Решение № 129 от 13.05.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Перник, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500118 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на РРС № 516/28.01.2025 г., подадена от А. Г. К. от ***, с ЕГН:********** срещу решение № 10/09.01.2025 г., постановено по гр. дело № 999/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу Л. К. П. от ***, с ЕГН:********** иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, с които се засягат честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, причинени от действията на ответницата, изразяващи се в разлепването на жалба, подадена до кмета на община Радомир и съобщение във входа на бл. *** в ***, ж.к. „***“ и публикуването им в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „***“, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; както и жалбоподателката е осъдена да заплати на Л.

К. П. сумата в размер на 800 лева, представляваща направени разноски по делото.

Жалбоподателката счита решението за неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Излага съображения, че преценката на първоинстанционния съд на събраните по 1 делото доказателства бил неправилна и непълна, като при първоначално разделяне на дело с насрещно дело на две дела, не били приложени към дело 999/2024 г. описаните от съда доказателствени материали, изразяващи се в снимки, поради което и прави искане същите да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Излага и доводи за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, обосновавайки се, че в случая, в резултат на злоупотреба с правото на устно или писмено мнение ответницата умишлено накърнила доброто име на ищцата, честта й, обществената оценка за нея, с което й е причинила неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Л. К. П. чрез адвокат Р. Д. от САК е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката А. Г. К. чрез адвокат В.Ф. поддържа въззивната си жалба и моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

От своя страна, Л. К. П. чрез адвокат Р. Д. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателката, претендирано като разноски по делото. Представя писмена защита.

Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по искова молба на А. Г. К. срещу Л. К. П. (предявена като насрещна искова молба по гр. дело № 739/2024 г. по описа на Районен съд – Радомир), с която се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 5 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, с които се засягат честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, причинени от действията на ответницата, изразяващи се в разлепването на жалба, подадена до кмета на община Радомир и съобщение във входа на бл. *** в ***, ЖК „***“ и публикуването им в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „***“, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата били съседи и живеели в ***, ЖК „***“, бл. ***, като ответницата живеела на ет. ***, а ищцата на ет. ***. Апартаментът, който ги разделял на ет.***, бил празен и от години никой не живеел в него. Жилищата им били едно под друго, както и еднакви като разпределение. До 2021 г. двете били в добри съседски взаимоотношения. Ищцата помагала на ответницата в различни житейски 2 ситуации - била свидетел по делото, водено от нея за поставяне под пълно запрещение на нейния баща, пазарувала и оставяла храна пред вратата на жилището й, когато тя се разболяла тежко от Ковид - 19, съдействала за пускането на електричество в жилището й, за пломбиране на водомера и т. н.

През 2020 г. ответницата направила ремонт на жилището си, като извършила значителни преустройства в апартамента. След този ремонт, в банята на жилището на ищцата започнала да се появява влага по стените. Всеки път след баня се налагало ищцата да подсушава на ръка плочките в банята. Това ежедневно подсушаване през зимните месеци й причинявало болки в ръцете и гърба, а притеснението за това да не се образува влага в жилището нараствало, тъй като на фасадата на блока на апартамента на ищцата имало отвор и се виждала тръба, което породило у ищцата съмнения, че когато ответницата е ремонтирала апартамента си, е възможно да е преустроила и комина и по тази причина да не работи отдушникът в апартамента на ищцата. Във връзка със соченото преустройство ищцата подала жалба до кмета на община Радомир и поискала да се извърши проверка на място и ако има нарушения, да бъдат отстранени. По повод подадената жалба била извършена проверка на място и съставен констативен протокол.

Около Великденските празници през 2021 г. ответницата подала жалба в РУ - Радомир със съмнение, че ищцата й е заляла колата с жълта блажна боя, която впоследствие се измила с вода. Това действие на ответницата прекратило техните приятелски взаимоотношения и същите преустановили всякакви контакти.

През 2023 г. ответницата отново подала жалба в полицията с оплакване за хвърлена лютеница върху преградната врата на входното пространство на ет. ***. Подадените жалби се отразили негативно на здравословното състояние на ищцата, която изживяла силен емоционален стрес.

На 08.06.2024 г. на четири места във входа били залепени жалбата, подадена от ищцата до кмета на община Радомир (преснимано копие, съдържащо всички лични данни на ищцата) и съобщение, от съдържанието на което се установявало, че е изготвено от ответницата. Документите били залепени на табло пред входната врата на блока, във входа на вратата към мазетата и на вратата на асансьора на ***-ти и ***-ти етаж. Съобщението съдържало ирония и квалификации към ищцата и същата била наречена „самоназначилата се за шериф на блока“. Сочи, че тя е член на Контролния съвет на Етажната собственост в блока, била избрана от съседите и упражнявала отговорно правомощията си.

