Решение № 1204 от 02.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Русе, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И.ов при участието на секретаря Теодора Ив. П. като разгледа докладваното от Ивайло Д. И.ов Гражданско дело № 20224520105904 по описа за 2022 година

Ищецът С. Н. Д. твърди, че с влязло в сила решение № 555/27.03.2020г. по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС, Община Русе била осъдена да му заплати обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на претърпян от него инцидент на 04.12.2018г. в размер на 12 620.74 лева. В хода на производството се установило, че първоначалната операция, която му била извършена на 10.12.2018г. с поставяне на остеосинтезен материал, въпреки усилията на лекуващия екип, не дава нужния резултат и раменната му кост е започнала да некротизира, поради което се налага повторна операция, но вече за смяна на раменна става с изкуствена такава. На 06.07.2020г., три месеца след приключване на съдебното производство, постъпил отново в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД, където му била поставена окончателна диагноза „Асептична идиопатична остеонекроза, раменна област – ляв” и извършена операция по КП 221 „Оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник с много голям обем и сложност” за смяна на раменна става. С него била и сестра му д-р В. Д., която му помагала с уреждането на административните въпроси и била негова опора, тъй като се наложило повторно да преживее същия кошмар: престой в болница, операция, пълна анестезия и след това болезнено възстановяване. Изгубил всякаква надежда, че ще си върне предишния начин на живот и трябва да се примири с факта, че ще е инвалид до края на живота си. На 03.02.2022г. му било издадено Експертно решение под № 90210/24/03.02.2022г., с което му била определена 50% ТНР, с водещо заболяване „Наличие на ортопедични импланти на стави”. Към настоящия момент, макар и със сменена става, ръката му не функционира пълноценно, изпитвал постоянна болка, обемът от движения е силно ограничен, поради което и обслужването му на елементарно хигиенно-битово ниво е силно затруднено.

1

Влошаването на здравословното му състояние, макар и установено в предходното производство, не е взето предвид при определяне размера на обезщетението за причинените му имуществени и неимуществени вреди на основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД, тъй като операцията за смяна на става извършена на 06.07.2020г. е ново обстоятелство възникнало в пряка причинно-следствена връзка с претърпения от него инцидент на 04.12.2018г. настъпило след приключване на предходното съдебно производство. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, каквато е и последващата оргаонесъхраняваща операция за смяна на раменна става, поради което Община Русе носи пълна отговорност за причинените му нововъзникнали имуществени и неимуществени вреди вследствие на претърпения от ищеца инцидент на 04.12.2018г. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе да му заплати сумата от 3 553.69 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпил екцес, изразяващи се както следва:

24.00 лева – за автобусен билет с дата 08.07.2020г.; 400.00 лева – потребителска такса за престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД – гр.София; 2 640.00 лева – доплащане на медицинско изделие – раменна става от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД – гр.София; 95.00 лева – сет за ортопедична операция от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД – гр.София; 130.40 лева – две нощувки в хотел „Форум”; 144.18 лева – лекарства/11.07.2020г.; 23.94 лева – лекарства/13.07.2020г.;75.81 лева

– лекарства/13.07.2020г. и

20.36 лева

– лекарства/28.11.2020г., както и сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, частично предявени от общия размер 15 000.00 лева, вследствие на настъпил екцес, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.49 от ЗЗД.

