Решение № 992 от 10.05.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Бургас, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ В. КИСИМОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело № 20222120106722 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Трансойл 1” ЕООД, ЕИК: 102016043, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Северна промишлена зона, транспортна база „Трансойл”, представлявано от Управителя Х.Я., чрез адв. П. В., против „Екометал Холдинг” ЕООД, ЕИК:

203827530, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Ген.

Владимир Вазов” № 11, представлявано от Управителя Т.И.А., с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото дружество сумата от 15 600 лева с ДДС, представляваща стойността на извършени от „Трансойл 1“ ЕООД транспортни услуги, за които са издадени фактури, както следва: фактура № 000023160/30.06.2022 на стойност 7200 с ДДС, фактура № 000023161/30.06.2022 г. на стойност 2400 лева с ДДС, както и да заплати сумата от 6000 лева с ДДС, представляваща дължима неустойка заради престой на автомобилите по вина на ответника, за която сума е издадена фактура №000023162/30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците по издадените фактури, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените разноски по водене на делото.

В исковата молба се твърди, че през периода април - май, 2022 г, на основание изпратени от ответното дружество заявки – договори за транспорт, ищцовото дружество е извършило три броя транспортни услуги – превози на товари /техническа сярна киселина/.

1

Излагат се обстоятелства относно извършения транспорт като се сочи, че съгласно указанията на ответника, натоварването на стоката е било осъществявано на площадка на територията на „Лукойл-Нефтохим Бургас” и съответно е била разтоварена в „Асарел – Медет” АД – град Панагюрище и в град Провадия. Ищецът твърди, че поради престой на автомобилите по вина на ответника при осъществяване на два от превозите, последния дължи неустойка в размер на 6000 лева с ДДС, която била начислена с фактура №000023162/30.06.2022 г. Фактурите за процесните суми били изпратени на ответника на 12.07.2022 г., но въпреки отправените покани за плащане, сумите все още били дължими.

Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество, което в срока по чл. 131 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва предявените искове като недоказани, а претенцията за неустойка – като неоснователна. Не оспорва, че между страните има договорно правоотношение, но заявява, че претендираните суми не отговарят на извършените доставки, както и че в един от процесните договори няма посочена цена. Ответникът твърди, че е заплатил сумата от 10 000 лева, представляваща стойността на действително извършените услуги, което плащане било извършено в брой, на служител на ищеца, чиито данни не се сочат.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв. В., която поддържа исковата молба и претендира уважаване на предявените искове. Явява се и управителят на дружеството – Х.Я.. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, за които се представя списък.

В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адв. Ш., който оспорва исковата молба и претендира отхвърляне на предявените искове. Явява се и управителят на ответното дружество – Т.А..

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са представени фактури, в които са описани извършените транспортни услуги, както и други писмени доказателства – пътни листи, товарителници, кантарни бележки, счетоводни справки, както и разпечатки от водена между страните кореспонденция по електронен път.

В съдебно заседание управителят на ищцовото дружество е дал обяснения по реда на чл.176 от ГПК, в които заявява, че е имало разговори между него и управителя на ответното дружество, както и че ищцовото дружество е извършило услуга, за която, не му е заплатено. Сочи, че не е имало влошаване на отношенията между страните, поради неподписване на договор за ексклузивно транспортиране на сярна киселина от страна на 2 ответника, както и че не е имало уговорка, за заплащане на сумата от 10 000 лв. като крайна цена по превози за отработена сярна киселина, във връзка с плащането на всички суми по всички договори за превоз. Заявява, че има издадени фактури за извършените услуги и престоят от приблизително 20 дни, като за това са представени документи. Твърди, че не са плащани в брой 10 000 лв., обвити в бандеролна лента, всяка банкнота от по 100 лв. от страна на ответника към управителя на дружеството-ищец, както и че никога не е получавал пари в брой от страна на ответника, по каквито да е било правоотношения, не е прибирал никакви пари. Направено е изявление, че адвокатът на ответника е попитал управителя на дружеството-ищец дали е получавал в брой пари, а в същото време е представил РКО, в който като получател е посочен К.К., който е служител на ищеца.

Изготвена е и приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението, на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено. От страна на ищеца са издадени на ответника три броя фактури на обща стойност 15600 лв., както следва: фактура 23160/30.06.2022г., на стойност 7200 лв., с основание транспортна услуга; фактура 23161/30.06.2022г., на стойност 2400 лв., с основание транспортна услуга; фактура 23161/30.06.2022г., на стойност 6000 лв. с основание престой.

Посочено е, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но по тях не са отразени плащания от страна на ответника. По дебита на сметка 410 /клиенти/ партидата на ответника се води на отчет вземане в размер на 15600 лв., формирано от стойностите на изплатените три броя фактури, предмет на делото. Фактурите са включени в дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца за данъчен период м. юни 2022г., подадени в ТД на НАП със справка – декларация с вх.№02003656348/14.07.2022г. и участват в резултата по справка – декларация.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите К.С.К. и Я. С. В..