Същите документи - съобщението и жалбата, били публикувани на същата дата и в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „***“ от профила на ответницата, придружени с коментар над снимките: „Питам се дали и вие имате такива шерифи във вашите блокове?“.

Под този пост на ответницата, в отделен коментар тя обвинявала ищцата, че се опитва да спре процеса на саниране, което било невярно, тъй като тя самата участвала в подготовката на документите за санирането на блока.

Отделно от това, под поста имало множество иронични и обидни коментари от членове 3 на групата.

С тези си действия ответницата причинила на ищцата неимуществени вреди, които засягали лични нейни нематериални блага - честта, достойнството и доброто й име в обществото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, поради което моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

Твърди, че в периода от 2019 г. до 2020 г. ответницата направила основен ремонт в жилището си - апартамент № *** в ***, ЖК „***“.

Четири години по-късно и по неизвестни за нея причини ищцата депозирала до кмета на община Радомир молба с вх. № АБ-94-00-1017/08.04.2024 г., съдържаща оплакване за извършено от Л. П. незаконно строителство, като описала несъществуващи промени в жилището, включително събаряне на носещи стени, зазидване на коминно тяло и пр.

Поискала възстановяване на жилището в предишния му вид и налагане на най-тежки санкции, включително и при необходимост отнемане на нейното жилище.

Назначената от кмета на общината комисия, след щателна проверка на място, съставила констативен протокол № 1017-1/ЕС/05.06.2024 г., който изцяло опровергавал твърденията на ищцата, като в същия било отразено, че направените вътрешни промени не засягали носещи конструктивни елементи на сградата, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за тях не се изисква разрешение за строителство и същите не представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 224 ЗУТ. Преустройствата в апартамента й били подробно описани в протокола на комисията, назначена от кмета на общината, като било посочено, че те не представлявали заплаха за живущите в блока, нито имало нещо общо с влагата в апартамента на ищцата.

Оспорва твърденията на ищцата, че същата се грижила за ответницата при боледуването й от Ковид - 19, тъй като още през 2020 г. ответницата по свое желание прекъснала всякакви контакти с ищцата. Ищцата никога не била съдействала и за възобновяване на електричеството в жилището на ответницата.

Твърди и че на 03.05.2021 г. ответницата била уведомена от живущата в блока М. Р., че предният капак на личния й автомобил бил изцапан с жълта боя. След като подала сигнал до РУ - Радомир, отзовалите се служители я попитали дали е имала спречквания с някои от живущите в блока. Тя заявила, че от лятото на предходната 2020 г., откакто автомобилът бил докаран от Италия, тя винаги паркирала колата на този паркинг. Единственият човек, с когото имала пререкания, била ищцата, като споделила с полицаите за тяхното спречкване, но в сведението, което дала в полицията, не е заявявала, че извършител на този вандалски акт е именно ищцата.

Също така твърди, че на 17.12.2021 г. получила заплашително съобщение от ищцата на мобилното приложение „Вайбър“, в което тя я обвинявала, че от външното тяло на климатика се стичала вода по фасадата на нейния апартамент и за това щяла да подаде 4 жалба до прокуратурата и да я съди.

След като ответницата се уверила, че известно количество вода от външното тяло на климатика достига до фасадата на апартамента на ищцата, извикала майстори, които отстранили проблема. Когато през 2023 г. отново бил извършен повторен вандалски акт, при който общата врата с ап. *** била залята с доматен сос, ответницата и нейната съседка написали жалби, в които изразили съмнение, че е възможно извършителят да е ищцата.

По отношение на твърденията в исковата молба за разлепване на съобщения във входа на блока, сочи, че същото било направено, след като ищцата скъсала съобщението от специалното табло за съобщения във входа. Целта била то да бъде прочетено от повече съседи. В разлепените копия от молбата на ищцата не се съдържали лични данни, а именно единен граждански номер и данни за документа за самоличност. Трите имена, адресът и телефонният номер на едно лице не били лични данни и в този смисъл нямало извършено противоправно деяние от страна на ответницата.

Не било вярно и твърдението, че ищцата била член на Контролния съвет на Етажната собственост. Въпреки това, същата си позволила да използва записите от камерите на Етажната собственост за нейни лични цели, за което била сезирана Комисията за защита на личните данни. Отделно от това, по инициатива на ищцата била поставена голяма пощенска кутия от външната страна на входната блиндирана врата на блока, за която само тя имала ключ.