Решение № 2557 от 31.12.2019, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 3052/2019
- Вид
- Решение № 2557
- Подписан
- 31.12.2019
- В сила
- 25.06.2020
- Състав
- МАРИЯ СИМЕОНОВА ГАНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.1 , т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 186 , ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 187, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш
Е Н И
Е
№…………/31.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав :
Административен съдия : Мария Ганева , като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3052/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „///“
ООД , ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна , ***, представлявано от управителя В.Г. , срещу заповед № 406-ФК/24.10.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ –магазин за плодове и зеленчуци в гр. Варна , ***за срок от 5 дни .
Подателят на жалбата отправя искане за отмяна на наложената мярка с присъждане на съдебно-деловодни разноски поради материална незаконосъобразност и неспазена цел на закона , липса на мотиви относно продължителността на ПАМ . Определянето на срок на мярката от 5 дни се счита за нарушение на принципа за съразмерност, защото ще доведе до значителни вреди за търговеца, който въпреки запечатването на обекта следва да заплати трудовите възнаграждения на своите работници. Освен това ще последва отлив на клиенти и негативно въздействие върху имиджа на дружеството-жалбоподател. Намаляването на приходи ще рефлектира върху възможността на търговеца да погаси своите публични задължения, да се разплаща с доставчици и наемодатели.
В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован , не се представлява.
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , редовно призован, се представлява от юриск. Д Ф , която поддържа подаден писмен отговор на жалбата с изложени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение .
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е процесуално допустима . Същата изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно правото му на упражняване на търговска дейност . В този контекст е налице правен интерес от провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на оспорващото лице на 30.10.2019 г. / л. 8/ и на 06.11.2019 г. е подадена жалба до териториално компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за неоснователна предвид следните съображения :
Видно от приложен към адм. преписка констативен протокол , съставен на 23.10.2019 г. от инспектори по приходите при ГД“ Фискален контрол“ на
НАП , на същата дата е извършена контролна покупка от търговски обект- магазин за плодове и зеленчуци в гр. Варна , ***стопанисван от жалбоподателя. Закупени са 5 банана на стойност 2.20 лв. като сумата е платена в брой, но не е бил издаден фискален касов бон от ЕКАФП или от ръчен кочан. Касовата наличност е била 80.52 лв., а фактическата парична наличност в касата е била 443.57 лв. т.е. била е установена разлика от 363.45 лв.
Същите фактически данни са описани и в акт за установяване на адм. нарушение №F520235 /30.10.2019 г. На 20.11.2019 г. е издадено НП за извършено адм. нарушение по чл. 185, ал.2 от ЗДДС във вр. с чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
На 24.10.2019 г. е постановена оспорената заповед от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. Като фактическо основание за издаване на заповедта са посочени данните от констативния протокол , съвпадащи с данните от АУАН. Като мотиви относно продължителността на постановената мярка се сочат характера на извършеното нарушение и неговите последици, вида и местоположението на търговския обект с голям поток от клиенти , реалната парична наличност в касата на обекта от 443.97 лв., непогасените публични задължения на търговеца от 106.12 лв. към 24.10.2019 г. Срокът на мярката допълнително се обосновава и с необходимостта от предотвратяване на възможност за извършване на нови нарушения и защита на обществения интерес. Твърди се необходимост от време за осъществяване на промяна в организацията на работа в търговския обект с цел правилно отразяване на търговския оборот и спазване на отчетността.
Със заповед ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС .
Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:
С атакувания индивидуален адм. акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект , нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед № ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярка на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение
, с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .
Лишено от основание е оплакването на жалбоподателя за липса на мотиви на заповедта относно срока на ПАМ. На втора страница от съдържанието на заповедта има изложение , наименувано „
Мотиви относно продължителността на срока“. В обстоятелствената част на заповедта се обективира позоваване на адм. орган на конкретни фактически обстоятелства – местонахождение на търговския обект, установени други нарушения на данъчното законодателство , конкретно посочен размер на дължими публични задължения на търговеца към 24.10.2019 г. Дали тези мотиви обосновават определената от органа продължителността на адм. мярка е въпрос , който касае материалната законосъобразност на заповедта , а не формата на адм. акт . В тази контекст съдът счита, че са спазени изискванията за формата на адм. акт.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила . Спазено е предписанието на чл.
35 от АПК. Административният акт е издаден след изследване на относимите за случая факти и обстоятелства.
При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:
1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба; б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност; в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Достоверността на описаните в констативният протокол за извършена проверка юридически факти не е опровергана от страна на жалбоподателя. Този протокол , който представлява официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила, която обвързва съда.
На следващо място , безспорен факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции: установителна / служи като доказателство за извършено нарушение: , обвинителна / обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи адм. наказание/ / виж Лазаров , К. Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази .
В контекста на гореизложеното е реализиран фактическият състав по упражняване от адм. орган на публичното право по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда- запечатване на търговски обект .
Противното на позицията на оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения , касаещи данъчното облагане.
Според принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от пет дни не дава нужната продължителност за провеждане на промени в организацията на търговската дейност, а и краткият срок на действие на мярката не съдейства за постигне задачите на ПАМ по предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици , каквато е целта на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на акта по см. на чл. 6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие на мярката от 5 дни не постига търсения възпиращ ефект.
Освен това в констативния протокол се съдържат данни не само за неиздаден фискален касов бон от ФУ или от ръчен кочан , но и разлика между документирана и реална касова наличност за деня в значителен размер за магазин за плодове и зеленчуци – 363.45 лв. , респективно налице са индиции за системна противоправна деятелност по нерегистриране на търговски продажби .
Съдът счита , че при законово въведена максимална продължителност на запечатване на търг. обект от 30 дни , определената такава в настоящия случай от пет дни спазва законовото правило за съразмерност . Конкретното правонарушение – нерегистриране на търговска продажба чрез касов бон , води до неотчитане на приходи , подлежащи на облагане с корпоративен данък. Това обстоятелство , анализирано в съвкупност с местонахождение на търговския обект , посещавано от голям брой клиенти , въпреки факта , че касае продажби само на плодове и зеленчуци, за което свидетелства реалния размер парична наличност в касата на магазина към момента на проверката , изключват съждение за ниска степен на обществена опасност на неправомерното поведение и предполагат извод за пропорционалност на срока на мярката.
Разпечатката съдържа 47 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2a73a0a-88b7-4041-85a0-67990dce9710