Решение № 79 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500752 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 261244/27.10.2023 г., постановено по гр. д. № 9254/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 23 състав, К. И. С. е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, сумата от 56 824, 96 швейцарски франка (в заместващата валута от 34 933 евро), представляваща част от вземане за дължима главница по договор за потребителски кредит № HL 35735 от 04.04.2008 г. в твърдян общ размер от 169 986,68 швейцарски франка, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.07.2019 г., до окончателното изплащане, както и сумата от 730, 31 швейцарски франка - неплатени дължими застрахователни премии по договора за периода от 14.05.2013 г. до 04.04.2019 г. и сумата от 980,49 лв. дължими нотариални такси, както и да заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 4 790, 63 лв. - деловодни разноски и 4 290, 38 лв. - адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от К. И. С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. В разрез с разясненията, дадени с ТР № 3/2017 г. по тълк. д. № 3 на ОСГТК на ВКС, съгласно които след датата на предсрочна изискуемост е недопустимо начисляването на договорна лихва, съдът е присъдил такава. В тази насока е и решение на СЕС от 26.01.2017 г. по дело С-421/14 г., т.3 и решение от 14.03.2013 г. по дело С-415/2011 г., т.73, свързани с тълкуването на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Счита, че възражението за изтекла погасителна 1 давност е своевременно заявено и не е преклудирано. Ищецът е уточнил периода, за който претендира сумата от 730, 31 швейцарски франкове във връзка с указания на съда, дадени с определение № 29386/12.12.2019 г. след посочване на периода, възражението е своевременно заявено. С оглед на това неправилно това възражение не е било разгледано. Поддържа, че неправилно решаващият съд е приел, че нищожни са само част от клаузите от процесния договор. Съгласно формираната практика на ВКС допълнително споразумение, с което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи по първоначалния договор, е нищожно, на основание чл.366 ЗЗД. С оглед на това размерът на дълг не е определен правилно. По делото е установено, че усвоената главница възлиза на 98 499, 99 евро, а не 100 000 евро. Също така размерът на дълга е в по – нисък размер от този, изчислен от вещото лице. Представените по делото банкови бордера счита, че са съставени за целите на процеса. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД оспорва същата.

Излага съображения, че решението е правилно и законосъобразно. Макар съдът да не е констатирала нищожност на допълнителните споразумения, същият е приложил първоначално уговорения лихвен процент. По този начин е дерогирал клаузите от споразуменията. На жалбоподателя е предоставен кредит във валута, каквато е договорена – швейцарски франкове, а не евро. счита, че е ирелевантно за спора в каква валута на каса е изтеглил жалбоподателя предоставения му кредит, тъй като се касае за консенсуален, а не за реален договор. моли съда да потвърди обжалваното решение. претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно и субективно съединени искове съответно с правно основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит HL 35735 от 04.04.2008 г., сключен между страните, банката е предоставила на ответника кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 100 000 евро по курс купува за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Същият е бил предназначен за текущи нужди. Крайният срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояване на отпуснатите по договора суми – считано от 16.04.2008 г. Размерът на усвоения кредитен лимит е 162 669 швейцарски франкове, като по банковата сметка на ответника е постъпила сума в този размер. Съгласно чл.27, ал.1 от договора страните са се съгласили, че във всеки един момент от действието на договора за кредит банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции или на други финансови или нефинансови институции или дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация. В ал.2 е предвидено, че независимо от промяната на кредитора кредитополучателят продължава за погасява задълженията си по договора чрез изрично посочената банкова сметка. На 15.05.2008 г. между 2 банката и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредити. В Приложение № 2 към договора, вземанията от сключения между старните договора, са прехвърлени на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД, който е встъпил в правата на банката по процесния договор за потребителски кредит. Към него са сключени допълнителни споразумения. По силата на чл.7 от договора дължимата лихва се определя като сбор от действащия към дата на подписването му БЛП на банката плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0, 66 %. При просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата договорна лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка в размер на 10 пункта, на основание чл.3, ал.3 от договора. Кредитополучателят е поел задължение да поеме изцяло разноските по организиране на принудителното събиране на вземането, в случай на предсрочна изискуемост на същото. С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 28.03.2013 г. „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД е прехвърлил на ищеца всички вземания на ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит HL 35735/04.04.2008 г., както и допълнителните споразумения към него.

