Решение № 937 от 21.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 937 гр. Бургас, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20242120203916 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П. Х. М., ЕГН: **********, чрез адв. З. М. от АК-Бургас, против наказателно постановление № 22-0001821/ 28.08.2024г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС, вр. с т.

11.6, изр. 1 от учебна документация за кат. В, на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева.

С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. М., която излага доводи за незаконосъобразност на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на НП, то е връчено на жалбоподателя на 11.09.2024г., а жалбата е входирана на 18.09.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Била извършена комплексна проверка на 02.07.2024 г. на учебен център "*" ООД с ЕИК:

*, притежаващ разрешение №3930, за периода от 01.07.2023 г. до 31.03.2024 г.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 339409/05.07.2024 г., в който буквално било записано: „М. в качеството си на ръководител на учебната дейност не е спазил изискванията на учебната документация за обучение, като кандидата * с ЕГН: ********** от категория "В" не е преминал необходимото практическо обучение от задължителните 31 учебни часа 1 съгласно модул В/ПО - Практическо обучение "Управление на МПС" от Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", утвърден от МОН, като му са проведени 19 учебни часа, видно от учебен картон № 4203648/04.09.2023 г., нарушението е извършено на 12.12.2023 г. в учебен център "*“.

Административнонаказващият орган е приел констатациите в акта за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, в което изцяло възпроизвел съдържанието на АУАН, като е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, като са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съдът обаче намира, че са допуснати процесуални нарушения при изготвянето на АУАН и НП по чл. 42, т. 4, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, изразяващи се в непълнота на описанието на нарушението, което се твърди да е извършено.

Твърди се нарушението да се изразява в това, че кандидатът * с ЕГН: ********** не е преминал необходимото практическо обучение от задължителните 31 учебни часа, както и че това нарушение е извършено на 12.12.2023 г. От цитирания в НП учебен картон № 4203648/04.09.2023 г. става ясно, че на 12.12.2023 г. е отразено преминаването на 19-и учебен час.

Видно е, че обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС е процес, който продължава във времето, като поначало дори има ограничение в броя практически часове, които може да се провеждат дневно. Очевдино, за да се приеме, че кандидатите са преминали обучението си, е необходимо да са преминали 31 практически часа обучение.

Както в АУАН, така и в НП обаче, не се съдържат никакви твърдения дали посоченият кандидат * към 12.12.2023 г. е бил допуснат до изпит, дали някъде е отразено от жалбоподателя, че обучението му е приключило и т.н. Иначе казано, липсват твърдения, от които да става ясно защо към 12.12.2023 г. кандидатът е следвало да е бил преминал 31 учебни часа. Едва в съдебно заседание актосъставителя заяви, че кандидатът се бил явил на изпит. Това твърдение обаче не може да санира пропуска в АУАН и НП, тъй като на практика в тях липсва посочване на съществени обстоятелство, което да позволи на наказаното лице да организира защитата си. В случая е налице празнота в обжалвания акт, която безспорно ограничава правото на защита на жалбоодателя, като най-малкото и за съда остава неизяснен предметът на доказване. Поради това и обжалваното постановление се явява издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

Дори и да се приеме, че горепосочената празнота не представлява процесуално нарушение, то тогава постановлението се явява материално незаконосъобразно, тъй като всъщност описаните факти не съставляват нарушението, което се твърди да е извършено.

Всъщност, в постановлението е посочено, че към 12.12.2023 г. кандидат е преминал 19 учебни часа. Очевидно е, че след като е преминал 19 часа, не е преминал изискуемите 31 часа, но остава недоказано обстоятелството защо е трябвало към тази дата да бъдат преминати всички часове, а не се касае просто за констатация на АНО относно даден момент от периода на обучение.

2

В обобщение, обжалваното постановление следва да бъде отменено изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 26), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно закона, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Като взе предвид обстоятелството, че процесуалният представител е изготвил жалбата, инициирала производството, явил се е в съдебно заседание, както и размера на санкцията, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в поискания размер. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.

Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0001821/ 28.08.2024г., издадено от Началник ОО“АА“ гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на МТС, вр. с т. 11.6, изр. 1 от учебна документация за кат. В, на основание чл.178б, ал.5, т.1 от ЗДвП, на П. Х. М., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на П. Х.

М., ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдБургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3