Решение № 182 от 13.04.2018, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 242/2018
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 13.04.2018
- В сила
- 30.11.2018
- Състав
- НЕЙКО НЕЙКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
К., 13.04.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на десети април 2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 242 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно осН.ние чл. 127, ал.2 от СК вр. чл. 143 и чл. 149 от СК.
Ищецът твърди, че с ответницата съжителствали от 2005 г. на семейни начала в дома на родителите му. От съвместното им съжителство на 29.05.2006 г. се родил сина им Й.
Ю. И., който на *****.2006 г. починал, а в последствие се родила дъщеря им С..Ю.
И.с ЕГН **********. Твърди, че по време на съвместното им съжителство, ответницата по няколко пъти годишно се връщала в дома си в с. К., общ. Н.З.за около 2-3 месеца, без да взима дъщеря си със себе си. Сочи, че през м. юни 2017г. ответницата заживяла на семейни начала с негов братовчед, като оставила детето си при ищеца. От този момент същата не била виждала дъщеря си, като от тогава изцяло ищецът полагал грижи по отглеждането и възпитанието на детето, като получавал подкрепа и от родителите си. Сочи, че през 2005г. родителите му дарили недвижим имот в с. В., в който вложил значителни средства, за да го устрои и да живее там заедно с дъщеря си.
Моли съда да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето С..при бащата, на него да бъдат предоставени упражняването на родителските права спрямо детето, а на майката да се определи режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от **.00 часа до 17.00 часа.
Моли съда на осн. чл. 143 и чл. 149 от СК да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете С., чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от м. юни 2017 г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законни осН.ния за нейното изменение или прекратяване.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който сочи, че искът е допустим, но неосН.телен. Оспорва родителските права на малолетната С..Ю. И.да се предоставят на бащата Ю.Й.И., оспорва и предложения режим на лични контакти с детето от страна на неговата майка. Сочи, че не е съгласна с размера на претендираната издръжка, моли да се отхвърли искането за издръжка за минал период, тъй като дебитните карти, по които получавала трудовите си възнаграждения и детски надбавки били при семейството на Ю. – той и баща му получавали изцяло тези средства. Твърди, че не отговаряло на истината твърдението, че по няколко пъти в годината ходила при родителите си в с. К., общ. Н. З., твърди, че си ходила по 2-3 дена. Сочи, че родителите на мъжа, с който живяла постоянно се месили и управлявали съвместния им живот, обиждали я.
Твърди, че с ищеца взели решение да напуснат жилището, в което живеели с неговите родители и се преместили в друго жилище, което било неугледно и без удобства за живеене с малко дете, но се била примирила с това. Твърди, че работила на много места, но нито веднъж не била получила заплатата си, свекърът й отивал при работодателите и вземал това, което била изработила. Когато заплатата се превеждала по банков път, той й взимал картата. Сочи, че когато ходила при родителите си, ищецът никога не ходил с нея, не позволявал и дъщеря им да ходи с нея. Твърди, че дванадесет години търпяла всички обиди. Сочи, че още след 40- тия ден след като се родило детето, й казали, че дъщеря й нямала нужда от майчина грижа, че бабата ще я гледа и я изпратили на работа. Твърди, че през месец юни, 2017г. не била напуснала доброволно жилището, а била изгонена с обиди. Сочи, че правила опити да се види с дъщеря си, но не й позволявали. Правила опити да види детето, когато баба й я водила на детска градина, но бабата я стискала, детето започвало да плаче и да се разстройва. Твърди, че държат детето без контакти с нея, говорили грозни неща за нея, настройват детето срещу нея. Твърди, че иска да живее с дъщеря си ида я вземе при себе си. Сочи, че подала жалба в полицията на РУ-М. срещу Ю.Й.И., имало издаден протокол за лошо отношения към нея, за това, че я изгонил, че не й позволява да види и да живее с детето си и че я заплашвал. Твърди, че въпреки, че взимали всичките й пари, винаги до средата на м.06.2017г. се грижила за детето си, обгрижвала го и следяла здравословното му състояние. Получавала финансова помощ от своите родители. Твърди, че към момента детските надбавки били получавани от Юлиан и от свекъра й, картата й била у тях. Сочи, че от м. 06.2017 г. живеела с лицето И.А.на семейни начала, същият я подкрепял, искали да се оженят като вземат и детето при тях. Твърди, че се чувствала много добре при него, никой не я обиждал, домът им бил на два етажа. Сочи, че й предстояло да роди дете на И.А.в края на месец март.
Моли съда на осн. чл. 127, ал. 2 от СК, чл. 143 от СК да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо С..Ю. И.с ЕГН ********** на нея като нейна майка и законна представителка и да постанови детето да живее в нейния дом. Оспорва режима за лични контакти с майката, поискан в исковата молба, поради което желае разширен контакт на лични отношения – всяка седмица от петък от 17.00 часа до неделя до 17.00 часа с преспиване на детето при майката в петък и събота, ако съдът уважи искането на ищеца родителските права да се предоставят на него. Моли относно същия режим да ѝ се предоставят 25 дни през лятото на майката, когато бащата не ползва платен годишен отпуск; Всяка четна година Великденската ваканция и Великденските празници детето да е при майката; Всяка четна година Коледните празници и коледната ваканция детето да е при майката; Всяка нечетна година Новогодишните празници детето да е при майката; Рождения ден на детето 06.03 – да се празнува заедно от двамата родители и детето.
