Решение № 5256 от 03.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5256 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20251100105239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба с вх. № 55687/08.05.2025 г., предявена от С. Д. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. ******** , против З А Д „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2.

Ищцата С. Д. З. твърди, че на 13.01.2025 г., около 11.30 ч., в гр. София, на ул. „Д-р. Атанас Москов“, с посока на движение от ул. „Божан А.“ към ул.

„Самара“, в района на кръстовището образувано между ул. „Д-р Атанас Москов“ и ул. „Нов ден“, Н. В. В., с ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с ищцата, която пресичала пътното платно на пешеходка пътека, от дясно на ляво спрямо посока на движение.

По случая било образувано досъдебно производство ДП № 110006/25 г., пр.пр. № 2322/25 г. по описа на СРП.

Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните увреждания:

- Полифрагментна фрактура в проксималния/горния/край на раменната кост на дясната и лявата ръка;

1

- Счупване на долния край на раменната кост на дясната ръка;

- Срединно разположена интерхемисферна фисура;

На ищцата били извършени две оперативни интервенции. На 19.01.2025 г., ищцата била изписана от болничното заведение.

В исковата молба се твърди, че от описаните травматични увреждания ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Освен това ищцата изпитвала дискомфорт, имала нарушения в съня, тревожност и страх от превозни средства.

Ищцата претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в разходи на обща стойност 6781.55 лева.

Ищецът твърди, че към датата на ПТП, по силата на застрахователна полица, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ********,, включително и на водача Н. В. В..

Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати, сумата от 51 129.19 евро – частичен иск от 76 693.78 евро (съобразно увеличението на иска, направено с молбата от 29.05.2026 г., л. 153), представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 3467.35 евро

(равняващи се на 6781.55 лева).

Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 04.02.2025 г. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД , е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на Н. В. В., като водач на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг.

№ ********, както и че ищецът го поканил да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни.

Заявява, че оспорва механизма на описаното ПТП, отговорността на водача В. за настъпването му, наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача В., както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди и произшествието.

Евентуално, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния 2 резултат от страна на пострадалата ищца, като твърди, че С. Д. З. не е съобразила поведението си с чл. 32, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда възможност за пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка, като и да съобразят поведението си с разстоянието на приближаващите превозни средства и тяхната скорост на движение. Отделно от изложеното, С. Д. З. нарушила и правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и на чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДВП. Евентуално ищцата допринесла за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, допускайки и други нарушения на нормите за безопасност.

Ответникът оспорва и твърдените в исковата молба вреди. Твърди, че при пострадалата са били налице предхождащи, съпътстващи или последващи събитието травми и/или заболявания, които са допринесли за настъпването на вредите, тяхната продължителност и интензитет. Сочи, че претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена.

Оспорва и претенциите за лихви и разноски.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.

Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи 3 обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай, не се спори по делото, че към 13.01.2025 г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/11/124002575259, валидна от 12.08.2024 г. до 11.08.2025 г., ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ********, включително и на водача Н. В. В.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 10.10.2025 г., л. 61), а и се установява от представената справка от Гаранционния фонд (л. 40).

Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:

На 13.01.2025 г., около 11.30 ч., в гр. София, на ул. „Д-р. Атанас Москов“, в района на кръстовището образувано с ул. „Нов ден“, Н. В. В., при управление на лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ********, е реализирал пътно-транспортно произшествие с пресичащата пешеходка – ищцата С. Д. З., която е пострадала.

Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от представените по делото Констативен протокол с пострадали лица № 15/13.01.2025г., съставен от дежурен ПТП при О„ПП“ – СДВР.

Те з и факти се установяват и от споразумението, обективирано в протокол от открито съдебно заседание от 12.02.2026 г. по НОХД № 16289/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133 състав, с което Н. В.

В., с ЕГН: **********, е признат за виновен за това, че на 13.01.2025 г., около 11 часа и 25 минути, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Инсигния“, с peг. № ********, по ул. „Д-р Атанас Москов“, с посока на движение от ул. „Божан А.“ към ул. „Самара“, в района на кръстовището с ул. „Нов ден“, на маркирана пешеходна пътека М8.2 от ЗДвП, нарушил правилата за движението по пътищата, а именно: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово 4 пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре”, като не пропуснал пресичащият по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец С. Д. З., с ЕГН:

**********, реализирал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост допуснал причиняване на две средни телесни повреди на С.

Д. З., изразяващи се в:

Счупването на лява раменна кост, с което е реализиран медикобиологичния признак „Трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник” за срок повече от 30 дни;

Счупването на дясна раменна кост, с което е реализиран медикобиологичния признак „Трайно затруднение на движенията на десния горен крайник” за срок повече от 30 дни престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 9 ,б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК

На основание чл. 343, ал. 3, пр. 9 ,б. „а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б” ,пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на Н. В. В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от 3 години.

Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и девета (какъвто е постановеното от Софийски районен съд определение, с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното от Софийски районен съд споразумение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Н. В. В. е извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то 5 силата на присъдено нещо на одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, н а 13.01.2025 г., на ищеца са причинени описаните в споразумението травматични увреждания. Възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

По делото са приети като доказателства епикризи, издадени от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София (л. 13 и сл.), амбулаторни листове (л. 17 и сл.), болнични листове (л. 19 и сл.), Справка от НЗОК (л. 119 и сл.).

По делото е приета съдебно медицинските експертизи, извършена от вещото лице д-р М. Х. М. (специалист по ортопедия и травматология).

След като се е запознало с представените по делото документи и след като на 19.03.2026 г. е извършил личен преглед на ищцата, ВЛ д-р М. е приело, че в резултат на ПТП, С. Д. З. е получила следните травматични увреждания:

- Многофрагментно раздробено счупване на лявата раменна кост в горната й част;