен е довода на касатора, че след като Правилника за безопасността на труд при взривни работи не е надлежно публикуван в Държавен вестник той не поражда правно действие, респективно неправилно районният съд е приел, че законосъобразно е наложена глоба на касатора. Съгласно чл.7 от Закона за нормативните актове (ЗНА), правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. Чл.37 от ЗНА предвижда, че Законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в държавен вестник. Правилника за безопасността на труда при взривните работи се издава от министъра на труда и социалната политика, защото това му задължение е закрепено в чл.276, ал.1 от КТ. В разпоредбата на чл.276, ал.6 от КТ е предвидено, че заповедите за утвърждаване на правилата по ал.2 и 3 се обнародват в "Държавен вестник", а правилата се издават от органа, който ги е утвърдил. В случая само заповедта за утвърждаване е обнародвана в Държавен вестник - обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.1997г. и то в неофициален раздел. Разпоредбата на чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България сочи, че всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. В случая обаче е обнародвана самата заповед, което не е равнозначно на обнародване и на правилника, тоест той не поражда правно действие, респективно незаконосъобразно е прието, че касатора е извършил нарушение на правна норма, която не е действаща.

Безспорно е, че правилникът, с който се създават норми за осигуряване на безопасността на труда при взривните работи е нормативен акт по смисъла на чл. 1а във вр. с чл. 7, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, който съдържа общи правила за поведение, прилагани към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Същите изисквания за нормативен акт се предвиждат и от чл. 75, ал.1 от АПК. По силата на чл. 5, ал.5 от Конституцията на РБ всички нормативни актове задължително се публикуват, като условие за влизането им в сила. До публикуването си те не съществуват като нормативни факти. С чл. 37, ал.1 от ЗНА е предвидено обнародването на законите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства да се извършва в ДВ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 78, ал.2 от АПК, която създава изискване за обнародване на нормативните административни актове в ДВ, освен тези на общинските съвети. За да породи правно действие правилникът следва да бъде обнародван в ДВ. Поради това при липсата на обнародването му по надлежния ред следва, че той не е част от действащото позитивно право, тъй като в ДВ е публикувана единствено заповедта на министъра на труда и социалните грижи, с която той е утвърден, съгласно чл. 276, ал.6 от КТ, както бе посочено и по – горе. Необнародването в ДВ представлява липса на елемент от фактическия състав по издаването на нормативния акт. Обнародването само на Заповедта за утвърждаване не е публикация по смисъла на чл. 5, ал.5 от Конституцията. Публикуването на същия правилник в други медии също не е обнародване по смисъла на чл. 5, ал.5 от КРБ.

Като потвърждение на последното следва да се посочи и разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗНА, според който обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис от нормативния акт. Видно е, че публикуването само на заповедта, с която е утвърден правилника не изпълнява това изискване, тъй като в нея не се съдържа текста на нормативния акт. Установява се, че фактическият състав по издаването на този правилник не е завършен, т.е. той не съществува в правния мир като нормативен акт. Преди обнародването му в ДВ той не може да породи правни последици, следователно неговото неизпълнение не води до осъществяване състав на административно нарушение. В конкретния случай липсва нормативноустановено задължително предписание, което трябва да бъде изпълнено от наказаното лице и за чието неизпълнение може да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност. Процедурата по издаването му е нарушена, съответно не е приключила, той не е влязъл в сила и по този начин няма как да създаде правила за поведение, които да са задължителни за изпълнение и с които да се съобразяват правните субекти.

Като не е съобразил това обстоятелство, районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящият съдебен състав, като счита касационната жалба за основателна и като намира, че в случая не са били основания за налагане на обжалваната глоба, намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно. С оглед заявеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции съобразно представен списък на разноските.

Предвид гореизложеното и на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ

Решение №132 от

10.05.2023г., постановено по АНД №20231630200410/2023г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №12-2300028 от 15.03.2023г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана, с което на Г.Д.К. *** на основание чл.416, ал.5 във вр. с 413, ал.2, пр.2 от Кодекс на труда (КТ) е наложена глоба в размер 1000 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА .“Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.С*** да заплати на Г.Д.К. ***, ЕГН * разноски по съдебното производство в размер на

480 (четиристотин и осемдесет) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: