Решение № 1010 от 19.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1010 гр. София, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20221100110841 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът А. А. И. излага следните обстоятелства, обосноваващи предявените от него искания: образувано на 19.10.2012 г. досъдебно производство, по което е разпитван като свидетел, а на 11.05.2015 г. срещу него и други двама повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл.

201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 27.07.2020 г. присъда по наказателно производство, продължило през посочения продължителен период от време; преживени напрежение, дискомфорт, унижение, стрес, отчуждение на близки и приятели и уронване на честта и доброто му име и извършване на разходи и за адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Претендира справедливото обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди в размер на 30000 лева и обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – заплатени адвокатски възнаграждения за организиране на защитата му, в размер на 16200 лева, заедно със законната лихва върху тези суми от 27.07.2020 г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.

Ответникът ПРОКУРАТУРАТА на Република България в срока по чл. 131 от ГПК оспорва исковете, възразявайки че: липсват доказателства за причинна връзка на вредите с наказателното производство, включително и за заплащане на възнаграждения на посочения адвокат за осъществяване от него защита в наказателното производство, които са и прекомерни и необосновани, а при 1 евентуалност - завишаване на неимуществени вреди съобразно принципа на чл. 52 от ЗЗД и погасяване на претендираните вземания за имуществени вреди по давност.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от приложените преписи от наказателното производство, че с постановление от 19.10.2012 г. на Прокуратурата на Република България е образувано ДП № 5483/2012 г. по описа на СДВР – МВР срещу трето за настоящия спор лице – Стоян Брадинов (л. 378 от делото), като през 2014 г. досъдебното производство е присъединено към прокурорска преписка № 4108/2013 г. по описа на СГП и разследването е възложено на НСлС по ДП № 22/2014 г.

С постановление от 11.05.2015 г. по ДП № 22/2014 г., връчено на ищеца на 11.05.2015 г., последният е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1 НК, затова че в периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в гр. София, район “Изгрев“, ж.к. “*******, ап. 12, при условията на продължавано престъпление, сговорил се предварително със С.Н.Б. и П.Т.М., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК, на което е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а именно като “заместник-главен счетоводител“ на дружество “Бесттехника“ ЕООД – гр. София, по силата на трудов договор № 21 от 01.05.2004 г., присвоил чужди пари – сума в общ размер на 1860000 лева, собственост на “Бесттехника“ ЕООД – гр. София, връчени му в това качество, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. С постановлението спрямо ищеца А. И. е взета мярка за неотклонение “подписка“, отменена с протоколно определение на СГС от 16.05.2019 г., на основание чл. 309, ал. 4 от НПК. Установява се и че привличането на ищеца А. И. е извършено след изтичане на срока по разследването с постановление от 30.12.2014 г., съгласно което срокът за извършване на разследването по досъдебното производство е бил удължен с 4 месеца, считано от 29.12.2014 г.

Разследването срещу ищеца А. И. е приключило с внасянето на обвинителен акт от 03.07.2015 г., по който е образувано н.о.х.д № 2684/2015 г. по описа на СГС. В така образуваното съдебно производство са осъществени общо 24 открити съдебни заседания за периода 12.11.2015 г. – 16.05.2019 г. за провеждане на съдебното следствие, свързано със събирането на доказателства – свидетелски показания чрез разпит на свидетели, експертизи и документи, на които заседания ищецът А. И. е присъствал. Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с постановяване на присъда от 16.05.2019 г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение, като на основание чл. 309, ал. 4 от НПК взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение 2

“подписка“ - отменена.

Постановената присъда е протестирана от Прокуратурата, с оглед на което е било образувано въззивното производство по в.н.о.х.д. № 1236/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание на 12 декември 2019 г. и с решение от 14.01.2020 г., с което оправдателната присъда от 16.05.2019 г. на ищеца е потвърдена.