От показанията на свидетеля К. се установява, че същият работи в ищцовото дружество от две години, на длъжност ***, като се занимава и с организиране на транспортите във фирмата. Сочи, че ищецът извършва превози за ответното дружество с товар сярна киселина. Твърди, че са били извършени три превоза през миналата година, като свидетелят лично е товарил два от тях. Свидетелят посочва, че е изпратил празна бланка /заявкадоговор/, от ответната страна са попълнили данните и са върнали отново по имейл попълнена заявка, със сумата за транспорта, условията и времето за плащане. Твърди, че за процесните превози са били издадени фактури и съответно изпратени на имейла, като свидетелят лично ги е изпратил. Сочи за забавяне и престой, като от дружеството-ищец са чакали от ответното дружество да им бъде казано къде да разтоварят стоката. По заявка-договор е следвало това да бъде в Ямбол, но ответникът им казал, че там няма място, поради което имало престой 5-6-10 дни, за които е следвало да бъде заплатено от страна на ответното дружество, но това не е сторено.

3

Свидетелят заявява, че не знае кой е собственик на товара, комуникирал е по имейл и телефон с управителя на ответното дружество, когото е виждал веднъж в офиса, тъй като последният е дошъл да уговаря сключване на договори за бъдещи проекти. Свидетелят сочи, че не е виждал управителя на ответното дружество да предава пари в брой на управителя на ищцовото дружество, тъй като фирмата няма практика за плащане в брой, плащанията ставали само по банков път.

Свидетелят В. заявява, че не е бил на среща, в която управителя на ответното дружество да е предавал сума пари на представител на ишцовото дружество, в офиса на същото, както и че няма спомен да е виждал управителя на ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За да бъде уважен така предявеният иск, за заплащане на дължимите суми за извършени превози, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: валидни облигационни правоотношения, породени от заявки – договори за транспортни услуги; размера на уговореното между страните възнаграждение, както и изискуемостта на вземането за превозно възнаграждение. В случай, че страните са уговори плащането на възнаграждението да стане след извършването на превоза, в отклонение на диспозитивната норма на чл. 372, ал. 1 от ТЗ, то ищецът следва да докаже извършването на превоза. В тежест на ответника е да докаже и забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че между страните са налице валидни облигационни отношения породени от заявки-договори за транспортни услуги, както и обстоятелството, че в периода април-май 2022г. превозите са извършени.

Следва да се отбележи, че в отговора на исковата молба, ответникът изрично е посочил, че „между страните има договорна връзка и отношения, но претендираните суми по никакъв начин не отговарят на извършените доставки“ /л.57, втори абзац/, т.е. не се оспорва наличието на облигационно отношение между страните, нито изпълнение на задължението по него от страна на ищеца, а се оспорва размерът на дължимата сума, с твърдение, че същата е погасена, с плащане на сумата от 10000 лв., като крайна цена за всички превози.

Обстоятелствата относно договорните отношения между страните и действителното извършване на превозите са приети за безспорни и с определението на съда по чл.140 от ГПК от 11.12.2022г., срещу което страните не са възразили в съдебно заседание.

Размерът на задължението, както и неговата изискуемост се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението по извършената съдебно-икономическа експертиза. За заплащане на 4 извършените превози са издадени и приети като писмени доказателства по делото фактура № 000023160/30.06.2022 на стойност 7200 с ДДС и фактура № 000023161/30.06.2022 г. на стойност 2400 лева с ДДС, т.е. общият размер на превозното възнаграждение е 9600 лв. с ДДС, което е следвало да бъде заплатено от страна на ответника.

В тежест на ответното дружество е да установи въведените с отговора правопогасяващи възражения, а именно, че е погасил претендираните суми чрез плащане, извършено на кредитора или на овластено от него лице, каквото насрещно доказване в разглеждания случай не е проведено.

Твърденията на ответника, че е дал 10000 лв. в брой на представител на ищеца, като крайна сума, с плащането, на която се погасяват задълженията по всички договори между страните, не се установиха по делото.

Гореизложеното води до извод за основателност на предявения иск за сумата от 9600 лв., представляваща стойността на извършени от ищеца транспортни услуги, за което са издадени фактура № 000023160/30.06.2022 на стойност 7200 с ДДС и фактура № 000023161/30.06.2022 г. на стойност 2400 лева с ДДС, поради което същият следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, върху тази сума, считано от дата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

По отношение на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойката в размер на 6000 лева, ищецът следва да докаже наличието на валидна уговорка за неустоечното плащане, както и нейното съдържание, включително уговореният размер на неустойката; твърденият престой на автомобилите, както и неизпълнението на ответника, от което е възникнало вземането за неустойка.

В случая се претендира сумата от 6000 лв., представляваща неустойка за общо 25 дни престой на два автомобила, от които 19 дни за първия и 6 дни за втория, за която сума е издадена фактура №000023162/30.06.2022г. Според твърденията на ищеца в уточняваща молба, неустойката е начислена в размер на 200 лв. на ден, за дните от натоварването от Бургас до разтоварването в Панагюрище, като неустоечните клаузи са уговорени в т.1 и т.2 от заявкидоговори за транспорт.