Определение № 8442 от 15.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8442 гр. София, 15.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20261100502608 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 577 ГПК

Образувано е по частна жалба подадена от С. Т. Ц. и Ц. В. Ц. срещу Определение на съдия по вписванията при СРС № 1553/23.12.2025 г. по заявление вх. № 118200/23.12.2025 г. в АВ- Служба по вписванията гр. София, с което е постановен отказ да се впише сделка с кмета на район „ Овча Купел“- Столична община, по която частните жалбоподатели са купувачи.

В частната жалба се твърди, че съдията по вписванията неправилно приел, че СО, район „ Овча Купел“ не притежава качеството юридическо лице и не може да бъде титуляр на вещни права, респ. такъв се явява Столична община, която има непогасени публични задължения, поради което и на основание чл.264,ал.1 и ал.4 от ДОПК е постановил отказ за вписване. Твърди се, че процесното определение е бланкетно, немотивирано и незаконосъобразно, тъй като всички публични задължения на СО били платени. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице срещу акт който подлежи на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С процесното определение съдията по вписванията е приел, че съобразно чл.14 от ЗМСМА правосубектност е призната само на общината, районът на общината не е приравнен на юридическо лице и не може да притежава вещни права. Приел е че с оглед на това непогасените данъчни задължения по водената за данъчни цели партида на района или на самата община следва да се считат за задължения на Столична община, поради което и на основание чл.264,ал.1 във вр. с ал.4 от ДОПК е постановил отказ за вписване.

От фактическа страна по делото се установяват следните обстоятелства:

Със заявление вх. № 118200/23.12.2025 г. С. Т. Ц. е поискала да бъде разпоредено вписването на договор за продажба на недвижим имот частна общинска собственост от 23.12.2025 г. по силата на който Столична Община- район „ Овча купел“, в качеството си на продавач е прехвърлило на С. Т. Ц. и Ц. В. Ц. недвижим имот, представляващ апартамент № 192, с идентификатор ***. Към заявлението са били приложени 4 броя преписи от договора за продажба, документ за платената държавна такса, данъчна оценка на имота и схема на имота.

В изпълнение на задълженията си по чл.264 от ДОПК, съдията по вписванията е разпоредил проверка за наличие или липса на публични задължения на прехвърлителя от която се е установило, че Район „ Овча Купел“ има непогасени задължения към държавата в размер на 39, 75 лева- вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

1

Установено е и че Столична община има непогасени задължения към държавата в размер на 39, 75 лева- вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

От правна страна съдът намира следното:

Съгласно т. 6. ТР № 7/2012 на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон.

Когато се представи акт за вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване: 1) ако актът не подлежи на вписване, 2) ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и Правилника за вписванията - официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите, 3) ако актът няма необходимото съдържание индивидуализация на страните и на имота (ако се отнася до конкретен имот), 4) ако не е представена скица-копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, 5) ако не е внесена необходимата такса за вписването (когато такава се дължи) и 6) ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК (освен при вписването и отбелязването на съдебно решение). На друго основание вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано – така изрично определение № 523 от 03.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3584/2017 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Съгласно чл.264,ал.1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. В чл.265,ал.1 от ДОПК е предвидено, че нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.

Съобразно актуалната практика на ВКС- определение № 100 от 13.01.2025 г. по ч. гр. д. № 4352/2024 г., ІІ г. о., Определение № 2584 от 21.05.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1445/2025 г., II г. о., ГК и др., която се споделя от настоящия състав и според която действащата редакция на чл. 264, ал. 1 ГПК задължава съдията по вписванията да извършва проверка по електронен път в НАП и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска при извършване на проверката по електронен път в НАП. Нормите са императивни и се прилагат без изключение.

След като прехвърлителя на вещното право- Столична община, към момента, в който е поискано вписване на договора за продажба, има непогасени публични задължения, разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК възпрепятства вписването на договора за продажба на недвижим имот. По изложените съображения съдът намира, че правилно съдията по 2 вписванията е отказал вписването на процесния акт, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1553 от 23.12.2025 г., постановено от съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е отказал да впише представения по заявление с вх. № 118200/23.12.2025 г. от С. Т. Ц., договор за покупко-продажба на недвижим имот частна общинска собственост peг. № РОК25-ДГ61-1, сключен между продавача Столична община, чрез кмета на район "Овча Купел", и купувачите С. Т. Ц. и Ц.

В. Ц..

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на частните жалбоподатели.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3