Решение № 177 от 29.10.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер 177

28.10.2020 г.

Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Бургас

I въззивен наказателен състав

На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Захарин П. Захариев

Светлин И. Иванов

Детелина К. Димова

Жанета З. Кръстева

Елка Р. Добрикова (ОП-Бургас) като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно административно наказателно дело № 20202100600929 по описа за 2020 година

С решение № 230 от 31. 07. 2020г. по НАХД № 441- 2020г. районен съд Несебър е признал А. Н. А. от гр. С., ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 30.05.2019 г. в гр.

Несебър, обл. Бургас, в жилище, находящо се в ж.к. *** №***, ет. ***, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удари с ръце и ритане с крак по лицето и тялото, причинил на С.М.А., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания и отоци по лицето, крайниците и десен хълбок, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 3500 лева. Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 от НПК А. Н. А. да заплати по сметка на ОД на МВР Бургас сумата общо в размер на 170,06 лв. /сто и седемдесет лева и шест стотинки/, представляващи направени по делото разноски в хода на досъдебното производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал поде. А., който в срок го обжалва чрез своя процесуален представител адв. Николов от АК- Бургас по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд- Бургас със съображения, че то е необосновано и незаконосъобразно, а наложеното наказание е несправедливо. Моли то да бъде отменено. Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, не се явява, но чрез своя процесуален представител адв. Николова от АК- Бургас поддържа жалбата. Конкретизира, че желае единствено размера на наложеното наказание да бъде намален до минималния такъв, а именно 1000 лева. Сочи ново писмено доказателство- договор за наем.

Представителят на Окръжна прокуратура- Бургас намира, че атакуваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. В този смисъл предлага то да бъде потвърдено, 1 включително и в частта на размера на наложената глоба. Не сочи доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвокупност. в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК и независимо от основанията, посочени от страните, Окръжният съд приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е положил всички необходими и достатъчни усилия за изясняване обстоятелствата по делото, въз основа на което е направил обосновани изводи относно фактическата обстановка. След като е провел съдебно следствие по реда на чл. 375 и сл. от НПК, в отсъствие на подсъдимия, той е приел за безспорно, че поде. А.А. и пострадалата С.А. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в сила Решение № 133 от 09.07.2019 г. на Районен съд - гр. Несебър постановено по гр.д. № 281/2019 г. по описа на съда /л.98-98 вкл. по ДП/. По време на брака си, двамата живеели в апартамент, находящ се в гр. Несебър, ж.к. „***“, бл. ***, ет. ***, заедно със ***** им Е. А. А. /**г./ и З.А. А. /**г./ и *** им М.А.А. /**г./. След сключване на гражданския брак отношенията между съпрузите били добри, но от 2017 г. се влошили. А. често употребявал алкохол, в резултат на което ставал агресивен, като обиждал съпругата си и упражнявал физическо насилие над нея. От показанията на пострадалата по делото се установява, че през месец май 2018 г., преди ******, подсъдимият А. й нанесъл побой, при които удари същата получила множество кръвонасядания по ръцете. През месец февруари 2019 г. свид. М.А. /*** на обвиняемия и пострадалата/ споделила с приятелка на майка си - свид. М.Г., че през последните две години баща й упражнявал физическо насилие над майка й. Свид. Г. допълва, че често била виждала синини по ръцете на пострадалата. Около 20.05.2019 г. пострадалата А. се срещнала със своя приятелка - свид. С. Х., с която споделила, че съпругът й всеки ден я бие и обижда.

На 29.05.2019 г., пострадалата А., била заедно със ***** си Е.А.А. и З.А. А. в апартамента им в гр. Несебър. След вечеря ***** й отишли в стаята си, а А. останала в хола и гледала телевизия. Поде. А. позвънил по телефона на А. като й казал, че няма да се прибира, защото е много ядосан. А. си легнала. Около 01:30 часа на 30.05.2019 г. се позвънило па вратата, А. се събудила и отключила. С отварянето на вратата, подсъдимият започнал да обижда пострадалата А., като я нарекъл „курва“, „боклук“. Двамата се сборичкали и А. започнал да нанася удари по лицето на съпругата си. От изпитаната болка.

А. се свлякла на земята, при което А. продължил да нанася удари с крака по цялото й тяло.