Ответникът Община – гр.Русе, с адрес: гр.Русе, пл.”Свобода” № 6, представлявана от Кмета Пенчо Милков, оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че с изготвената по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС допълнителна съдебномедицинска експертиза е констатирано възникването на процесната асептична некроза на главата на раменната кост, поради което е била направена препоръка за отстраняване на имплантите и поставяне на изкуствена става /стр.5 от експертизата/. Видно от мотивите на съдебно решение № 555/27.03.2020г. /стр.6, ред 23-26/, посоченото от ищеца ново обстоятелство, а именно асептична идеопатична остеонекроза в раменната област довело до оперативна интервенция за замяна на имплантите с изкуствена става, за която е била направена препоръка, е било изяснено и съобразено при определяне на обезщетението по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС. Същевременно, в т.10 на ППВС № 4/1975г. се посочва, че след присъждането на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, пострадалият има основание да търси ново обезщетение, за влошаване на здравословното състояние, ако то се намира в причинна 2 връзка с увреждането и ако присъждането на първоначалното обезщетение, влошението не е било предвидено и съобразено. Предвид изложеното счита, че влошаването в състоянието на ищеца и необходимостта от оперативна интервенция за замяна на имплантите с изкуствена става са били изяснени и съобразени при присъждането на първоначалното обезщетение по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС, поради което ищеца няма основание да търси присъждането на ново обезщетение. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице екцес и искът е доказан по основание, го оспорва по размер. Съгласно съдебната практика на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективни съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства според ВС могат да бъдат: характера на увреждането, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатяване, загрозяване и др. ВС също така посочва, че от значение са и други обстоятелства, които съда следва да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществените вреди. Съгласно т.10 на ППВС № 4/1975г., при хипотезата на екцес, съдът при оценката на подлежащите на обезщетение вреди, следва да съобрази само тези от влошаването на здравословното състояние, а не от цялостното увреждане на здравето, като изключи от репарацията тези, които предхождат констатацията на екцеса. Счита, че в настоящия случай претенцията на ищеца в размер на 15 000.00 лева се явява прекомерна. Действително, в настоящия случай се касае за оперативна интервенция за премахване на метални импланти и замяна на същите с искуствена става. Същевременно обаче, следва да се отбележи, че видно от представената по делото медицинска документация, изхода от оперативната интервенция е положителен, като не са получени усложнения. Действително, при присъждането на първоначалното обезщетение по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС не са били изяснени и съобразени разходите свързани с препоръчаната операция за отстраняване на имплантите и поставяне на изкуствена става, но по настоящото дело не са представени доказателства, че медицинските изделия, за които по делото не са представени платежни документи, са във връзка с извършването на операцията. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло претенцията на ищеца, като неоснователна, поради липса на екцес. В условията на евентуалност, моли съда да оцени предявената претенция, като прекомерна.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.12.2018г. между 17.30 часа и 18.30 часа ищецът паркирал автомобила си на обществения паркинг до НАП, находящ се на ул.”Александровска” № 99. Времето било мразовито, имало скреж и лека снежна покривка, а под нея стар лед. Общественият паркинг не бил почистен, нямало следи от пясък или друг материал. Поради маневрирането на леките автомобили, които паркирали там, падналия предишните дни сняг и последвалите ниски температури, се били образували дълбоки коловози и ледени неравности. След като 3 слязъл от лекия автомобил и го заключил, ищецът тръгнал към намиращия се наблизо супермаркет „Лидл”, тъй като трябвало да напазарува и след това да се прибере. Бил обут и облечен подходящо за зимната обстановка. Не успял да направи повече от три крачки, когато внезапно се подхлъзнал и паднал. Изпитал силна, остра болка в областта на лявото рамо, като при падането си го ударил в голяма ледена бабуна. Заедно с него бил съсед, който му помогнал да се изправи, болката не спирала и това обстоятелство го накарало да се прибере направо вкъщи, без да ходи на пазар. Отказал на съседа си предложението му да го заведе до болницата. Предполагал, че само си е натъртил рамото си и то ще мине от само себе си за няколко дни. Когато се прибрал изпил един „Аулин”, за да притъпи болката, вечерял и си легнал. Цяла нощ не спал от непреятните усещания в рамото. Сутринта се стреснал, като видял в какво състояние е ръката му, цялото рамо било силно оттекло, посиняло и изпитвал невероятна болка, която дотолкова ограничавала движението на ръката, че обличането му отнело повече от час. След като успял да се облече отишъл при личния си лекар и неговата сестра, за да го прегледа. След като сестрата го видяла, тя го изпратила при специалист в УМБАЛ „Канев” АД. Приели го в болницата на 05.12.2018г. като му назначили серия от изследвания. Диагнозата била „Счупване и изкълчване на раменната става”, като според лекарите трябвало да се направи операция, която те не можели, тъй като била много сложна. Лечението му се състояло в примане на обезболяващи и наместване на рамото с местна анестезия. Сложили му ортеза и го изписали от отделението на 07.12.2018г. През цялото време изпитвал силни болки и неудобства.

Притеснявал се изключително много за състоянието на ръката си и неблагоприятна прогноза относно пълното възстановяване на движението на крайника. По професия бил таксиметров шофьор и се притеснявал за евентуалната невъзможност да упражнява професията си в бъдеще. Тези обстоятелства наложили да се свърже спешно с професор Асен Балтов от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ЕАД – гр.София, който насрочил операция за 11.12.2018г., но поради състоянието си не можел да пътува сам и помолил сестра си да го придружи. На 10.12.2018г. го приели с диагноза „Изкълчване на раменна става и счупване на горния край на раменната кост /хумерус/. Операцията, която му била извършена била тежка и сложна, наложило се слагането на имплант, който се налагало да носи до края на живота си.

Следоперативния период на възстановяване бил много болезнен и мъчителен за него. По препоръка на лекуващия лекар започнал физиотерапия, която въпреки, че подобрира състоянието му не довела до пълно възстановяване на функцията на крайника.

С влязло в сила решение № 555/27.03.2020г. по гр.дело № 5580/2019г. по описа на РРС, Община Русе била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на претърпяния от него инцидент на 04.12.2018г. в размер на 12 620.74 лева. Съдът приел, че паркингът, на който процесната злополука е настъпила, е общински път по смисъла на чл.3, ал.3 във вр.с чл.8, ал.3 от Закона за пътищата. Законодателят е възложил на общините изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища /чл.31 от ЗП/. Легалната дефиниция на понятието „поддържане на пътищата” е дадена в пар.1, т.14 от ДР на ЗП и представлява дейност по осигуряване необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през 4 цялата година, предпазване на пътищата от преждевременното износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. От обстоятелството, че пътната настилка на общинския паркинг на адрес ул.”Александровска” № 99 в гр.Русе, към момента на настъпване на процесния инцидент е била заледена, се налага извода, че Община Русе не е изпълнила законовото си задължение за поддръжка на общинската пътна мрежа.

Разпечатката съдържа 19 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f2a52bfb-a533-4a1d-a7c7-d61490d788d9