Срещу така постановеното решение е подаден касационен протест от Прокуратурата и е било образувано к.н.д. № 210/2020 г. по описа на ВКС, приключило след провеждане на едно открито съдебно заседание на 10.07.2020 г., с решение от 27.07.2020 г., с което е потвърдено решението на въззивния съд и което е окончателно – по арг. чл. 354, ал. 4 от НПК.

Установява се, че ищецът е подал заявление по чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за нарушение правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С писмо от 08.06.2021 г. от Специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет ищецът е уведомен, че доколкото общата продължителност на производството по н.о.х.д. № 2684/2015 г. по описа на СГС е 7 години и 9 месеца за три инстанции, като относимият към него период е 5 години, 2 месеца и 16 дни, която продължителност според практиката на ЕСПЧ не нарушава изискването за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, заявлението му по чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е отхвърлено като неоснователно.

За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в наказателното производство по делото са представени писмени доказателствени средства – договори за процесуално представителство, издадени от адвокатското дружество, фактури и извлечения от преводни нареждани. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 06.11.2015 г., предмет на който е уговорено осъществяване на процесуално представителство в производството по н.о.х.д. № 2684/2015 г. по описа на СГС срещу адвокатско възнаграждение от 6000 лева и 1200 лева ДДС. За извършване на процесното плащане от адвокатското дружество са издадени фактури от 06.01.2016 г., 07.12.2015 г. и 16.11.2015 г., като общият размер на заплатената сума по договора от 7200 лева по сметка на адвокатското дружество се установява от представените по делото извлечения от преводни нареждания.

Представен е и договор за правна защита и съдействие от 14.10.2019 г., предмет на който е уговорено изготвяне на възражение срещу протест на прокуратурата и осъществяване на процесуално представителство пред въззивното производство срещу адвокатско възнаграждение от 5000 лева и 1000 лева ДДС. За извършване на процесното плащане от адвокатското дружество е издадена фактура от 04.12.2019 г., като от представеното по делото извлечение от преводно нареждане се установява, че 3 сума в размер на 6000 лева е била заплатена по банкова сметка от ищеца на дружеството. Представен е също и договор за правна защита и съдействие от 11.03.2020 г., предмет на който е осъществяването на процесуално представителство в производството по к.н.д. № 210/2020 г. по описа на ВКС срещу уговорено адвокатско възнаграждение от 2500 лева и 500 лева ДДС. За извършване на плащането от адвокатското дружество е издадена фактура от 09.06.2020 г., като от представеното по делото извлечение от преводно нареждане се установява, че ищецът е превел по банковата сметка на адвокатското дружество сума в размер на 3000 лева (л. 101 – 116 от делото).

При съвкупна преценка на така описаните доказателствени средства се установява, че ищецът е заплатил с оглед на сключените договори за правна защита и съдействие в осъщественото на трите съдебни инстанции съдебно производство сума в общ размер на 16200 лева.

Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.К. и П.Т. – приятели на ищеца. В показанията си свидетелите заявяват, че воденото наказателно производство променило ищеца – същият бил много притеснен и често споделял за делото пред познатите си, което от своя страна станало повод за постепенното им дистанциране от него. Воденето наказателно производство създавало несигурност в ищеца за възможността да се грижи за детето си, което към този момент било в тийнейджърска възраст.

Съдът при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК цени за достоверни показанията на свидетелите за тези обстоятелства, тъй като същите са непротиворечиви, възпроизвеждат лични и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца и се потвърждават от другите данни по делото.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Отговорността на Прокуратурата на Република България се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно Прокуратурата на Република България (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като осъществява ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото (чл. 219, ал.

4

1 от НПК).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, поради което основателността на иска предполага осъществяването на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: срещу ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; да е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение; да е претърпял изложените в исковата молба вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Следователно държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

Установи се по делото, че на 11.05.2015 г. срещу ищеца А. И. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл.

201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. За повдигнатото му обвинение ищецът А. И. е бил оправдан с влязла в сила на 27.07.2020 г. присъда - арг. от чл. 412, ал. 2 във вр. с чл.