Дошли ***** им Е.А.А. и З.А. А.и казали на баща си да спре. Пострадалата А. позвънила от личния си телефон па телефон 112. Пристигайки в дома на пострадалата А. полицейските служители не установили поде. А., тъй като същият избягал. Половин час, след като си тръгнали полицаите, той се прибрал в жилището и отново нанесъл няколко удара с ръка по лицето на постр. А., след което пак излязъл. А. отново подала сигнал на телефон 112. Малко по-късно, поде. А. за трети път се прибрал в семейното им жилище, хванал съпругата си за косата, издърпял я до стълбищната площадка и я оставил там боса. След това изхвърлил част от дрехите й през терасата.

Първоинстанционният съд е приел така установената фактическа обстановка след съобразяване с надлежно приетите показания на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и изготвените съдебно- медицинска и фоноскопна експертизи.

Изтъкнал е и обстоятелството, че подсъдимият е отказал да дава обяснения, което е негово право на защита. Настоящата инстанция напълно споделя така установената фактическа 2 обстановка.

Въз основа на нея, съдът е направил обоснован извод относно правната квалификация на деянието, като е приел, че извършеното от обвиняемия А. деяние, осъществява състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл. 130, ал. 1 от НК, изразяващо се в употреба на сила, чрез нанасяне на удари с ръце и ритане с крак по лицето и тялото на пострадалата А., с което причинил на същата кръвонасядания и отоци по лицето, крайниците и десен хълбок, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Деянието е извършено в условията на домашно насилие - на жена, с която обвиняемият е имал сключен граждански брак и инкриминираното деяние е предшествано от множество актове на упражнено физическо и психическо насилие спрямо пострадалата, като от субективна страна то е извършено виновно при форма на вината „пряк умисъл”по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.

При определяне на наказанието съдът се е съобразил, както с целите на закона по смисъла на чл. 36 НК, така и с императичните критерии на чл. 54 НК. Взел е предвид, че поде.А. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти от Наказателния кодекс, както и, че за извършеното от него престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При това съдът е намерил, че в случая са налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, като за извършеното от него деяние следва да му бъде наложено административно наказание глоба. Във връзка с размера на глобата, съдът подробно е обсъдил законовите и рамки по чл. 78а ал. 1 НК, а и степента на обществена опасност на извършеното престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание - до три години лишаване от свобода и разновидността на формата на вината - „пряк умисъл“.

Съобразил е като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство многократно нанасяните на пострадалата А. побоища през последните три години от брака им, а и проявената престъпна упоритост от страна на А. - неколкократно нанасяне на удари в областта на лицето и тялото на пострадалата при трикратното му връщане в семейното жилище за времето от 01.30 до 02.30 часа на 30.05.2020 г. и интензитета на извършване па инкриминираното деяние - хващане на пострадалата за косата и издърпването й до стълбищната площадка на блока. При това и обстоятелството, че деянието е извършено в присъствието на ***** на подсъдимия.

Първостепенният съд е обсъдил при постановяване на решението си и представените от защитата на подсъдимия писмени доказателства- за липса на трудова ангажираност А. и наличието на кредитни задължения на същия, но е посочил, че те не обосновават налагане на наказание в предвидения от закона минимум, за каквото пледира защитника му. По делото не са били ангажирани доказателства за обективни препятствия той да работи, за да погасява предоставения му през 2017 г. потребителски кредит. Ето защо районният съд правилно и справедливо е решил, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лева, какъвто размер напълно съответства на степента на обществена опасност на престъплението като деяние, степента на обществена опасност на обвиняемия, като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл. 36 от НК.

Пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия по същество не оспорва фактическите и правни констатации на районния съд. Подчертава обстоятелството, че А. напълно съзнава тежестта на извършеното от него и се разкайва, както и че е бил в тежка психична криза, когато го е извършил. Уточнява, че и пред Окръжния съд той не се явява лично, тъй като няма средства за път, но пък заявява, че той организира живота си сам и подкрепя семейството си. Защитникът не уточнява по какъв точно начин той подкрепя 3 семейството си, още повече, че са му били наложени ограничителни мерки по съдебен ред, които той по никакъв начин не е нарушавал. Отделно от това, от представяния пред настоящата инстанция договор за наем е видно. че А. е наел жилище в гр. С., за което плаща немалък месечен наем.

При цялостната проверка на атакуваното решение, въззивната инстанция не намери наличия и на други основания, обосноващи извод за допуснати отстраними процесуални нарушения, поради което атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 230 от 31. 07. 2020г. по НАХД № 441- 2020г. на Районен съд- Несебър.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4