Определение № 1323 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1323 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501074 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1 и сл. от ГПК.

С протоколно определение № 3082/20.03.2024 г., постановено по гр.д.

№ 9029/2023 г., Пловдивският районен съд, I гр.с., е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, като е приел, че в отдел „Икономическа полиция“ – Пловдив е образувано ДП № 455/2022 г., по което е привлечено като обвиняем лицето Р.И.К. за престъпление по чл. 212а, ал.1 /неправилно посочено в определението като престъпление по чл. 220, ал.1/ вр.чл. 20, ал.2 вр.чл.26, ал.1 от НК за това, че обвиняемата е изтеглила процесния онлайн кредит от ищцовата банка /неправилно посочена в определението като ответниковата банка/ по договор за потребителски кредит № C-BG-C-22001857, поради което ПдРС е счел, че има данни за престъпни обстоятелства с приюдициално значение за правния спор, разглеждан в гражданското производство, налагащо спирането на последното. От приложеното по делото писмо от Районна прокуратура – Пловдив се установява, че ДП № 455/2022 г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ – Пловдив, преписка № 11218/2022 г. на РП – Пловдив, е образувано и водено за престъпление по чл. 212а, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК. В качеството на обвиняем по делото е привлечена Р.И.К. с ЕГН ********** за това, че е въвела в заблуждение И. В. П. с ЕГН ********** и използвайки нейни лични данни (снимка на лична карта, снимка на лицето), представяйки се за И. П., е изтеглила четири онлайн кредита, един от които в размер на 4760 лв. по договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001857 с Бигбанк АС.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК против така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца – „Бигбанк АС“, Република Естония, чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ, ЕИК 206302580, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, бул. „България“ № 88, чрез пълномощника адв. М. Д.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, тъй като липсва идентитет между предмета на делото и предмета на образуваното досъдебно производство, като досъдебното производство не е преюдициално за гражданския спор. Твърди, че не са налице двете 1 предпоставки за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, а именно: 1) да са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор и 2) да не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Моли определението за спиране на делото да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 ГПК ответницата И. В. П. е оспорила частната жалба.

Твърди, че изискванията на закона за спиране производството по делото са налице. В хода на преюдициалното наказателно производство следва да бъде установено дали електронният документ (договорът за кредит) е създаден от обвиняемата К., т.е. от лице, на което не е предоставен достъп до начина на идентифициране. Сочи, че обв. К. е извършила идентифицирането и останалите действия по сключване на договора и получаването на сумата по кредита чрез измама. Твърди, че установяването на тези престъпни обстоятелства са от значение за спора по заведеното срещу нея гражданско дело и моли определението за спиране да бъде потвърдено.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения по чл.

275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК съдът спира производството по делото, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Съгласно установената константна практика на ВКС, производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза - в хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства - в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т.

5 ГПК (в този смисъл са Решение № 116/15.05.2013 г. по гр.д. № 745/2012 г. на ВКС, IV г. о., постановено в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК, Определение № 566/19.09.2013 г. по ч.гр.д. 5301/2013 г. на ВКС, IV г. о.;

Определение № 782/29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7165/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др., постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Бигбанк АС“, Република Естония, чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ, ЕИК 206302580, против И. В. П., ЕГН **********, за установяване на вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001857 от 22.06.2022г., сключен между страните по електронен път, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК с № 369/20.01.2023 г. и изпълнителен лист по ч.г.д.№ 317/2023 г. по описа на ПдРС, V бр.с.

Обжалваното определение, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, е постановено в открито съдебно заседание с 2 участието на страните. Съдът е приел, че с оглед твърдението на ответника за унищожаемост на договора за кредит, предмет на предявените от ищеца искове, както и постъпилото писмо от РП - Пловдив, от което се установява, че в отдел „Икономическа полиция“ - Пловдив се води разследване срещу лицето Р.И.К. за това, че е изтеглила онлайн кредит № CL-BGC-22001857 от 22.06.2022г. от „Бигбанк АС“ на името на ответника И. В. П., са налице данни за извършени престъпни обстоятелства, които са от значение за изхода на гражданския спор.

Настоящият състав на съда не споделя тези изводи. Неправилно първоинстанционният съд в противоречие с установената задължителна съдебна практика е приел, че образуваното досъдебно производство е основание за спиране на производството по гражданското дело по чл. 229, ал.

1, т. 5 ГПК. За приложението на визираната хипотеза е нужно съдът сам да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното разрешаване на правния спор, както и че е невъзможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства“ по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК - такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът /Определение № 634 от 17.11.2015 г. по ч.гр.д. № 5418/2015 г. на ВКС, III г.о., докладчик съдията Светла Д.а/. Това е така, защото наличието на престъпни обстоятелства не е разкрито за първи път при разглеждането на гр.д. № 9029/2023 г. по описа на ПдРС, т.е. в хода на съвместно извършваните от съда и страните процесуални действия, подготвящи крайния съдебен акт.

Освен това необходимостта от спиране на производството на обсъжданото основание е продиктувана от принципната невъзможност престъпни обстоятелства да се установяват от гражданския съд. Ето защо и от спирането по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК има смисъл тогава, когато присъдата ще е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК, както и ако съответният инкримиран факт не може да бъде установен по реда на гражданския процес.

Разглежданият казус обаче е различен. За правилното решаване на първоинстанционното дело не е необходима присъда, чрез която да се установи наличието или липсата на престъплението компютърна измама.

Предмет на спора не са гражданските последици от престъпно деяние, каквото е изискването на чл. 300 ГПК. Спорният предмет касае съществуването на вземания в полза на ищеца по процесния договор за потребителски кредит и неговото изясняване предполага отговор на наведеното от ответника възражение за унищожаемост на договора за кредит поради измама. Това възражение може да бъде разгледано в рамките на гражданския спор.

По така изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Бигбанк АС“, Република Естония, чрез „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ против И. В. П. искове за установяване съществуването на парични вземания, предмет на издадената в производството по ч.гр.д. № 317/2023 г. на Районен съд – Пловдив заповед за 3 изпълнение по чл. 417 ГПК.

Направените в настоящото производство разноски от частния жалбоподател следва да бъдат претендирани пред първоинстанционния съд, който ще се произнесе по тях съобразно крайния изход на спора.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 3082/20.03.2024 г., постановено по гр.д. № 9029/2023 г. на Пловдивски районен съд, I гр.с., с което на основание чл. 229, ал.1, т.5 ГПК е спряно производството по делото, като незаконосъобразно.

ВРЪЩА делото на Пловдивски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4