Решение № 456 от 04.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20221100901129 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода м.01.2022 г. – м.05.2022 г. в размер на 93879,84 лв. и разноски за ползване на нает имот по сключен между страните договор за наем от 15.07.2021 г., разходи в размер на 25869,60 лв. за охрана за периода октомври 2021 г. – 02.02022г ., включително, разходи в размер на 480 лв. за абонаментна поддръжка на противопожарна и пожароизвестителна инсталация в наетия имот за периода м.10 и м.11.2021 г., разходи в размер на 2679 лв. за поддръжка на зелените площи на наетия имот за м.10. и 11.2021 г., разходи в размер на 57447,47 лв. за ползвана електроенергия в наетия имот за периода мл.10.2021 г. – м.05.2022г., включително. Претендират се законната лихва върху наемната цена и обезщетенията за ползване и разноските по делото.

Твърденията на ищеца са, че между страните е сключен на 15.07.2020 г. договор за наем на недвижим имот с производствено предназначение, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия, с идентификатор ***, по силата на който ищецът предоставил на ответника ползването на имота на 05.08.2021 г., срещу задължение на ответника да заплаща месечна наемна цена в размер на 9600 евро с ДДС, както и разноските по за ползването на имота. Ответникът не изпълнявал задълженията си по договора, като първоначално плаща със забава, а след това преустановил плащанията, поради което и ищецът развалил договора за наем, считано от 10.06.2022 г.

Претендират се неплатените месечни наеми, както и разноските за електроенергия, поддръжка на противопожарна инсталация, услуги по охрана и поддържане на общите зелени площи.

Ответникът не е депозирал отговор. С писмените бележки по делото не 1 оспорва сключването на договора за наем, получаване на фактическата власт върху имота, както и обстоятелството, че не е платил исковите суми, но сочи, че сам ищецът е наемател на имота, не е имал право да то преотдава под наем без съгласието собственият си наемодател, което не е осигурил, поради което счита да е налице висяща недействителност на договора за наем. В условията на евентуалност счита, че неплащането на наемната цена, което признава, е правомерно, тъй като има характера на възражение за неизпълнен договор.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на наем договор с твърдяното съдържание, изпълнението на задълженията си да предаде имота на наемателя, размера на разноските за ползване, както и че е заплатил същите разноски.

По делото са представени писмени доказателства, които установяват сключването на договора за наем с твърдяното от ищеца съдържание относно размера на наемната цена от 9600 евро месечно с ДДС, както предаването на наетия имот от ищеца на ответника, които факти се признават и от ответника в защитата по същество.

От заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че разноските за ползването на наетия имот , които ищецът претендира за охрана, поддръжка на инсталации и зелени площи и електроенергия, съответстват на размера на разноските, които ищецът сам е платил на съответните доставчици на услуги, като впоследствие е префактурирал същите на ответника.

Ответникът от своя страна е осчетоводил и ползвал данъчен кредит по всички фактури за наемна цена и разноски за ползване, издадени от ищеца, с което е признал извънсъдебно, че освен наетия имот за процесния период е ползвал и услугите, които са предмет на исковете за разноски за ползването.

Следователно по делото се доказва, че за ответника са възникнали задълженията за заплащане на наемна цена и претендираните разноски за ползването на наетия имот.

Съдът не дължи обсъждане на възраженията на ответника, които не са заявени своевременно в хода на процеса, но за пълнота следва да се посочи, че липсата на съгласие за пренаемане на имота не влияе върху действителността на договора за пренаемане, сключен с ответника, противно на поддържаната от ответника теза. Касае се за задължение на наемателя по основание договор, чието неизпълнение не влияе върху валидността на отношението с ответника, а само върху отношенията на ищеца със собствения му наемодател.

Следва да се посочи и че възражението за неизпълнен договор, дори и да беше допустимо и надлежно заявено, не би могло да освободи ответника от задълженията му за заплащане на наемна цена и разноски за ползването, нито до отхвърляне на исковете, а само до едновременно осъждане на 2 страните за изпълнение на насрещните задължения, тъй като не се касае за правоизключващо, а за отлагателно възражение, а с оглед твърденията и на двете страни за развалянето на договора, то задължение за ищеца за осигуряване на съгласие за пренаемане, на каквато се позовава ответникът, няма как да съществува понастоящем.

По изложените съображения предявените искове следва да се уважат изцяло, като на ищеца се присъдят и направените по делото разноски в размер на 7917,48 лв. за държавна такса и депозит за експертиза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А.Т.м.т. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, № 4 да заплати на Е.Б. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ****, № 4 на основание чл.232, ал.2 ЗЗД по сключен между страните договор за наем от 15.07.2021 г. наемна цена за периода м.01.2022 г. – м.05.2022 г. в размер на 93879,84 лв. с включен ДДС, разноски за ползване на имота в общ размер на 86557,08 лв. с ДДС, от които разходи в размер на 25869,60 лв. за охрана за периода октомври 2021 г. – 02.02022г ., включително, разходи в размер на 480 лв. за абонаментна поддръжка на противопожарна и пожароизвестителна инсталация в наетия имот за периода м.10 и м.11.2021 г., разходи в размер на 2679 лв. за поддръжка на зелените площи на наетия имот за м.10. и 11.2021 г., разходи в размер на 57447,47 лв. за ползвана електроенергия в наетия имот за периода мл.10.2021 г. – м.05.2022г., включително, ведно със законната лихва върху дължимите суми, считано от 22.06.2022 г. до окончателното им заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 7917,48 лв. за държавна такса и депозит за експертиза.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3