Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 15.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14312/2025
Вид
Решение № 270
Подписан
15.01.2026
В сила
15.01.2026
Състав
Милена Богданова, Илиана Станкова, Весела Трайкова Живкова Офицерска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20251100514312 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба от длъжника В. Й. Я. по изп.дело № 202492104001465 на ЧСИ С.П. срещу постановление за налагане на глоба от 11.04.2025 г. в размер на 400,00 лева, на основание чл. 528, ал.5 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че в свое становище депозирано пред съдебния изпълнител на 14.02.2025 г., по реда на чл. 528, ал.2 ГПК, е посочил пред съдебния изпълнител наличието на пречки за изпълнение на задължението за предаване на дете по покана за доброволно изпълнение, получена на 12.02.2025 г. Твърди, че след тази дата не е била уведомяване, че следва да предаде детето Л.Ф.Г. на 24.02.2025 г. от 18,00 ч. Сочи, че на посочената дата и час на адреса по местоживеенето на длъжника и детето те са били вкъщи, но не е имало посещение от ЧСИ С.П. или лице от кантората му. Също така твърди, че изпълнителното действие не е било съобразено с определения режим за лични отношения, който бил от 10,00 ч. в понеделник, а не както се твърди да е насрочено изпълнителното действие за предаване – от 18,00 ч.

Ответникът по жалба – взискател в изпълнителното производство, Ф.Г. не депозира отговор по жалбата.

В мотиви си ЧСИ С.П. сочи, че часът на предаване на детето е определен съобразно учебния му график, тъй като то от 8,00 до 17,30 ч. е на училище.

Твърди, че длъжникът В. Й. Я. на 24.02.2025 г. е била помолена да предаде детето на баща му, но тя отказала с мотив, че то не желае да вижда баща си, което обстоятелство било потвърдено и от самото дете. В мотивите на частния съдебен изпълнител е посочено, че действията по налагане на глоба са в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за правата на детето, приета на 1

20.11.1989 г. резолюция 44/25г. от Общото събрание на ООН – чл.9, т. 3, касаещ правото на детето, отделено от единия или от двамата си родители, да подържа лични отношения и пряк контакт с тях редовно, освен ако това противоречи на висшите интереси на детето, като преценката им била във всеки конкретен случай. Посочено е, че продължаващата невъзможност на взискателя да бъде в контакт с детето си е последица от поведението и бездействието на длъжника, като за непредаването липсвали физически пречки.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и прецени представените доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт /чл. 435, ал. 2, т.1 ГПК/, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Изпълнително дело № 202492104001465 на ЧСИ С.П. е образувано по молба на Ф.Г. срещу длъжника В. Й. Я. за принудително изпълнение на изпълнителен лист от 25.05.2024 г., издаден по гр.д. № 26683/2019 г. по описа на СРС, 80-ти състав за принудително изпълнение на решение за определен режим на лични отношения с детето Л.Ф.Г..

До длъжника В. Й. Я. е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 36258/27.11.2024 г., връчена на 22.01.2025 г. чрез залепване на уведомление на основание чл.47, ал.5, вр. чл.47, ал.1 ГПК.

На 11.02.2025 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение с изх. № 3706/11.02.2025 г. до В. Й. Я., като същата е получена лично от длъжника на 12.02.2025 г. С поканата същата е поканена да изпълнява доброволно задължението си за предаване на детето всяка втори и четвърта седмица от месеца с преспиване, като бащата ще взима детето от дома на майката в 10,00 ч. в понеделник и ще го връща в дома на майката в 18,00 ч. неделя. В поканата на основание чл. 528, ал. 2 от ГПК е посочено, че в тридневен срок от връчването й длъжникът следва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. Готова ли е да предаде детето в определеното място и време; 2.

Какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3.

В кое място и време е готова да предаде детето. В поканата е посочено, че при неизпълнение в срок на горните задължения на длъжника ще бъде наложена глоба в размер до 400 лв. на основание чл. 528, ал. 3 от ГПК и ще бъде наредено принудително довеждане от органите на МВР.

На 14.02.2025 г. по изпълнителното дело е постъпило становище на длъжника с вх. № 06569/17.02.2025 г.. В същото Я. сочи, че счита, че от представения изпълнителен титул не се установява нейно задължение да осигурява предаване на дете, тъй като изпълнителният лист не удостоверява подлежащо на изпълнение задължение от нея в качеството й на длъжник спрямо взискателя, както и че изпълнителният лист не е издаден срещу длъжник с имена В. Й. Я., поради което е направено искане изпълнителното дело да бъде прекратено.

По искането за прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител се е произнесъл с постановление от 17.02.2025 г., с което е отказано прекратяване на производството. При служебна проверка в ЕИСС се установява, че с окончателно Решение № 181/12.01.2026 г. по в.ч.гп.д. № 14311/2025 г. жалбата срещу постановения отказ за прекратяване е 2 оставена без уважение. Ето защо настоящият съдебен състав няма да се спира на така основания.