Поради неизпълнение на договорните задължения, произтичащи от чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от договора за потребителски кредит и чл.7 от допълнително споразумение от 30.06.2011 г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, а именно: погасителна вноска с падеж 10.10.2012 г., на основание чл.18 от договора банката обявила кредита за предсрочно изискуем, като на ответника е връчена нотариална покана по реда на чл.47, ал.5 ГПК. В резултат от преустановяване на плащанията от страна на ответника непогасеното му задължение възлиза на 263 993, 73 швейцарски франкове и 980, 48 лв. лв. , от които: 169 986, 68 швейцарски франкове; 93 188, 24 швейцарски франкове – договорни лихви;

88, 50 швейцарски франкове – такси, 730, 31 швейцарски франкове – застраховки и 980, 49 лв. – нотариални такси. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по предявения частичен иск да му заплати сумата от 56 824, 96 швейцарски франкове – част от дължима главница, ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, сумата от 730, 31 швейцарски франкове и 980, 49 лв. – нотариални такси. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че за ищеца не е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем – не е изпаднал в забава, а е внесъл суми, които надхвърлят задълженията му по договора. Твърди, че през целия период на договора не е получавал и не е разполагал с швейцарски франкове. Също така банката многократно е увеличавала размера на лихвата по кредита. Въпреки отправеното искане за предоговаряне на клаузи от договора, банката заявила, че това е невъзможно, тъй като договорите са бланкови, одобрени от управителния орган на банката.

С влязло в сила съдебно решение е установено, че клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 и чл.22, ал.1 от договора са нищожни, свързани с преизчисляването на месечните вноски по курса на швейцарския франк, както и с възможността на банката едностранно да променя лихвения процент.

Поддържа, че на практика предоставеният кредит е усвоен в евро, а не в швейцарски франкове. По този начин е задължен да връща кредита във валута, 3 различна от усвоения кредит.Оспорва наличието на уведомяване от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В представените по делото покани не е посочен размерът на вземането на кредитора по пера, както и срокът, за който се дължат. Счита, че банката не е дала достатъчен срок за изпълнение, съгласно изискването на чл.432, ал.1 ТЗ. Оспорва валидността на допълнителните споразумения, които са сключени с юридическо лице, което няма право да извършва банкова дейност, както и е уговорен анатоцизъм. Счита, че вземанията на ищеца не следва да се определят в швейцарски франкове. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 02.01.2020 г. банката е уточнила претендираните суми и периодите, за които се отнасят, както следва: 56 824, 96 швейцарски франкове – главница, съставляваща сбор от изискуема главница в размер на 17 407, 52 швейцарски франкове за периода 11.01.2016 г.

– 10.07.2019 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 39 417, 44 швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото; 730, 31 швейцарски франкове – застраховки, дължими за периода 14.05.2013 г. – 04.04.2019 г.; 980, 49 лв. – нотариални разноски за периода 09.02.2018 г. – 11.06.2018 г.

Със становище от 14.02.2020 г. ответникът е заявил възражение за изтекла погасителна давност на застрахователните премии за периода 14.05.2013 г. – 08.04.2016 г.

По силата на договор за кредит за потребителски кредит HL 35735 от 04.04.2008 г., банката предоставя на ответника – кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на 100 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за текущи нужди. В чл.1, ал.3 е постигната уговорка, че в деня на усвояване на кредита страните подписват Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове, представляващо неразделна част от договора. В чл.2 е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя. В ал.3 е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по посочената в договора сметка се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарския франк към едно евро на банката за съответната валута в деня на усвояване, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро. Посочено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката за служебно извършване на горните действие. В чл.3, ал.1 страните се съгласили, че кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока за издължаване на кредита годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1, 65 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4, 5 %. В чл.3, ал.3 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна 4 главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В ал.5 на същата клауза е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.