Моли съда, ако предостави родителските права на майката на детето да определи режим на лични отношения между детето С..Ю. И.с баща ѝ Ю.Й.И., както следва: Всяка първа и трета събота от месеца от **.00 часа до 17.00 часа без преспиване при бащата, две години след влизане на решението в сила, след което режимът за лични отношения с бащата да е всяка първа и трета събота и неделя от месеца от **.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, за други празници, след предварителна уговорка с майката. Моли съда да остави без уважение иска за плащане на издръжка за минал период. Моли съда ако предостави родителските права на майката на детето да определи на бащата Ю.Й.И. да заплаща на малолетното си дете С..Ю. И.ежемесечна издръжка в размер на 130.00 лева месечно, платима до ** число на текущия месец, считано от датата на завеждане на настоящото производство до настъпване на обстоятелства обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане.
Претендира за разноските по делото.
Дирекция
„Социално подпомагане“ община М., дава становище, че е констатирала, че бащата Ю.Й.И. отговорно изпълнява родителските си ангажименти към детето. Всички потребности на С..Ю. Й.ова се задоволяват в достатъчна степен в семейството на бащата.
Именно той притежава необходимите жилищно-битови условия и финансови средства за полагане на добра грижа за детето. Осигурена е добра среда за емоционалното, психическо и физическо развитие на С..и е налице силна емоционалната връзка на детето с бащата, като в същото време връзката с майката е прекъсната. Семейството на бащата определя образованието като основна ценност и полага необходимите грижи С..да развие цялостния си потенциал.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ю.Й.И. и С.М.Г. нямат сключен граждански брак. Видно от твърденията на ищеца, в исковата молба, които се потвърждават от твърденията на ответницата дадени в отговора на исковата молба, страните заживяват на семейни начала през 2005 г. в дома на неговите родители в с. В., община М., ул. „*****“ № **.
Видно от представеното и прието по делото Удостоверение №********** г, издадено въз осН. на Акт за раждане № *******.2012 г. от община К., област С.З., детето С..Ю. И.с ЕГН **********, е родено на *** г. в гр. К., от майка С.М.Г. с ЕГН ********** и баща Ю.Й.И. с ЕГН **********. Видно от представените и приети по делото Епикриза на С.М.Г. и Епикриза на новородено, ответницата на *****.2018 г. е родила дете.
Съвместното съжителство на Ю.Й.И. и С.М.Г. не протичало гладко. Няколко пъти годишно ответницата се връщала в дома си в с.
К., общ. Н.З.за около 2-3 месеца, без да взима дъщеря си със себе си. От м. юни 2017 г. ответницата е заживяла на семейни начала с И.А.Ю. /братовчед на ищеца/, от което съжителство на *****.2018 г. се родило дете. След напускане на дома, в който ответницата съжителствала с ищеца, същата е оставила детето при баща си. От този момент същата не била виждала дъщеря си, като от тогава изцяло ищецът полагал грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Тези изводи, съдът установява от разпитаните по делото свидетели С.Г.Ж., Е.И. Е., М. И.Й.ова и И.А.Ю..
В показанията си пред съда, свидетел
С.Г.Ж., водим от ищеца, без родство със страните, твърди, че страните са разделени от 9-** месеца, като към момента ответницата има друго дете. Св. Ж. твърди, че С. многократно е напускала семейното жилище по свое желание за около месец, като детето през това време остава при баща си, баба си и дядо си и същите се грижели много- добре за С.. От показанията на св. Ж. се установява, че като съсед на ищеца не е чувала скандали и не знае да е сигнализирана полицията.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Ж., която не е заинтересована и нейните показания са последователни и логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетел Е.И. Е., водим от ищеца, без родство със страните, се установява, че от 9-** месеца страните не живеят заедно, като ответницата е заживяла на семейни начала с друг мъж, братовчед на ищеца, от което съжителство имат и дете. След раздялата между страните, детето С..живее при дядо си и баща си, като детето е добре гледано и обгрижвано. Свидетелят заявява, че след раздялата майката не е давала средства за детето и не знае майката да е търсила дъщеря си. Св. Е. също твърди, че ответницата често е ходела в нейното село К. за около месец, като е ходела сама, а детето е оставяла при ищеца и неговия баща. След раздялата свидетелят Е. заяви, че не знае ответницата да е ходила да вижда детето, същият не е чувал за скандали и не знае Ю. и неговите родители да са обиждали ответницата, за което да е сигнализирана полицията.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Е., който не е заинтересован и неговите показания са последователни и логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.
От показанията на свидетел М. И.Й.ова, водим от ответницата и нейна майка, също се установява, че ответницата многократно по два, три, четири месеца се е връщала в с. К., като никога не е ходила с детето. Св. Й.ова твърди, че ответницата е била препятствана да взима детето със себе си при тези посещения. Също така установява, че тя като баба няма изградена връзка с детето. Според свидетеля Й.ова, ответницата не дава друго на детето освен детските добавки.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля Й.ова в частта, в която твърди, че ответницата многократно се връщала в с. К. и стояла там по два, три, четири месеца без детето, както и в частта в която твърди, че ответницата не е давала средства за издръжка на детето С..от месец юни 2017 г., която макар и заинтересован свидетел по смисъла на чл. 172 от ГПК, посочените по-горе показания кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Й.ова в частта, в която се твърди, че ответницата е била препятствана да взима детето, предвид нейната заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, както и липсата на каквито и да било доказателства в тази насока.
Разпечатката съдържа 36 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2a8371d-f7ee-4ba4-af39-a153d0b3ec0d