На следващо място, длъжникът е посочил наличие на пречки по смисъла на чл.528, ал.2 ГПК - детето не желае да се чува и вижда със своя баща, тъй като взискателят Ф.Г. съзнателно провокирал ситуации, които са във вреда на здравето и интересите на детето, като посочва примери за това. На първо място е посочено, че бащата е гръцки гражданин и не говори български език, което му пречи да контактува с учителите на детето и да му помага в подготовката по нито един от предметите в училище. Тъй като режимът на личен контакт е през седмица с престой цяла седмица това много скоро довело до проблеми на детето в училище. Посочено е, че обстоятелството, че бащата често се разхожда гол и спи в едно легло с детето го притеснявали. Посочено е, че бащата отказва да съдейства за лечението на детето, което е с ТЕЛК, поради заболяване с хронично-рецидивиращ характер, като с поведението си е предотвратил заминаването му на лечение в чужбина. Посочен е случай, в който бащата принудително се опитал, със съдействието на друг човек, да изведе детето от училище, както и че завел дело срещу детето Л.Г. за връщане на платена сума за нуждите й в размер на 30870,00 лева.

По изброените причини длъжникът е заявил, че няма готовност да предаде детето, тъй като с основание то отказва контакт с баща си и като родител няма право да го принуждава да върши неща против волята му, нито да упражнява психическо, емоционално и вербално насилие над него.

На 24.02.2025 г. в 18,00 ч. е съставен протокол за предаване на дете, според който в 18,00 ч., с оглед времето, в което детето Л.Ф.Г. е на училище, е посетен адресът на майката в гр. София, ул. Доспат 6а, в 18,00 ч., където пред оградата съдебният изпълнител е посрещнат от бащата Ф.Г. и адв. Е., който превеждал, тъй като г-н Г. не говорел добре български език. Позвънели на звънеца на ап.1 и посредством домофонното устройство се провел разговор с длъжника В. Я., която казала, че детето не желае да се вижда с баща си, като същото било потвърдено и от самото дете.

С постановление за налагане на глоба от 11.04.2025г. на длъжника В. Й.

Я. е наложена глоба в размер на 400,00 лева. В мотивите на постановлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задължението си да предаде детето Л.Г. на 24.02.2025 г. в 18,00 ч., както и това по чл. 528, ал.2 ГПК като не е съобщил пречките за своевременното му изпълнение.

Предмет на принудително изпълнение е принудително осъществяване на задължението за предаване на дете за осъществяване на определени от съда лични отношения. Касае се за изпълнение на лично задължение за съдействие на родителя, упражняващ родителски права, чието принудително изпълнение се реализира посредством предвидения в закона изпълнителен способ по чл.

528, ал. 5 ГПК – налагане на глоба и принудително отнемане и предаване със съдействието на полицейските органи, кмета на община, район или кметство.

Целта на налагането на глоба е да се санкционира длъжника за неоказаното от него съдействие и същият да се мотивира за неговото изпълнение за в бъдеще.

Предвид естеството на изпълняваното задължение, в разпоредбата на чл. 528, ал. ГПК изрично е предвидено, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, длъжникът следва да посочи дали съществуват пречки за изпълнението му, готов ли е да предаде детето в определеното време и място и в кое време и място е готов.

3

В настоящия случай, съдебният изпълнител е пренебрегнал постъпилото от длъжника становище от 14.02.2025 г., вх. № 06569/17.02.2025 г. в частта, в която той е изброил множество причини, с оглед на които на този етап той не може да предаде детето. Посочените в становището обстоятелства съдържат информация за липса на желание у самото дете Л.Г. да има контакт с баща си по причини, поставящи под съмнение това дали той действа в найдобър интерес на детето.

В случая се касае до изпълнителни действия, осъществявани по отношение на личност под особена закрила – малолетно дете, спазването на чиито интереси в съвкупност следва да бъде осигурено при предпочитане пред непосредствената цел на изпълнение на съдебното решение по осъществяване на лични отношения на детото с родителят, на който не е предоставено упражняването на родителските права. Безспорно в интерес на детето е да поддържа контакт и с двамата си родители, но спецификата на принудителното изпълнение в настоящия случай предполага преди непосредственото предприемане на действия по налагане на глоба по реда на чл. 528, ал.5 ГПК да се съдейства за осъществяване на доброволно предаване на детето, при съобразяване на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакр. Д., както и в редица международни актове - Конвенция ООН за правата на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др. Правото на лични отношения между дете и родител е фундаментална част от правото на семеен живот, защитено в чл. 8 ЕКЗПЧОС, но осъществяването му не е абсолютно и не следва да се очаква да бъде изпълнено незабавно, като в конкретния случая трябва да се съдейства за вземане на мерки за изследване и отстраняване причините за нежелание у детето за контакт с неговия баща.

Предвид изложеното, с оглед конкретно посочените обстоятелства в становището на длъжника по чл. 528, ал.2 ГПК, съдебният изпълнител е следвало да предприеме необходимите действия по чл. 528, ал.4 ГПК и със съдействието на дирекция „Социално подпомагане“ да се съдейства по найподходящия, според интереса на детето, последователен подход.

По отношение на конкретното неизпълнение, за което е наложена процесната глоба – непредаване на детето на 24.02.2025 г. от 18,00 ч. следва да се посочи също така, че посоченият час на съставяне на протокола не съответства на този, посочен в получената от длъжника покана за доброволно изпълнение, според определения режим на лични отношения – 10,00 ч. Този час на предаване – 18,00 ч. не е посочен и от самия длъжник, поради което липсва основание за съблюдаването му като час на изпълнение на задължението, за което е наложена санкция.

Предвид изложеното пречката за предаване на детето не е у длъжника, налагането на глоба е незаконосъобразно и обжалваното постановление следва да бъде отменено.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Постановление от 11.04.2025 г. по изп.дело №

202492104001465 на ЧСИ С.П. за налагане на глоба на В. Й. Я. в размер на 400,00 лева, на основание чл. 528, ал.5 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5