Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1466 от 20.05.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1385/2025
Вид
Определение № 1466
Подписан
20.05.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Симеон Симеонов Михов

Цитирани разпоредби

  • чл.129 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1466 гр. Бургас, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симеон С. Михов като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело № 20252100101385 по описа за 2025 година

Делото е приключило с влязло в сила определение рег.№ 916/ 27.03.2026г., с производството по делото е прекратено на основание чл.129 ал.3 от ГПК. Със същия акт съдът е осъдил ищеца Н. В. да заплати в полза на ответницата И. И. сумата от 2500 евро разноски като възнаграждение за един адвокат.

В срока да обжалване, постъпи молба с правно основание чл.248 от ГПК от ищцовата страна с искане, да бъде изменено решението в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като счита същото за прекомерно, като неправилно определено. Твърди, че размерите на адвокатското възнаграждение следва да се определят не съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а предвид решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване от състав на РС-София и с Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С428/2016г., както и с актуалната практика на ВКС.

В предоставения срок постъпи становище от пълномощника на ответната страна, в което се твърди, че искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение е недопустимо като направено след приключване на устните състезания. По същество се твърди неоснователност на искането, като подробно са изброени извършени процесуални действия в резултат от подадената искова молба. Изложени са аргументи за неоснователност и 1 предвид практиката на ВКС.

Бургаският окръжен съд като взе предвид направеното искане, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, приема за установено следното.

Молбата е допустима, като подадена в срока за обжалване по чл.248 ал.1 от ГПК и от лице, което взе участие в производството по делото.

Съдържащото се в молбата искане за намаляване на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение, е преклудирано. За проведеното на 05.03.2026г. открито съдебно заседание, ищецът беше редовно призован, но не се яви и не изпрати представител. Договорът за правна защита и съдействие, според който ответницата е заплатила на упълномощения адвокат възнаграждение в размер на 2500 евро, беше приложен в същото съдебно заседание. Крайният момент, в който ищецът следваше да направи възражението си по чл.78 ал.5 от ГПК, е приключване на последното проведено заседание пред съответната инстанция. Подробни разяснения при сходен казус са дадени от ВКС в последователната му практика (определение № 36/ 26.01.2015г. по ч.гр.д.№ 5936/2014г., I г.о.), като е посочено, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78 ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент в посочената във въпроса хипотеза възражението за прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане. Поради това и възражението за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.

Но и разгледано по същество, същото би било неоснователно.

Съдът е посочил в мотивната си част, защо счита, че в полза на ответницата следва да се присъди заплатеното адвокатско възнаграждение в пълен размер от 2500 евро, предвид осъщественото в хода на делото процесуално представителство. Съдът се е съобразил с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване от състав на РССофия, според което посочените в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба за възнаграждения за 2 адвокатска работа) суми, не обвързват съда, а дължимият размер се преценява с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството извършена работа, както и фактическата и правна сложност на делото. В своята практика (определение № 1298/ 08.05.2026г. по т.д.№ 2100/2025г., ТК, I I т.о.), ВКС се е позовал на цит. наредба „ориентировъчно“ относно размера на адвокатското възнаграждение и е приложил при определянето му други критерии.

Всъщност ВКС неведнъж е разяснявал в свои актове, че целта не е присъждане на обидно ниски възнаграждения за положен адвокатски труд, а търсене на справедливи такива, дори и само поради факта, че обикновено другата страна също се представлява от адвокат.

От друга страна, умението да бъде поискан и получен определен хонорар за положен адвокатски труд е част от самата адвокатска професия.

Установяването на „твърди“ хонорари противоречи на определението на адвокатската професия като свободна. Впрочем още при образуваното първоначално гр.д.№ 9487/2024г. пред СГС, пълномощникът на ответницата е подала мотивиран отговор с възражения по същество, направени са били доказателствени искания. Открито съдебно заседание е било проведено и по образуваното вече дело под гр.д.№ 185/2025г. по описа на ОС-Сливен, където ответницата се е явила лично и с пълномощник. И. се яви лично и с адв. М.Х. и на проведеното съдебно заседание на 05.03.2026г. по образуваното дело под сегашния номер. Фактическата сложност на настоящия случай се мотивира основно като последица от действия на самия ищец, предизвикал и търсене на защита правата от страна на И.. Засегнатият интерес според петитума на исковата молба е в размер на 30 000 лв. Правната защита на интересите на ответницата е била възложена при продължаващи агресивни действия от В. спрямо И. (описани в отговора на исковата молба). При изложените аргументи съдът счита, че не са налице обстоятелства, които да налагат промяна в становището му относно присъденото адвокатско възнаграждение, дори да се приеме, че възражението за прекомерност е било направено своевременно.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение подадената молба вх.№ 7766/ 14.04.2026г.

3 от Н. Г. В. с ЕГН **********, с посочен адрес: гр.С., ж.к. „Б.“, бл. № *, вх.*, ап.* за изменяване на определение рег.№ 916/ 27.03.2026г. в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съдБургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 4