Решение № 1316 от 29.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1316 гр. Варна, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100501961 по описа за 2024 година

Прои

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр. Варна срещу Решение № 2201/12.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 12148/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, XIX състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 3016/08.08.2024 г., с което e осъдено да заплати на И. П. П. сумата от 3192.68 лева, като частичен иск от претенция в общ размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения на П. л.а. марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139 КТ, изразяващи се в увреждане на декоративна решетка средна, броня предна, спойлер преден, капак преден, ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по десен фар, водач горен предна броня - център, греда между рогове, инсталация температурен датчик, централна решетка предна броня и А/С кондензатор, причинени в резултат от авария настъпила на 13.05.2023 г. на уличен водопровод, намиращ се в гр. Варна, ул. П.С., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 13.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

1

Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че първоинстанционния съд не се е произнесъл по възражението за съпричиняване. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендират се разноски.

Въззиваемият И. П. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който отправя искане решението на ВРС да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Третите лица – помагачи община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройство в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не депозират отговор по така подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание въззивникът „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр. Варна, въззиваемият П. и третото лице – помагач ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски. Третите лица – помагачи община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройство не изразяват становище по съществото на правния спор.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на И. П. П. против „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, гр. Варна с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 100 лева, като частичен иск от претенция в общ размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди на собствения на П. л.а. марка „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139 КТ, изразяващи се в увреждане на декоративна решетка средна, броня предна, спойлер преден, капак преден, ПВЦ водач под ляв фар, ПВЦ водач по десен фар, водач горен предна броня - център, греда между рогове, инсталация температурен датчик, централна решетка предна броня и А/С кондензатор, причинени в резултат от авария настъпила на 13.05.2023 г. на уличен водопровод, намиращ се в гр.

2

Варна, ул. П.С., ведно със законната лихва от датата на увреждането 13.05.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. С протоколно определение от 22.05.2024 г. ВРС допуска изменение в размера на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД, като същият се счита предявен за сумата от 3192.68 лева, като частичен иск от претенция в общ размер на 3500 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с който се оспорват изцяло предявените искове, като се отправя искане за тяхното отхвърляне като неоснователни, тъй като инцидентът се дължи на непреодолима сила и е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Оспорва се и размерът на главната претенция.

По искане на ответника, направено в отговора на исковата молба по чл.

131 от ГПК, с Определение № 138/04.01.2024 г. конституира като трети лица – помагачи на негова страна, както следва: ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, община Варна и Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По отношение на фактическата страна на спора, настоящата инстанция намира за установено следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 ГПК.

3

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечителногаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.

Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.

Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства /свидетелство за регистрация част I/ е видно, че въззиваемият е собственик на л.а. с марка и модел „Хонда ЦР-В“, с рег. № СВ 7139 КТ.

Възражението на ответника, че не е материално правно легитимиран да отговаря по иска, а отговорността за вредите следва да бъде понесена от собственика на авариралия водопровод – Държавата, тъй като дружеството не е собственик на водопроводната и канализационна система, а единственото му задължение е да ги експлоатира, настоящият състав намира за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл. 198п от Закона за водите, обуславя извод, че монополистът – ВиК оператор е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск за вреди, причинени от ВиК съоръжение/съоръжения в обслужваната от него обособена територия, след като те са под негов изключителен надзор.

Ответникът е търговско дружество ВиК оператор с действие в обособена територия, в обхвата на която е включена територията на район "Приморски", община Варна, където се е осъществил инцидента, при който е пострадал л.а., собственост на П.. В изпълнение на решение от дата 30.03.2015 4 г. на Общото събрание на Асоциацията по Водоснабдяване и Канализация на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и Канализация" ООД – Варна, на 09.03.2016 г. е сключен, на основание чл. 198п ал. 1 от Закона за водите Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между посочените по-горе страни: АВиК и ответното дружество. Договорът цели постигане на европейски стандарти в предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на населението, подобряване качеството и ефективността им, подновяване, разширение и подобрение на водоснабдителна и канализационна система и прилежащите съоръжения. По смисъла на договора, стопанисвани активи са движимите и недвижимите вещи (сред последните водоснабдителни и канализационни съоръжения), публична или частна собственост, от съществено значение за предоставянето на услугите и които са предоставени на оператора за стопанисване, поддържане и експлоатация (извън частните активи, собствени на оператора), а експлоатация на активите означава държането и използването им за целите на предоставяне на услугите от оператора или за каквато и да е друга стопанска цел. С разпоредбите на договора- чл. 2. 1., чл. 3. 1., чл. 4. 1, чл. 4. 2, Асоциацията е възложила на оператораответник да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи се в обособената територия, като от името на асоциацията и всеки един от членовете й (един от които е Община Варна) упражнява всичките им права, като собственици на активите. Правото на оператора на стопанисване, поддържане и експлоатиране на всички съществуващи и бъдещи/създадени или придобити по друг начин от асоциацията и нейните членове) публични активи е определено като изключително, както и му е предоставен безпрепятствен достъп до всички земи, съоръжения и инфраструктура в обособената територия, държавна или общинска собственост.

Според чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите водностопанските системи и съоръжения на територията на общината могат да бъдат публична държавна или публична общинска собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане – чл. 198о от Закона за водите. Тези дейности могат да бъдат 5 извършвани само от точно определени правни субекти – ВиК оператори в съответствие със Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия.

Възлагането на дейностите по чл. 198о ал. 1 от Закона за водите се извършва с договора чл. 198п ал. 1, в който договор съгласно ал. 5, т. 1 и т. 2 на чл. 198п Закона за водите се определят обхватът на дейностите и отговорностите на ВиК оператора по предоставянето на ВиК услуги и задълженията на ВиК оператора по експлоатацията, поддръжката и реконструкцията на ВиК системите и съоръженията. Съгласно чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по водоснабдяване и канализация, Асоциацията възлага на ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите в обособената територия; възлагането на дейностите се извършва с договор по чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, който се одобрява от общото събрание и се подписва от председателя на асоциацията. Договорът по чл. 198п ал. 1 предложение първо от Закона за водите се сключва от името и за сметка на членовете на асоциацията, които са собственици на съответните ВиК системи и съоръжения. Съобразно чл. 37 от раздел IІ "Стопанисване на В и К системите и съоръженията" на правилника, Асоциацията предоставя на ВиК оператора изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира ВиК системите и съоръженията в обособената територия. Според чл. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ВиК услугите, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения, се извършват от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани "ВиК оператори", какъвто безспорно е ответникът по смисъла на чл. 2 от същия закон. В чл. 9, ал. 2 от същия закон са изброени основните показатели за качеството на Ви К услугите, като сред тях са посочени авариите на водоснабдителната система и авариите на 6 канализационната система - т. 5 и т. 9.