Определение № 1108 от 14.04.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20261800500224 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

С определение № 827 от 17.10.2025 г. по гр. д. № 648/2024 г. по описа на РС – Ботевград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е отхвърлена молбата на ответника в първоинстанционното производство „Файненшъл България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 220 от 17.06.2025 г. в частта за разноските, като присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адв. М. възнаграждение бъде намалено.

Определението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство, който излага съображения за наличие на основания за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-нисък от размера по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и че в случая не следва да се присъжда възнаграждение за защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска съобразно цената на всеки иск с оглед това, че с исковете се защитава един интерес.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ищцата в първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и са изложени бланкови съображения за нейната неоснователност.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а при разглеждането й по същество съдът намира следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е определил адвокатското възнаграждение, отчитайки размерите по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, като не е отчел практиката на СЕС, според която 1 националният съд не е обвързан от определените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения /възприета и във вътрешната съдебна практика/ при констатация, че прилагането на общия режим на съдебните разноски би довело до нарушаване на принципа на справедливостта или злоупотреба с право. Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, в който е наведено възражението на настоящия жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна /независимо, че същото е претендирано по реда на чл. 38 ЗАдв./, настоящият жалбоподател е поддържал, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна следва да бъде определено в минимума съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК /чиято редакция към датата на подаване на отговора на исковата молба – 13.06.2024 г., е следната:

„Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата./, т. е. първоначално ответникът е поддържал, че възнаграждението следва да бъде определено именно в минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /към онзи момент наредбата все още е била с това заглавие/. Първоинстанционният съд е присъдил възнаграждение в общ размер от 960 лв. с вкл. ДДС, като не е посочил по какъв начин е формирана тази сума, но може да се предположи, че с оглед първоначалната претенция на ищцата, заявена с молба от 29.08.2024 г., за присъждане на възнаграждение в размер на по 480 лв. с вкл. ДДС за защита по всеки от исковете съдът е присъдил именно такова възнаграждение, при което за защита по иска за обявяване нищожността но договора за предоставяне на гаранция определеното възнаграждение е в минималния размер по наредбата /400 лв. без ДДС/, за защита по осъдителния иск определеното възнаграждение също е в минималния размер по наредбата /400 лв. без ДДС/, съответно с вкл. ДДС окончателният размер на възнаграждението за защита по всеки от исковете е 480 лв. Едва в молбата по чл. 248 ГПК е изложено от настоящия жалбоподател, че според практиката на СЕС съдът не е длъжен да се съобрази с размерите по наредбата, като е поискано намаляване на възнаграждението до размера от 240 лв. с вкл. ДДС. Първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за намаляване на възнаграждението и е отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК.

Останалата част от доводите на жалбоподателя се свеждат до преценката дали в случая се дължи адвокатско възнаграждение, определено според материалния интерес по всеки от исковете поотделно /и впоследствие сумирано/, доколкото основната част от защитата по осъдителния иск е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск за нищожност на договора за предоставяне на гаранция.

Настоящият съдебен състав споделя актуалната практика на ВКС, според която под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа се разбира цената на всеки от обективно съединените искове поотделно, като за защита по всеки от 2 съединените искове поотделно се определя възнаграждение според наредбата, след което възнагражденията се събират при определяне на отговорността за разноски. Аргумент в таза посока е и изменението на наредбата - ДВ, бр. 84 от 2016 г., доп., бр. 88 от 2022 г., с приемането на нова ал. 5 на чл. 2, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Отчитайки горното, настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС за осъществената защита по иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, което в този размер е в минимума /от 400 лв. без ДДС/ по наредбата, не е прекомерно. Факт е, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност и същевременно по аналогични казуси е налична константна съдебна практика, но това не означава, че процесуалният представител на ищеца не е положил труд, оценим на такава стойност /480 лв. с вкл. ДДС/. Той е подготвил делото, запознавайки се с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба.

Служебно известен на въззивния съд факт е обаче, че ищцата в първоинстанционното производство е защитавана от процесуален представител, който е такъв и на други ищци по други съдебни дела с предмет нищожност на договори или договорни клаузи от договори за кредит, сключени както с настоящия кредитор, така и с други кредитори, които договори съдържат подведими под приложимостта на същата съдебна практика клаузи и предполагат почти аналогична процесуална защита.

Съответно с подготовката на едно от тези дела значително се облекчава работата на процесуалния представител по всяко от другите дела /настоящото първоинстанционно производство не е първото такова/. Отчитайки всичко гореизложено, настоящият въззивен състав намира, че възнаграждение в размер на 400 лв. /без ДДС/ за осъществената по иска за нищожност на договора за предоставяне на гаранция е справедливо и съответно на извършената работа.

Настоящият въззивен състав намира, че адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл. ДДС по иска за връщане на платената въз основа на нищожния договор за предоставяне на гаранция сума, макар също определено в минимума съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не обвързва съда, но представлява ориентир за остойностяване на адвокатския труд, е прекомерно. Това е така, тъй като уважаването на този иск и присъждането на платената въз основа на нищожния договор за предоставяне на гаранция сума е резултат от осъществената по обуславящия иск за нищожност на договора защита.

Действително част от защитата по обусловения иск е и доказването на факта, че сумата, дължима въз основа на нищожния договор, е платена и съответно подлежи на връщане, но това доказване не представлява фактическа или правна сложност и не изисква допълнителни усилия, а се осъществява чрез формулиране на не особено сложно доказателствено искане за допускане на 3 съдебно-счетоводна експертиза с формулиране на съответните задачи /като в случая то в голяма степен се съдържа и в искането за допускане на съдебносчетоводна експертиза по задачите, относими към защитата по обуславящия иск/. Основната част от защитата по този иск обаче е осъществена със самия факт на успешно проведената защита по обуславящия иск. Поради това въззивният съд намира, че за защита по този иск се дължи възнаграждение в размер, значително по-нисък и от минималния по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /относно необвързаността на съда от минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа не следва да се излагат съображения, тъй като този факт вече е ноторен и кореспондира с практиката на СЕС и с установената вътрешна съдебна практика/. Съдът намира, че подходящото възнаграждение в случая е 100 лв. без ДДС, съответно окончателният размер на същото следва да бъде определен на 120 лв. с вкл. ДДС.

С оглед всичко гореизложено определението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което решението бъде изменено в частта за разноските като присъденото в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение бъде намалено до общия размер от 600 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 827 от 17.10.2025 г. по гр. д. № 648/2024 г. по описа на РС – Ботевград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена молбата на ответника в първоинстанционното производство „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690 за изменение на постановеното по делото първоинстанционно решение № 220 от 17.06.2025 г. в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 220 от 17.06.2025 г. по гр. д. № 648/2024 г. по описа на РС – Ботевград в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър Център - ет. 2, офис 40-46, представлявано от управителя А. М., да заплати на адвокат Д.

М. М. от САК сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, равняваща се на 306.78 € /триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за осъществената защита по всеки от двата уважени обективно съединени иска, вместо присъденото с решението адвокатско възнаграждение в общ размер от 960 лв. с вкл.

ДДС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5